ЕС обмисля закон за забрана на ксенофобията и расизма

Дискусиите започнаха през 2002 г., а година по-късно бяха спрени заради някои несъгласия от страна на Италия. Решението на Люксембург да извади на бял свят законопроекта последва призивите на германски политици за общоевропейска забрана на нацистките символи. На 17 януари Европейската комисия обяви, че не изключва тази мярка.

Говорител на еврокомисаря по правосъдието Франко Фратини заяви, че “може би си струва да се разгледа възможността за общоевропейска забрана”.

От друга страна, такава забрана ще повдигне въпроса за свободата на словото.

“Забраната на символи не може да забрани злото и може да разчисти пътя на тези, които искат да разрушат най-основните свободи, които защитаваме”, коментира Крис Дейвис, лидер на британските либерални демократи в европарламента.

Освен това ще бъде много трудно за законотворците да класифицират подобен закон, казаха представители на евроблока. Те ще трябва да открият и използват думи, които забраняват нацистките символи, но не инкриминират тези, които ги използват в сатиричен контекст за осмиване на нацистите.

По същия начин трябва да бъде обмислено кои нацистки символи могат да бъдат използвани и дали подобен закон би покрил символите от други режими, като комунизма.

На 27 януари се навършват 60 години от освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц. Церемонията ще събере няколко световни лидери, включително руския президент Путин, израелския президент Моше Кацав, френския – Жак Ширак и полския – Александър Квашневски.

По целия свят Аушвиц се е превърнал в символ на терора, геноцида и Холокоста. Лагерът е създаден от нацистите през 1940 година, в предградията на град Освиенцим, който, както и други полски градове, е бил окупиран от германците по времето на Втората световна война.

Името на града – Освиенцим, е било променено на Аушвиц, което се превръща и в име на лагера. В следващите години Аушвиц се разраства и е разделен на три главни части: Аушвиц I, Аушвиц II–Биркенау и Аушвиц III-Моновиц. Отделно, лагерът е съдържал още 40 подразделения. Първоначално там са били затваряни поляци, а след това – съветски военнопленници, цигани и затворници от други националности са намирали смъртта си там.

От 1942 година лагерът се превръща в мястото на най-ужасяващото и мащабно масово убийство в историята на човечеството, което се извършва срещу евреите в Европа, като част от плана на Хитлер на тотално унищожение на тези хора. Повечето от еврейските мъже, жени и деца, които са депортирани в Аушвиц, са изпратени в газовите камери в Биркенау веднага след пристигането си в лагера. В края на войната, в усилията си да прикрият следите на престъпленията, които са извършили, есесовците започват да събарят и разрушават газовите камери, крематориумите и другите сгради, както и да изгарят документите.

Затворниците, които са били способни да ходят, са евакуирани в Райха. Тези, които са останали в лагера, са освободени от Червената армия на 27 януари, 1945 година

На 2 юли 1947 година полският парламент създава Държавен музей Аушвиц-Биркенау въз основата на съществуващите части от лагера Аушвиц I и Аушвиц II–Биркенау.

През 1979 година ЮНЕСКО прибавя това място в списъка си за Световно наследство.

През Втората световна война са загинали около 55 милиона души, от които 5 милиона евреи.