Италия се надява, че ЕС ще облекчи фискалните правила, за да увеличи разходите за отбрана

Италия все повече се надява, че ЕС ще облекчи фискалните правила, за да позволи на членовете да увеличат военните разходи, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп оказва натиск върху блока да плаща повече за собствената си сигурност.
„Политическата позиция в Европа се променя“, каза Джанкарло Джорджети, италианският министър на финансите, пред Financial Times. „Трябва да вземете предвид тази изключителна ситуация – времената не са обичайни.“
Урсула фон дер Лайен, председателят на Европейската комисия, по-рано тази седмица представи идеята за временно спиране на правилата за дефицита и дълга на блока на среща на върха на лидерите на ЕС като една от няколкото възможности за насърчаване на повече инвестиции в отбраната.
Италия, Гърция и Полша настояват, засега неуспешно, разходите за отбрана да бъдат изключени от изчисленията на дефицита на страните, когато се оценява тяхното съответствие с правилата на ЕС.
Джорджети каза, че „тежкият“ геополитически контекст с продължаващата война на Русия в Украйна и натискът на САЩ върху европейските съюзници да увеличат разходите за отбрана представлява извънредна ситуация, подобна на пандемията Covid-19, когато правилата бяха задържани за четири години, за да се позволи на правителствата да харчат повече и да защитят икономиките си.
По време на Covid Брюксел се съгласи да спре фискалните правила, „тъй като ситуацията беше изключителна“, каза той. „Ако всички страни смятат, че е стратегическо и решаващо за бъдещето на Европа [да засили отбраната], Европа трябва да се движи в тази посока.“ 
„Трябва да бъдем реалисти и реалността е, че имаме война в Европа“, каза Джорджети. „Трябва да вземем политически решения, които отчитат тази реалност.“
Със своя голям държавен дълг и нисък икономически растеж Италия е една от страните, които най-много изостават в разходите за отбрана на НАТО, след като не успя да постигне целта на алианса от 2 процента БВП.
Тръмп каза, че ще настоява съюзниците да харчат най-малко 5 процента от БВП за своите военни - цел, която Джорджети нарече "невъзможна", ако Рим иска да спазва фискалните правила на ЕС, ограничаващи публичния дълг до 60 процента от БВП и бюджетния дефицит до 3 процента от БВП.
„Ако трябва да намалите разходите за здравеопазване, за да харчите за отбрана, това е политически проблем. Подкрепяме обща европейска политика за финансиране на разходите за отбрана“, каза италианският финансов министър.
Брюксел изглежда по-отворен да предостави на столиците по-голяма свобода на действие, след като Тръмп премести целите по отношение на разходите за отбрана, а Гърция и Полша, които харчат повече от 3 процента от БВП за своите военни, също подкрепиха призива на Рим .
Ревизираните фискални правила на ЕС, които влязоха в сила миналата година, позволяват известна гъвкавост по отношение на това как се оценяват разходите за отбрана, когато комисията оценява бюджетите на страните и усилията за поддържане на фискална дисциплина.
Съгласно ново предложение комисията може да приеме „по-смела“ интерпретация на тази съществуваща гъвкавост, която може да доведе до снизходително третиране на военните заплати и инвестициите в инфраструктура, свързана с отбраната, казаха трима души, информирани за дискусиите.
Наред с идеята за увеличаване на гъвкавостта на фискалните правила , на неформалната среща на върха в понеделник лидерите на ЕС и фон дер Лайен обсъдиха различни варианти за увеличаване на инвестициите в отбраната, включително използване на нови публични и частни източници на финансиране.
Очаква се комисията да включи някои от идеите в официално предложение следващия месец, като лидерите на ЕС трябва да вземат решение за варианта, който събира най-голяма подкрепа на среща на върха през юни.

Италия и 19 други държави от ЕС написаха съвместно писмо преди срещата на върха, призовавайки Европейската инвестиционна банка, най-големият многостранен кредитор в света, да облекчи правилата си за отпускане на заеми и да позволи преки инвестиции в отбранителния сектор.
„Инвестициите в отбраната се нуждаят от технологии. . . оръжия, дронове – и тази инвестиция изисква време“, каза Джорджети.
Предложенията за изключване на разходите за отбрана от изчисленията на дефицита или смекчаване на правилата традиционно се сблъскват със силна опозиция от страна на най-консервативните във фискално отношение членове на ЕС, включително Германия и Холандия.
Джорджети каза, че друга възможност е бюджетът на ЕС да бъде преработен, за да се освободят повече ресурси за отбрана.
„Ако днес всички страни решат, че е важно да увеличим разходите си за отбрана, тогава може би в европейския бюджет бихме могли да увеличим тези средства“, каза той. „Исторически Европа е финансирала селското стопанство, кохезията, рибарството. Ако Европа реши сега, това е важно. . . тогава трябва да финансира отбраната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.