Постамериканският световен безпорядък е тук, добре дошли в него

Ако сте любопитни как би изглеждал един истински постамерикански свят, погледнете отблизо събитията от последните няколко дни. Ще получите, както предполагам, доста точен моментен кадър.

В Леванта тлеещата гражданска война в Сирия се разпали, като очевидно реформирана ислямистка терористична организация завзе северния град Алепо. Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) изненада дори себе си с лекотата, с която силите на президента Башар ал-Асад първоначално отстъпиха пред нея.

Това стана възможно, защото съюзниците на Асад – които запълниха вакуума през 2015 г., след като тогавашният президент на САЩ Барак Обама отказа да заеме страна – са изтощени от ангажименти другаде. Русия е затънала в Украйна; Иран и Хизбула търпят тежки поражения от Израел. HTS, подкрепяна от Турция, избра момента си съответно.

Нито един от тези играчи не поиска разрешение от САЩ да действа. Дори Израел пренебрегна американската опозиция срещу нахлуването си в Ливан и продължаващата война в Газа. Администрацията на президента Джо Байдън, която е в последната си фаза, даде ясно да се разбере, че няма нищо общо с опозиционната кампания в Сирия и не се интересува от нейното продължение. Конспиративните теоретици ще трябва да намерят нови разкази.

Междувременно, в региона на Закавказието, на един дълъг ден път североизточно от Алепо, решението на правителството на Грузия да прекрати стремежа си към присъединяване към Европейския съюз изведе огромни тълпи на улиците на столицата Тбилиси. Там избухнаха улични сблъсъци с полицията, като протестиращите хвърляха фойерверки и други предмети, а полицията отвръщаше с водни струи.

Това се случва, защото, въпреки че огромното мнозинство от грузинците искат да се присъединят към ЕС, настоящото правителство успява да запази властта, като изоставя този път. Отчасти това може да се дължи на изборни измами, ако обвиненията на опозицията се окажат верни. Но основната причина е популярният страх – насърчаван от самото правителство и руска пропаганда – че ако тази малка страна се опита да следва желанията на народа си, ще завърши като Украйна. Руски танкове и войски вече заемат части от Грузия, които са на малко повече от час от столицата, така че заплахата не е празна.

По-нататък на запад, в Украйна, президентът Владимир Путин засилва усилията си да завладее колкото се може повече територия и да отслаби капацитета на Киев да се съпротивлява, преди широко очакваните преговори за уреждане, които вероятно ще се проведат, след като новоизбраният президент Доналд Тръмп встъпи в длъжност на 20 януари. Путин прави това, защото Тръмп носи на масата ново обещание – желанието да прекрати американската помощ за отбраната на Украйна.

Още малко по на запад, в Румъния, ултра-дясна, антизападна националистическа партия удвои дела си от гласовете и се нареди втора на парламентарните избори с около 18%. Междувременно, в съседна Франция, крайно дясната и приятелски настроена към Путин Марин Льо Пен заплашва да свали правителството там.

Най-важните двигатели на всички тези събития са вътрешни. Това важи дори за Сирия, където провалът на Асад и неговите чуждестранни съюзници да възстановят икономиката след затихването на боевете около 2019 г. направи възраждането на бунтовниците – които в основата си представляват сунитското мнозинство на страната срещу привилегированото алауитско малцинство на Асад – въпрос на време, а не на възможност. Въпреки това, външните фактори играят роля на катализатор.

Съществува обаче обща нишка, която се простира от антиелитното движение MAGA на Тръмп в САЩ до Сирия, и това е надигащият се национализъм, който съпътства разпадането на стария, доминиран от САЩ „либерален“ ред.

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.