Българите в Сърбия: Оспорват идентичността ни, говорят за "шопска нация"

Осем български културно-просветни сдружения от Босилеград, Цариброд, Звонци, Враня, Пирот и Ниш изпратиха вчера открито писмо до президента на Сърбия Александър Вучич, омбудсмана Зоран Пашалич, Делегацията на съвета на Европа и Мисията на ОССЕ, посолствата на страните членки на Европейския съюз и посолствата на САЩ, Канада, Швейцария, Швеция и Норвегия в Белград, в което „най-остро осъждат спекулациите, с които се оспорва националната идентичност на българите в Сърбия и се създава изкуствена етническа граница със сънародниците им в родината“.

„Зачестилите опити за популяризиране на т.нар „шопска нация“ в районите, в които традиционно живеят българи, изнасяне на неверни исторически факти и създаване на изкуствени разделения, е в противоречие с разпоредбите и духа на Конституцията на Република Сърбия и законите, които защитават правата на националните малцинства“, се казва в писмото.

В текста се изразява загриженост, че „в поредица от телевизионни предавания и медийни съдържания за шопите и т.нар „шопска нация“ по РТС (Националната телевизия) в предаването – „Квадратура на кръга“, по N1 – „Кои са шопите от шопската салата“, Телеграф – „Скритата история на шопите“, bijeljina.com – „Кои са шопите и как са станали част от нашия народ“, както и при представяне на книги („Шопология – скритата история на шопите“ от Йован Игич, „Книга за Босилеград – бележки от миналото“ от Иван Митич), в изложби, изявления на официални лица и др., в сръбската общественост се популяризират квазинаучни теории, които противоречат на научно установените факти и застрашават националната идентичност и правата на българите в Република Сърбия“.

Подписалите писмото са „особено обезпокоени“, че Народната библиотека „Христо Ботев” в Босилеград като издател, Община Босилеград и Националният съвет на българското национално малцинство, като спонсори на „Книга за Босилеград – бележки от миналото” на автора Иван Митич са се включили в кампанията за популяризиране на „шопската нация“.

Цитирани са членове от Конституцията на Република Сърбия, с които се гарантират правата на националните малцинства, както и разпоредби от Закона за националните съвети на националните малцинства, с които се възлагат публични правомощия на Националните съвети да участват във вземането на решения или самостоятелно да решават по определени въпроси, касаещи културата, образованието, информирането и официалното използване на езика и писмеността.  

След това в писмото се пита: „как е възможно Националният съвет на българското национално малцинство да финансира издаването на книга, с която се оспорва националната идентичност на българите, изкривява тяхната история и етническата им връзка с Родината?“.

Подписалите документа са на мнение, че „по този начин Националният съвет на българското национално малцинство е нарушил всички конституционни и законови разпоредби, гарантиращи правата на българското национално малцинство, както и собственото си конституционно и законово задължение да представлява и защитава правата на българите в областта на културата, образованието, информирането и официална употреба на езика“.

Текстът на писмото гласи още: „Националният съвет на българското национално малцинство с безотговорното си поведение легитимира лековато изказаните антибългарски становища, създава напрежение сред българската общност и в сръбско-българските отношения и вреди на преговорите на Сърбия за членство в Европейския съюз“.

В писмото се търси „обяснение и отчетност от директора на Народната библиотека „Христо Ботев” в  Босилеград Горан Миланов като издател, от председателя на Община Босилеград Владимир Захариев и председателя на Националния съвет на българското национално малцинство Стефан Стойков“, които са финансирали монографията „Книга за Босилеград – записки от миналото време“.

Организациите на българите в Сърбия, подписали писмото, очакват реакции от страна на компетентните държавни органи и институции на „зачестилите случаи на отричане, дискриминация и асимилация на българите в Сърбия“.
(БТА, Александър Димитров, Босилеград)