Революция, сблъсъци... Ражда ли се движение грузински Майдан?

Нана Двалишвили е ядосана. Стоейки пред парламента на Грузия в центъра на Тбилиси заедно с хиляди други антиправителствени протестиращи, тя казва, че лидерите на нейната страна изглежда никога не са се поучили от историята.

„Това се случва през цялото време“, каза 55-годишната агентка по недвижими имоти, която дойде с децата си тийнейджъри, за да протестира. „Правителството се избира, защото иска да гласуваме и след това не иска да си тръгне мирно и демократично. Тогава трябва да протестираме и те използват сила."

Грузия се определя от протести от съветската епоха до Революцията на розите преди две десетилетия и сега тази година срещу проруската партия „Грузинска мечта“. Това, което е различно този път, е, че кавказката страна с по-малко от 4 милиона души е друг фронт в новата Студена война между Москва и Запада, която изглежда само ще ескалира.

Президентът на страната и лидер на опозицията, Саломе Зурабишвили, го нарича "Майдан" на Грузия, имайки предвид въстанието в Украйна през 2013 г., което постави края на проруското ръководство на страната.

Една ключова съставка е налице: свежият гняв е заради това, че правителството на Грузия ефективно спира напредъка към интеграция с Европа в полза на укрепването на връзките с Русия. Това последва протести през пролетта срещу закона за „чуждестранните агенти“ и оспорвана изборна победа през октомври.

През последните дни посланиците на Грузия в България, Нидерландия, Литва, Чехия и САЩ обявиха оставката си. Още хиляди хора излязоха на улицата.

„Това има потенциала да се превърне в движение, подобно на Майдана, защото основните причини са много сходни“, каза Торнике Гордадзе, професор в Sciences Po, Парижкия институт за политически изследвания, и бивш министър в грузинското правителство. „Грузинското общество днес вероятно е по-привързано към Европа, отколкото Украйна тогава, което може да направи това още по-значимо.“

Това е чувство, което резонира сред много от по-младото поколение, което стимулира нощните протести. Те се възобновиха, когато "Грузинска мечта", основана от милиардера Бидзина Иванишвили, спечели изборите, преди да ескалира отново миналата седмица.

Полицията е задържала повече от 200 души от началото на новите сблъсъци и е използвала водни оръдия и сълзотворен газ, докато демонстрантите изграждат барикади и хвърлят фойерверки. Премиерът Иракли Кобахидзе обвини "радикалите и техните чуждестранни шефове" за насилието.

Протестите се провеждат пред парламента, символично място, където съветската армия брутално разби грузински протестиращи през април 1989 г. През 2003 г. това беше театърът на Революцията на розите, когато бъдещият президент Михаил Саакашвили поведе марш към сградата, също след оспорвани избори.

Жените са отпред и в центъра, докато хората водят своите кучета и деца. Протестиращите спят до уличните животни, докато ресторанти и кафенета изпращат микс от храна от пици до традиционно хачапури, за да ги поддържат. Няколко училища преустановиха временно учебните занятия, докато ученици и преподаватели протестираха из града в продължение на дни.

„Полицията ме хвана за гърлото само защото съм тук, за да протестирам срещу това, което чух“, каза Сандро на 21 години, който работи за интернет компания. „Казаха достатъчно, знаем какво планират. Ще се борим, разбира се.”

Протестите рискуват да се засилят, защото правителството няма да се ангажира, според президента Зурабишвили. Тя насърчи ответната реакция срещу това, което тя нарече „руска специална операция“, целяща да засили влиянието на Москва. Кремъл заяви, че безредиците са вътрешен грузински проблем.

Конституционният съд обаче тази седмица отхвърли нейното оспорване на изборния резултат. Тя нарече победата на "Грузинска мечта" „измама“, докато партията заяви, че гласуването е проведено честно.

„Когато затворите една по една всички възможности, това, което всъщност правите, е да увеличите разочарованието на хората, които са по улиците“, каза Зурабишвили в интервю за Bloomberg Television във вторник. „И всеки знае, че повишеното разочарование може да доведе до всичко.“

И все пак багажът от миналото никога не е далеч. Някои от по-старото поколение си спомнят стабилността на Съветския съюз с умиление и се страхуват, че страната ще избухне. Те посочват кратката война на Грузия с Русия през 2008 г., както и Украйна днес. Те не искат да антагонизират Москва.

Bloomberg съобщи през октомври, че руски шпиони са наблюдавали правителството на Грузия и големите компании в шпионска и хакерска кампания в продължение на години, придобивайки власт за потенциално саботиране на критична инфраструктура.

Тбилиси е само на няколко километра от силно укрепения контролно-пропускателен пункт, който защитава входа на Южна Осетия, грузинския регион, чиято независимост Русия призна след войната преди 16 години, припомня Bloomberg TV България.

Петдневната война остави грузинците с чувството, че откъсването от Русия може никога да не бъде постижимо. Грузия загуби две големи територии и все още има повече от четвърт милион вътрешно разселени хора. Руските войски остават разположени в Южна Осетия и другия отцепнически регион Абхазия.

Конфликтът избухна само месеци, след като Организацията на Северноатлантическия пакт отвори вратата на срещата си на върха през 2008 г. за потенциално бъдещо членство на Украйна и Грузия, което предизвика гнева на Русия. Грузия беше домакин на многобройни учения с войски на НАТО и съгласно конституцията си се ангажира да се стреми към членство във военния съюз, нещо, което Москва настоява никога да не се случва.

"Грузинска мечта" има политика на икономическо възстановяване на връзката с Русия, като същевременно избягва открито политическо обвързване. Позицията е да се поддържат търговски връзки, особено за индустрии като вино и туризъм. Партията също напомня за войната наблизо. Плакати за изборите изобразяваха разрушени украински селища заедно с проекти за обновяване на градовете от правителството в Грузия.

Макуша Бахтадзе, художничка, специализирана в правенето на бижута, подкрепя правителството и каза, че иска да избегне да стане като Украйна. Тя казва, че опозицията ще донесе хаос. „Най-накрая имаме правителство, което мисли като държавник“, каза тя. „Не ме е страх, защитаваме правата и традициите си и имам много прилична здравна застраховка."

Разделението в Грузия има ехо от Украйна и Молдова, където референдумът за членство в Европейския съюз премина само с малка разлика на фона на твърдения за проруска пропагандна кампания и купуване на гласове.

Грузия кандидатства за присъединяване към ЕС през 2022 г. заедно с другите две бивши съветски държави, но блокът никога не се съгласи официално да започне преговори за членство. Брюксел каза, че репресиите срещу протестиращите срещу закона за „чуждестранните агенти“ спират усилията за присъединяване към блока. ЕС каза, че законодателството е подобно на смазването на продемократичните групи в Русия от президента Владимир Путин.

Един сценарий е мирна революция, при която западните сили оказват натиск върху "Грузинска мечта" да проведе нов вот под реформирана избирателна комисия, според Гордадзе, академикът в Париж. Въпросът е във времето. Ако кризата бъде оставена да се разрешава на улицата, може да стане още по-лоша, каза той.

Наистина, сега повече от всякога има и културна война между онези грузинци, които искат да се асимилират повече със Западна Европа, и тези, които искат да останат в орбитата на Русия.

„Грузия рискува да има изгубено поколение от по-млади хора с провалени мечти“, каза Мария Снеговая, старши сътрудник във Вашингтонския център за стратегически и международни изследвания. „Но дори ако протестиращите успеят и Грузия има много по-добри шансове да стане част от европейското семейство, битката далеч няма да приключи. Няма съмнение, че Кремъл ще продължи да създава още препятствия."