Как Владимир Путин уби пестеливата коалиция на ЕС?

Години наред Германия и нейните съюзници, които обичат строгите икономии, бяха фискалните будители на Европа. Техният девиз беше прост: Никакъв общ дълг, никакви бюджетни свободи и абсолютно никакви празни чекове за Брюксел. Заедно тази коалиция от богати северни държави - Австрия, Дания, Швеция, Финландия и Холандия - държеше здраво кесията на Европейския съюз, надхитряйки Южна Европа в маратонските бюджетни битки.

Но в единния фронт на Севера се появяват пукнатини. Войната по границите на Европа, икономическите промени и президентът на Съединените щати, който смята да се оттегли от НАТО, наложиха преосмисляне - и пестеливият съюз се разклаща точно когато ЕС се подготвя за следващото голямо бюджетно изпитание.

В миналото тези пестеливи държави разработиха „тясно обвързана, добре подготвена стратегия за спиране на идеи, свързани с повече разходи“, заяви пред „Политико“ правителствен служител от ЕС с опит в наблюдението на няколко бюджетни преговори.
Но предстоящите преговори по бюджета за 2028-2034 г. обещават да бъдат „напълно различни“, според служителя, който, както и други цитирани в тази история, получи анонимност, тъй като не му е позволено да говори официално.

„Група от скандинавски и балтийски държави [разработва] различна визия, фокусирана върху въпроса за сигурността, която ги отличава от другите пестеливи страни като Холандия и Австрия“, заяви пред Politico Еулалия Рубио, анализатор от мозъчния тръст Институт „Жак Делор“.

Суверенитетът се превърна в нов лозунг и дори твърдолинейни фискални ястреби като Дания и Финландия са склонни да разхлабят кесията, за да засилят колективната отбрана и устойчивостта на ЕС срещу външни заплахи.

Ключов знак за тази промяна беше новогодишната реч на датския министър-председател Мете Фредериксен, която смая ветераните в бюджета на ЕС, като се обяви за повече разходи за отбрана, държавна помощ и инвестиции в суверенитета на Европа. За страна, която отдавна е скептично настроена към задълбочаването на интеграцията в ЕС, думите на Фредериксен отбелязаха сеизмична промяна.

Притисната между руската офанзива в Украйна и президента на САЩ, който иска да отнеме Гренландия от страната ѝ, Фредериксен заложи на идеите за суверенитет на ЕС във френски стил, които Копенхаген доскоро разглеждаше като анатема.
„Гледаме на държавните помощи с нови очи, на общия дълг с нови очи и на бюджета на ЕС с нови очи. Това е ново време“, каза Фредериксен в отделно интервю през декември.

Анализаторите приветстваха изказването ѝ като знаково за отношенията на Дания с ЕС и като потенциален клин в скандинавско-германския съюз.

„Фредериксен лично смени позицията си на 180 градуса“, заяви Якоб Функ Киркегор, анализатор в мозъчния тръст „Брюгел“. Според него това ще позволи на министър-председателя да „увеличи максимално влиянието на Дания“ по време на преговорите за бюджета, тъй като тя може да действа като строител на мостове между различни групи държави. Това не е никак малко развитие. Фредериксен е един от най-стабилните и опитни лидери на ЕС, а страната ѝ ще поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС по-късно тази година - което дава на Копенхаген значително влияние върху дневния ред на блока.

Не всички обаче са убедени, че скромните държави са на прага на пълно разпадане. „Има много дим и огледала“, предупреди един дипломат от ЕС. „Трудно е да се разбере какви са действителните позиции.“ Това, което е сигурно, е, че нахлуването на Русия в Украйна принуди северните членки на ЕС да си направят равносметка, особено по отношение на разходите за отбрана. Държави като Финландия и Естония, които са географски по-близо до конфликта, сега подкрепят съвместния дълг на ЕС за финансиране на покупките на оръжия - идея, която в миналото беше немислима за пестеливите държави. Въпреки това други членове на алианса не са променили мнението си. Германия и Нидерландия остават твърдо против съвместния дълг на ЕС за отбрана, което подчертава задълбочаващото се разделение в коалицията.

Австрия също вероятно ще засили съпротивата си срещу дълга на ЕС, ако новият канцлер стане крайнодесният Херберт Кикъл, който е в близки отношения с Русия. Въпреки това съюзът не е напълно мъртъв. Икономистите поддържат обща позиция, когато става въпрос за обвързване на регионалното финансиране от ЕС, насочено предимно към райони с по-ниски доходи в Южна и Източна Европа, със структурни реформи, целящи да направят икономиките им по-конкурентоспособни. Според дипломат от ЕС „старата група на пестеливите се е събрала отново“, за да се противопостави на увеличаването на разходите по време на преговорите през ноември за годишния бюджет на ЕС.

Рубио от Института „Жак Делор“ прогнозира, че групата вероятно ще се завърне и в предстоящите преговори за бюджета: „Не мисля, че коалициите на пестеливите срещу нетните бенефициенти (тези, които получават повече пари от ЕС, отколкото внасят) ще изчезнат.“

Но, добави тя, „ще има допълнителна група за натиск, съставена от Полша и източноевропейските страни, които ще искат по-голямо внимание към въпросите на сигурността“.

Въпреки това мнозина смятат, че истинският тест за съдбата на пестеливите ще дойде, ако изборите в Германия донесат мнозинство за дясноцентристкия Християндемократически съюз на Фридрих Мерц. Правителството, ръководено от ХДС, вероятно ще се противопостави на големите разходни проекти на ЕС, независимо дали става въпрос за отбрана или за зелени инвестиции.

Но ако най-голямата страна в блока промени мнението си и стане по-разточителна, нейните непокорни съюзници вероятно ще последват примера ѝ.