Полша обеща да затвори границата с Беларус

Полша има за цел да завърши гранична стена и да затвори границата си с Беларус до следващото лято, за да спре притока на мигранти, който Варшава описва като хибридната война на Русия, пише Financial Times.

Допълнителните инфраструктурни работи по 400-километровата източна граница, които правителството на Доналд Туск обяви по-рано тази година, са на път да бъдат завършени до средата на 2025 г., каза Мачей Душчик, заместник-министър на миграцията на Полша. След като подкрепленията приключат, „сигурността [на границата] ще бъде възможно най-близка до 100 процента“, каза той.

Полша започна изграждането на гранична стена в края на 2021 г., когато беларуският режим на президента Александър Лукашенко за първи път улесни пристигането на хиляди мигранти, за да влязат в Полша и съседните балтийски държави. Много от тези мигранти получиха спонсорирани полети и визи, за да летят от Близкия изток и Африка до Москва или Минск, преди да бъдат откарани с автобус до полската граница.

Туск, който встъпи в длъжност преди година, постави борбата срещу „хибридната война“ на Русия на върха на дневния си ред, включително разширяване и изпращане на повече войски в буферна зона по границата с Беларус. Неговото правителство инсталира камери за нощно виждане и термични камери, изгражда нов път за патрулиране на границата и подсилва петметровата стоманена ограда, която предишното правителство построи през 2022 г.

Полша харчи повече от 2,5 милиарда злоти (587 милиона евро) за укрепване на граница, половината от която е разпределена от правителството на Туск, каза Душчик.

„Този ​​изкуствено създаден миграционен маршрут ще бъде затворен през следващото лято, надявам се и вярвам в това“, каза Душчик. Все пак той каза, че Варшава трябва да бъде готова за нов опит на Лукашенко да „ескалира конфликта“ и да саботира подсилената гранична инфраструктура на Полша.

Варшава също призова партньорите от ЕС да допринесат финансово за отделен военен проект, наречен Източен щит, обявен за част от защитата на Европа срещу по-нататъшна руска агресия. Туск е отделил 10 милиарда злоти за този проект, който включва нови системи за въздушно наблюдение, противотанкови бариери и ровове - извлечени от полския бюджет за отбрана, който се очаква да достигне 4,7 процента от БВП през следващата година, най-високият в НАТО.
Президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по-рано този месец каза, че Брюксел ще даде 170 милиона евро на страни, съседни на Русия и Беларус, за да се противопоставят на „хибридните заплахи от неприемливото оръжие на миграцията от Русия и Беларус“.

През следващите месеци Варшава ще построи и нов път за достигане до руския ексклав Калининград, което ще позволи на полските войски да реагират по-бързо на евентуални пробиви в сигурността, каза Душчик.

Но ограничаването на миграцията в Полша също предизвика силни критики от страна на неправителствени организации, особено след като Туск обяви през октомври, че Варшава временно ще спре правото на убежище, за да обезкуражи преминаващите от Беларус.

Душчик твърди, че твърдата позиция на Полша е в съответствие с тази на Мадрид при отблъскването на мигранти, които се опитват да пробият оградите около северноафриканските анклави Сеута и Мелила в Испания. Страна от ЕС „може да спре правата за молба за убежище, ако това е направено от агресивна група, която атакува оградата или граничната охрана“, каза Душчик. „Сигурността е по-важна от миграцията.“