Жилищната криза в Гърция: Наемодатели отказват жилища на хора с кучета и котки

Атина и Солун са в центъра на жилищната криза в Гърция. Почти всяка онлайн дискусия и оплакване се фокусира върху скока на наемите в най-големите градове на страната, докато фактът, че хората, търсещи жилища в по-малките градове и селските райони, се сблъскват със същите финансови и психологически напрежения, често остава пренебрегнат. Намирането на жилище, особено през последните години, се превърна в изтощителен процес, засягащ почти всеки пощенски код в Гърция. Когато в уравнението се включат и домашните любимци обаче, ситуацията става още по-сложна, пише гръцкото издание To Vima. Наемите се повишават с темпове, които далеч надхвърлят ръста на заплатите. Индексът на наемите се повиши с 10% през 2025 г., докато приблизително шест от всеки десет наематели харчат повече от 40% от доходите си за жилище.

В една и без това задушаваща финансова среда притежаването на куче или котка често се превръща в основание за отхвърляне, още преди потенциалните наематели да имат възможност да обсъдят договора за наем, наема или състоянието на апартамента. Според проучване от 2022 г., проведено от гръцкия аналитичен център diaNEOsis, 43% от гърците заявяват, че притежават домашен любимец. Междувременно данните на Европейската федерация на производителите на храни за домашни любимци (FEDIAF) показват, че 14 % от гръцките домакинства имат поне едно куче, а 13 % – поне една котка. С други думи, когато наемодателят поставя условието "без домашни любимци", той автоматично изключва значителна част от потенциалните наематели. А това е значителен пазар.

"Броят на хората, които отглеждат домашни любимци, се е увеличил драстично; вече говорим за милиони хора", споделя пред To Vima Лиана Александри, директор на Гръцкото дружество за защита на животните.

Предвид факта, че хората са свикнали да живеят с животни, защо наемодателите все по-често отказват на техните стопани?

"Бихме могли да се нанесем, но без котката си..."

Елени Д., на 44 години, е живяла в чужбина около 10 години, когато тя и съпругът ѝ решават да се върнат в Гърция, оставяйки зад гърба си студените зими в Съединените щати – където снегът често е правел придвижването трудно или дори невъзможно.

Първоначалният им план е бил да останат за кратко в дома на родителите ѝ в Коринт, докато стъпят отново на краката си, "намерят работа и се почувстват готови да наемат собствен апартамент". Това, което е трябвало да бъде кратък престой при родителите ѝ – а времето е относително понятие и тече по различен начин в зависимост от финансовото състояние на всеки човек – в крайна сметка се превръща в две години и половина.

"Намерихме работа, но не успяхме да си намерим жилище. И всеки път, когато намирахме място на сравнително добра и разумна цена, наемодателите не искаха да приемат котката ни", разказва Елени пред To Vima, припомняйки си как вълнението ѝ от намирането на "перфектния" дом бързо се е превърнало в пълно разочарование. „След дълго търсене, един познат ни насочи към жилищна сграда с малко апартаменти в тих район. Наемът беше 450 евро – цена, която днес се смята за доста ниска дори за Коринт. Помислихме си, че това е чудесна възможност, затова се обадихме и уговорихме среща с хазяйката. Разгледахме апартамента и бяхме във възторг. Но щом споменахме, че имаме котка, тя заяви, че в никакъв случай няма да я приеме. Обясни, че има алергия и тъй като живее два етажа над нас, това щяло да ѝ се отрази. Посмяхме се, благодарихме ѝ и си тръгнахме."

Елени и съпругът ѝ продължили търсенето, но намирането на жилище, което е едновременно достъпно като цена и подходящо за домашни любимци, се оказало изключително трудно. В крайна сметка им се наложило да платят значително повече, за да си осигурят място, което отговаря на нуждите им и позволява отглеждането на домашния им любимец.

Наемодателите обикновено изтъкват опасения, свързани с евентуални щети, неприятни миризми, шум и възможни конфликти с другите обитатели на сградата. Това са "проблеми, които също толкова лесно могат да бъдат причинени и от наемател без домашни любимци", отбелязва Елени.

Единственото, което каза, беше, че домашни любимци не се допускат

Димитрис Н., на 30 години, живеел в Атина още от студентските си години, но искал да си вземе по-дълга почивка от столицата. Затова започнал да търси жилище в Агии Теодорои, в област Коринтия, с намерението всеки ден да пътува до работа. Бил готов да отделя повече време за път в замяна на повече спокойствие и тишина. Търсенето му обаче се оказало трудно.

"Районът беше идеален за това, което търсех, тъй като е близо до Атина, но наемите навсякъде вече са непосилно високи. Най-големият ми проблем обаче се оказа фактът, че имам домашен любимец. Въпреки че сравнително бързо намерих апартамент, който отговаряше на нуждите ми, наемодателят беше категоричен: не искаше котката ми. Единственото, което ми каза, беше, че не приема животни. Много трудно си намерих друго място, а мога само да си представя колко по-трудно би било за някой, който има куче", споделя той.

Тези случаи разкриват проблем, който нито пазарът на недвижими имоти, нито законодателството могат лесно да разрешат. Правната рамка всъщност е по-сложна, отколкото предполага масовото схващане, че "домашните любимци и техните стопани вече са защитени".

Член 15 от Закон 4830/2021 изрично позволява отглеждането на домашни любимци във всяко жилище, при условие че се спазват правилата за хуманно отношение към животните, здравните норми и изискванията за спазване на тишина. В жилищните сгради правилниците на етажната собственост не могат напълно да забранят отглеждането на домашни любимци, макар че могат да ограничат броя им до три в един апартамент. Освен това кучетата и котките трябва да имат поставен микрочип и да са вписани в Националния регистър на домашните любимци. Проблемът е още по-сериозен извън големите градове

Александри потвърждава, че явлението става все по-масово, описвайки го като ежедневие както в Атина, така и в останалата част на страната – особено извън столицата.

"Новият закон отменя разпоредбите в правилниците на сградите, които преди забраняваха присъствието на животни", обяснява тя, като посочва парадокса в начина, по който действа законодателството.

Следователно решението до голяма степен остава по преценка на собственика на имота.