Украйна и Грузия - полезни инструменти за натиск срещу Русия

“Случаят с Украйна много напомня случая с Грузия от 2008 г. Към 2008 г. Грузия беше подлъгана, че ще бъде осиновена от Запада във всяко едно отношение. Президентът Саакашвили непредпазливо нападна руски миротворци, които охраняваха територии, населени с хора, нежелаещи да живеят в Грузия във вида, в който тя се оформи след 1990 г.

Към днешна дата Грузия е страна с вече липсващи надежди за членство в ЕС, в НАТО, държава с големи икономически проблеми, държава, която не контролира повече територия, населена с хора, които в никакъв случай не искат да бъдат част от нея.

Нещо подобно се случва и с Украйна. Мащабите са малко по-големи заради големината на страната и заради броя на населението,“ коментира доц. Георги Чанков пред БНР.

Инструмент в Студената война

За Русия Грузия и Украйна имаха горе-долу средна геополитическа и военна тежест. Русия разглежда двете държави като инструмент в Студената война, която Запада не е преставал да води срещу нея.

Украйна и Грузия бяха едни полезни инструменти за натиск срещу Русия, които могат да бъдат захвърлени, когато се изтъпят, посочи доц. Чанков.

Разпадът на неолибералния ред

“Мога да анализирам станалото като част от едни процес, започнал през 2008 г. Това е разпадът на неолибералния глобалистки ред.

През 2008 г. катастрофира глобалисткият модел на световната икономика. Моделът на обществено развитие, който дълго време Западът практикуваше и налагаше на останалите.

Вече 12-а или 13-а година имаме капитал, който не носи лихви, но това означава, че капитализмът при това положение се обезсмисля. Можем да впишем събитията в Украйна в този процес като част от веригата на събитията,“ смята експертът.

Китай и Русия

“Китай и Русия отхвърлят един световен ред, който доскоро много устройваше Запада, притеснителното е, че те имат съюзници в това отношение.

Този световен ред през 2008 г. изглеждаше така, че на Китай беше определена ролята на работилница. Работливите китайци трябваше да произвеждат потребителски стоки на американски потребител. Да осигуряват високото материално потребление на гражданите на САЩ чрез кредити, а САЩ трябваше да печатат хартийки, с които да си погасяват кредитите. Китай отхвърли този замисъл.

От Русия се изискваше нещо друго. Тя трябваше да се разоръжи, да се деиндустриализира и да доставя евтина суровинна енергия, а Западът трябваше да плаща за това с уроци по либерална демокрация.

Към 1998 г., когато се разрази Азиатската финансова криза, Русия почти катастрофира и тогава руския елит се стресна.

През 2007 г. Путин предупреди в Мюнхен, че повече няма да играе по тези правила. Но вместо някой да се опита да вникне в думите му и да вземе нещата сериозно, Путин беше подигран и освиркан. Тогава в Русия надделя виждането, че само с добра дума не става, трябва и пистолет“, обясни доц. Чанков.

Днес виждаме резултатите – за пръв път в историята Русия води във въоръжението си спрямо САЩ и това предимство ще остане може би ще остане за около пет години оттук нататък.

Преди няколко месеца Русия предложи на Запада пренаписване на правилата, предложи предоговаряне, така че да намалеят заплахите близо до нейните граници, но Западът отговори както се очакваше с размотаване и най-вече избутване на частния проблем с Украйна като основен.

Имаше един лесен  начин за всички в този процес – най-накрая прилагане на Минските споразумения, но се оказа, че в Франция и Германия като гаранти на тези споразумения не можеха да принудят Зеленски да ги изпълни, имахме няколко публични декларации в това отношение.

В резултат на хода на Путин от преди два дни, Украйна отново се връща като частен въпрос, който зависи от решаване на основния и основният проблем пак бива поставен на масата при малко по-променени условия,“ посочи доц. Чанков.