Решаващи дни: Какви са вариантите да приключи войната в Украйна?

Ще се откаже ли Украйна от свои земи в името на примирие, ще има ли международни мироопазващи сили и гаранции за сигурност? Ще направи ли Русия отстъпки? Ето какви са позициите - кой какво иска и какво не би приел.

Тези дни са повече от решаващи за Украйна – става дума за нейната надежда да не загуби войната и за постигането на споразумение, което да ѝ гарантира оцеляването като самостоятелна и независима държава.

Позицията на Украйна

Нападнатата държава обаче е по-далеч от всякога от изпълнението на своите искания, базиращи се на международното право. Перспективите за възстановяване на териториалната цялост, т.е. възвръщането на суверенитета на окупирания и анексиран от Русия Крим, както и на Донецка и Луганска област, са много ограничени. Веднага след встъпването си във власт новата американска администрация заяви, че на Украйна най-вероятно ще ѝ се наложи да се откаже от земи – Русия и без това вече се отнася към съответните области като към руска територия, пише AРД.

Но ако Украйна склони да се откаже поне временно от части от територията си на изток и югоизток, възниква въпросът от кои райони ще се откаже, както и – как ще бъдат гарантирани демаркационната линия и примирието като цяло. В последно време украинското ръководство не издига искане за възстановяване на цялата държавна територия. Освен това то подчертаваше постоянно, че се стреми към членство в НАТО, за да се гарантира мирът и Русия да бъде възпряна от следващо нападение. А администрацията на Тръмп отхвърли и тази перспектива.

Желанието на Украйна е евентуалното бъдещо примирие да бъде гарантирано от чуждестранни войници, по възможност с гаранции за сигурност. САЩ обаче не са демонстрирали готовност да ги предоставят, а европейците от своя страна искат гаранциите да бъдат осигурени от САЩ, припомня AРД. Германската обществено-правна медия пояснява, че фронтовата линия с дължина 900 км би трябвало да бъде гарантирана от голям брой чуждестранни войници. А ако се има предвид и общата дължина на границата между двете държави – от 2300 км – ще са нужни, по преценки на експертите, най-малко 150 000 войници от западните държави.

Позицията на Русия

Русия досега не се е отказала от нито една от целите си, с които започна войната. Страната принципно изразява готовност за участие в преговори за прекратяване на бойните действие, но плановете ѝ по отношение на Украйна са без промени от нападението на 24 февруари 2022 година насам.

Русия отхвърля членството на Украйна в НАТО, настоява за неутралитет на страната и намаляване на нейната армия. Становището на западните експерти по този въпрос е, че това напомня демилитаризация и така Украйна би се оказала беззащитна – ако няма западни гаранции – в случай на ново руско нападение.

Русия отхвърля предложението за разполагане на западни войници на територията на Украйна за гарантиране на примирието. Същевременно не крие, че се стреми към смяна на върха в ръководството на Украйна, за да може Зеленски да бъде заменен с благосклонен към Москва президент. Москва не се уморява да повтаря, че Зеленски вече не е легитимен президент, тъй като мандатът му е изтекъл. Тази позиция бе възприета междувременно и от американския президент Доналд Тръмп, а обстоятелството, че украинското право не предвижда провеждането на избори по време на война, се игнорира, отбелязва AРД.

Русия категорично отказва да обсъжда анексирането на Крим и на украинските региони Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон – тяхната принадлежност към Руската федерация вече е вписана в конституцията, макар Русия да контролира само част от регионите Запорожие и Херсон.

Миналия петък Кремъл представи проект за прекратяване на огъня – в съответствие с обсъжданията в Истанбул от март 2022 година, малко след началото на войната. От гледна точка на САЩ и Русия този проект би могъл да бъде основата за мирно споразумение, бе заявено от президентството в Москва.

Позицията на САЩ

Президентът Тръмп не остави никакво съмнение, че вече няма да подкрепя Украйна финансово и военно така, както досега. Неговите основания – от една страна размерът на оказаната до момента помощ, от друга – смъртта и страданията на толкова много хора във войната.

В контекста на оказаната от САЩ помощ Тръмп обвинява Украйна в неблагодарност и настоява за споразумение, което теоретично да осигури на САЩ достъп до ценните суровини на страната. Значителна част от тях обаче се намира в областите, които в момента се контролират от Русия, отбелязва AРД. Зеленски е готов да подпише такова споразумение, но бе поискал насреща гаранции за сигурност от САЩ.

Още преди разговорите с руските представители американската страна изтъкна през февруари, че смята за нереалистично присъединяването на Украйна към НАТО и смята, че Украйна ще трябва да се откаже от част от територията си. Що се отнася до изискванията, които Вашингтон отправя към Русия – яснота няма освен очакването, че двете страни ще се споразумеят за примирие.

САЩ спряха военната помощ за Украйна и вече не предоставят на страната разузнавателна информация. По украински данни това незабавно е отслабило отбранителната способност на армията и на гражданската защита. Наскоро обаче САЩ обявиха, че междувременно Украйна отново получавала разузнавателна информация за дефанзивни цели.

Американците нямат намерение да оказват подкрепа с войници за гарантирането на сигурността при сключване на примирие – виждат това най-вече като задача на европейците. А и не се знае дали и Тръмп не иска Зеленски да освободи поста си – при положение, че го нарича „диктатор без избори“.

Позицията на европейците

Европейците досега не са участвали в американско-руските и американско-украинските преговори за примирие, но въпреки това са част от различните сценарии. Заради обрата в американската политика спрямо Украйна сега те се опитват да изработят собствен план за край на сраженията. Става дума за сформиране на „коалиция на желаещите“, която да продължи да подкрепя Украйна. По британски данни тя включва междувременно 20 държави, пише АРД, цитиран от "Дойче Веле" и обяснява, че става дума за гарантирането на мира със собствени войници, а вероятно и с участието на държави от Азия и Океания.

Планът предстои да бъде обсъден по уикенда на виртуална конференция по покана на британското правителство, а в следващите разговори в Париж ще се включат представители на 30 държи, заяви френски военен представител. Франция и Великобритания са начело на усилията в Европа и вече обявиха готовност за предоставянето на собствени войници. Двете държави смятат да подготвят план за едномесечно примирие в Украйна, но споразумение по въпроса още няма. Извън това почти всички държави от ЕС заявяват, че ще продължат да оказват военна подкрепа на Украйна. За това бе приета и декларация, която не бе подписана само от Унгария.