Гренландия може да се превърне в сцена за съвременна златна треска

Гъмжаща от подземни богатства, Гренландия може да се превърн сцена за съвременна златна треска. Президентът Тръмп, например, копнее за находищата на критични минерали в Гренландия , някои от най-големите в Западното полукълбо, пише The Wall Street Journal.

Kvanefjeld, мястото на милиарди години втвърдена магма в планините над град Нарсак, съдържа около 1 милиард тона минерали, достатъчни потенциално да трансформират световния пазар на редкоземни елементи, използвани в такива неща като електрически превозни средства, изтребители, вятърни турбини и слушалки.

През зимата единственият възможен начин за посетителите да пътуват до Нарсак е с хеликоптер.

Минните компании в Гренландия работят в една от най-предизвикателните среди в света поради оскъдната инфраструктура на датската територия, враждебното време и трудния политически климат. Добивът тук е скъп и малко инвеститори са готови да платят за него предвид несигурността. 

Въпреки изключителното си минерално богатство, Гренландия има само две активни мини: златна мина във фаза на пускане в експлоатация и мина, произвеждаща анортозит, използван за фибростъкло, бои и други строителни материали. Мина за рубини затвори миналата година поради фалит. Гренландия е удължила около 100 лиценза за добив, предимно за проучване.

Изданието пише още, че изграждането на мина тук включва високи начални разходи и трябва да се направи от нулата в пресечен терен. Гренландия е почти една четвърт от размера на САЩ и около 80% от нея е покрита с лед, с дълбоки фиорди и ледени покривки с дебелина до една миля. Няма пътища между населените места, а корабоплаването е коварно поради плаващия лед край бреговете.

Бюрокрацията също пречи. Процесът на предоставяне на лицензи на чужди компании за добив е дълъг и тромав. Докато кандидатстват за лицензи, компаниите трябва да поддържат служителите си на заплати с предимства. С население от 57 000 жители пазарът на труда в Гренландия е ограничен.

Проучването е древна и по своята същност рискована форма на икономическа спекулация, още повече в Гренландия. Золотърсачите обикалят острова от 1800 г. и САЩ за първи път оценяват ресурсния му потенциал през 1868 г. Но за разлика от други отдалечени места за добив, като Аляска и Канада, Гренландия няма история на проучвания, извършени от местни компании. Това охлажда ентусиазма на чуждите инвеститори, които предпочитат да знаят какво купуват.

„Докато Гренландия привлича финансиране за проучване, тя се бори да получи вида институционална инвестиция за експлоатация, наблюдавана другаде”, каза Чарли Бърд , инвестиционен мениджър на Cordiant Capital, който подкрепя анортозитната мина на Lumina. „Това може да се превърне в нещо като тъмна финансова дупка.“

Добивът на минерали в Гренландия е нещо повече от печалба; става въпрос за контрол на ресурсите. Западните правителства са нетърпеливи да прекъснат господството на Китай на глобалния пазар за редкоземни и други минерали, които той може да използва като оръжие в търговска война.

Китай произвежда приблизително 60% от добитите в света редкоземни минерали и затегна хватката си върху цялата верига на доставки. Пекин контролира 91% от дейността по рафиниране и 94% от производството на магнити, основният продукт, за който се използват редките земни елементи. Това господство позволява на Пекин да поддържа ниски цени, което затруднява печалбите от редкоземните елементи в Гренландия. 

Гренландия съдържа около 43 от 50-те критични минерала, които САЩ смятат за жизненоважни за националната сигурност. Президентът Тръмп настоя, че САЩ трябва да притежават арктическия остров.

„Предоставянето на лицензи на американски компании за добив на редкоземни елементи може да бъде начин Дания да направи отстъпки пред администрацията на Тръмп, като същевременно помага на Гренландия да разнообрази икономиката си”, каза Лоне Денкер Висборг, която е била посланик на Дания в САЩ, когато Тръмп се опита да купи Гренландия през 2019 г. Но съдебният спор в Кванефелд може да изплаши инвеститорите, каза тя.

Ако бъде реализирана, мината ще преобрази малката общност в Нарсак, където жителите изкарват прехраната си предимно от овцевъдство и риболов.

Местните поддръжници в Нарсак се надяват, че мината ще осигури така необходимата заетост в град, който е в регрес през последните години.