Трябва ли Германия да е готова за война?

След като Русия нахлу в Украйна през 2022 г., Германия обеща да трансформира армията си. Това включва намирането на още десетки хиляди войници и резервисти, както и създаването на най-малко шест полка за вътрешна отбрана с около 6000 до 8000 души персонал до 2026 г., пише Sky News.
„Ситуацията в Европа се промени заради войната в Украйна“, обяснява втори лейтенант Мигел, един от отговорните за обучението на новобранците. „Трябва да се подготвим и да попълним резервите си.
Освен стрелба и оцеляване, те се тренират в различни сценарии, включващи конфликти и природни бедствия.
Дните са дълги и интензивни с много малко сън, тъй като новобранците мъкнат тежка екипировка в продължение на много километри, докато симулират битка.
„Последните няколко дни тренирахме на полето. Защитавахме позиции и лагерувахме“, казва Дейвид, който беше вдъхновен да кандидатства за отбраната на Родината, когато войната се върна в Европа.
Дейвид обвинява Русия, че се „опитва да подкопае световния ред“, заявявайки, че е нарушила всяка червена линия, създадена след Първата и Втората световни войни, включително използването на изнасилване и изтезания като оръжия.
Той не е единственият, който беше шокиран от нахлуването на Владимир Путин в Украйна.
През 2022 г., когато руските войски навлязоха, Германия беше принудена да промени приоритетите на отбраната с канцлера Олаф Шолц, обявявайки фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване и модернизиране на въоръжените сили на своята нация.
Оттогава посланието на военните началници е ясно: Германия трябва да бъде готова за война и то бързо.
По време на учение на НАТО през пролетта началникът на отбраната на Германия генерал Карстен Бройер каза, че нацията му има "пет до осем години", за да се подготви за ситуация, в която "нападение срещу територията на НАТО може да е възможно".
Този петгодишен таймер вече тиктака и не само отбраната на Германия е на линия.
Като част от отговора си на новата заплаха, Германия разполага със свръхсекретен документ, наречен Operation Deutschland или Oplan.
Досието от 1000 страници подробно описва мерките, които най-голямата сила в Европа би предприела, за да защити критичната инфраструктура и да мобилизира собствените си сили, както и да помогне за мобилизирането на войски на НАТО по време на война.
„След руското нахлуване в Украйна ситуацията се промени напълно“, казва генерал-лейтенант Андре Бодеман, ръководител на Командването на вътрешната отбрана на Германия и самоопределящият се архитект на плана.
На въпрос дали това е най-опасният период от гледна точка на риск от война за Германия след Студената война, той отговори: „Да, определено“.
" Не мисля, че сме във война, но вече не живеем в мирно време."
Миналата година Германия усъвършенства своята бойна готовност, включително използване на военни игри, за да тества как военните или цивилните реагират. Но докато министрите и военните началници говорят за необходимостта от „готовност за война“ – годините на деприоризиране на отбраната направиха тази задача изключително сложна.
Успехът включва цялата страна бързо да се справи с предизвикателството, според Бодеман.

В годишния си доклад комисарят на въоръжените сили на Германия Ева Хогл отбеляза, че националната армия или Бундесверът е изправена пред значителни проблеми с персонала, както и продължаващи борби с недостига на оборудване.
В края на 2023 г. броят на войниците е намалял с 1537 в сравнение с предходната година с повече от 20 000 незаети длъжности.
След Втората световна война всички въоръжени сили на Германия са разпуснати.
През 1949 г. Германия е официално разделена на комунистически Изток и капиталистически Запад. По време на Студената война и двете страни увеличиха въоръжените си сили, укрепвайки редиците с военна служба.
Но през 1990 г. Германия се обединява и е създадена така наречената „Армия на единството“.
Тъй като нямаше непосредствена заплаха по границите на Германия, по-малко държавни пари бяха изразходвани за отбрана и повече за социални и икономически въпроси.

До 2000 г. армията е съкратила 40% от личния си състав.
През следващите години разходите паднаха до 1,2% от БВП на Германия - доста под целта на НАТО от 2%.
През 2022 г. беше обявен фонд от 100 милиарда евро за превъоръжаване на армията, след като Русия нахлу в Украйна.
След това, през 2024 г., Германия обеща да постигне целта от 2% на НАТО за първи път от 1990 г.
Настоящите данни показват, че Бундесверът има малко над 179 000 войници в униформа.

Това е шестото по големина в НАТО след САЩ, Турция, Полша, Франция и Обединеното кралство. Но за лидерите на Германия това не е достатъчно.
До 2031 г. те искат тази цифра да бъде 203 000.
Освен обичайните реклами по билбордове и в кината, военните провеждат младежки лагери, за да дадат на тийнейджърите вкус от армейския живот. По време на едноседмичен курс близо до Лайпциг те практикуват навигация, работа в екип, умения на открито и провеждат курс за нападение на време.
Военната повинност е друго възможно решение, но правителството заобиколи повторното й въвеждане, като вместо това избра проектозакон, който ще одобри изпращането на въпросник на всички 18-годишни, за да се прецени готовността им да служат.
През 2025 г. мъжете, навършили 18 години - около 300 000 - ще трябва да отговорят. Жените ще получат въпросника, но не са длъжни да отговарят.
Германия в крайна сметка иска да има 200 000 резервисти, за да помогне за увеличаването на войските до около 460 000 по време на война.
Но набирането във въоръжените сили не е лесно. Много германци по своята същност са антивоенни.
Ужасите на Втората световна война, срамът от жестокостите, извършени от нацистите, разделянето на Германия и нейната повторна милитаризация по време на Студената война, оставиха белези.
Миналият октомври, на митинг за мир в Берлин, големи тълпи се събраха да слушат антивоенни речи, много от които аплодираха в знак на признателност.
Почти половината от германците (48%) са против по-нататъшни доставки на оръжие за Украйна, според проучване на Ipsos от началото на януари. За разлика от тях 38% все още са „за”.

Половината германци подкрепят обещанието на министъра на отбраната Борис Писториус да увеличи разходите за отбрана между 3% и 3,5% от БВП.
Големи части от специалния фонд от 100 милиарда евро за войски, одобрен през 2022 г., са разпределени за важни проекти, включително системи за противовъздушна отбрана, тежки транспортни хеликоптери и леки бойни хеликоптери, пише още Sky News.
За да подсили източния фланг на НАТО, Германия ще разположи постоянно 5000 войници в Литва през следващите няколко години.
В скорошно интервю министърът на отбраната Борис Писториус отхвърли искането на Доналд Тръмп за увеличаване на разходите за отбрана до 5%, като каза, че цифрата е ненужна и нереалистична.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.