Защо камериерки продължават да умират в Саудитска Арабия?

Всеки ден в Кения десетки, ако не и стотици жени се въртят около зоната за заминаващи на международното летище в Найроби. Те си правят селфита с еднакви тениски и обсъждат как ще похарчат парите от новата си работа в Саудитска Арабия.

Привлечени от фирмите за подбор на персонал и насърчавани от правителството на Кения, жените имат основания за оптимизъм. Ако прекарате две години в Саудитска Арабия като домашна помощница или бавачка, можете да спечелите достатъчно, за да построите къща, да образовате децата си и да спестите за бъдещето, пише The New York Times.

Докато терминалът за заминаване е изпълнен с очакване, в зоната за пристигащи надеждата се сблъсква с мрачната реалност. Връщат се жени с хлътнали бузи, често съкрушени от неизплатени заплати, побоища, глад и сексуално насилие. Някои от тях са разорени. Други са в ковчези.

Най-малко 274 кенийски работници, предимно жени, са загинали в Саудитска Арабия през последните пет години - изключителна цифра за млада работна сила, която извършва работа, която в повечето страни се смята за изключително безопасна. Миналата година са загинали най-малко 55 кенийски работници, което е два пъти повече в сравнение с предходната година.

Докладите от аутопсиите са неясни и противоречиви. В тях се описват жени със следи от травми, включително изгаряния и токови удари, като всички те се определят като естествена смърт. Причината за смъртта на една жена е просто "мозъчна смърт". Неизброим брой угандийци също са починали, но тяхното правителство не публикува данни.

Има хора, които би трябвало да защитават тези жени - държавни служители като Фабиан Кюле Мули, заместник-председател на комисията по труда в Националното събрание на Кения. Влиятелната комисия би могла да изиска задълбочено разследване на смъртните случаи на работничките, да окаже натиск върху правителството да договори по-добра защита от Саудитска Арабия или да приеме закони, ограничаващи миграцията до провеждането на реформи.

Но Мули, подобно на други източноафрикански служители, също притежава компания за персонал, която изпраща жени в Саудитска Арабия. Една от тях, Маргарет Мутеу Муени, каза, че нейният саудитски шеф е отнел паспорта й, заявил, че я е „купил“ и често е отказвал храна. Когато тя се обади на агенцията за персонал за помощ, каза тя, представител на компанията й казва: "Можеш да преплуваш Червено море и да се върнеш в Кения".

В Кения, Уганда и Саудитска Арабия, разследване на New York Times установи, че влиятелни хора имат стимули да поддържат потока от работници, въпреки широко разпространеното насилие. Членовете на саудитското кралско семейство са големи инвеститори в агенции, които назначават домашни работници. Политици и техните роднини в Уганда и Кения също притежават агенции за набиране на персонал.

Границата между техните обществени и лични роли понякога се размива.

Миналият месец четири жени от Уганда в униформи на прислужници изпратиха видео молба до група за оказване на помощ, в която казаха, че са били задържани шест месеца в Саудитска Арабия.

"Изтощени сме от задържането ни против волята ни", каза една жена във видеото. Компанията, която я изпраща в чужбина, е собственост на Седрак Нзайре, служител от управляващата партия на Уганда, който е идентифициран в угандийските медии като брат на президента Йовери Мусевени.

Кения и Уганда са дълбоко в дългогодишна икономическа криза, а паричните преводи от чуждестранни работници са значителен източник на доходи. Дори след като други страни договориха споразумения със Саудитска Арабия, които гарантираха защита на работниците, източноафриканските страни пропуснаха възможностите да направят същото, показват записите.

Кенийската комисия по административно правосъдие обяви през 2022 г., че усилията за защита на работниците са били възпрепятствани от „намеса на политици, които използват подставени лица, за да управляват агенциите“.

Невъзмутим, президентът на Кения Уилям Руто казва, че иска да изпрати до половин милион работници в Саудитска Арабия през следващите години. Един от главните му съветници, Мозес Курия, е собственик на агенция за набиране на персонал.

Говорителят на Руто, Хюсеин Мохамед, каза, че трудовата миграция е от полза за икономиката. Той каза, че правителството предприема стъпки за защита на работниците, включително отстраняване на нелицензирани фирми за набиране на персонал, които са по-склонни да имат лоши практики.

В Уганда собствениците на фирми за набиране на персонал включват наскоро пенсиониран висш полицейски служител и генерал-майор Леополд Кианда, бивш военен аташе в Съединените щати.

Компаниите за набиране на персонал работят в тясно сътрудничество със саудитски агенции, които са също така добре свързани. Потомците на крал Фейсал са сред най-големите акционери в две от най-големите агенции. Директор на саудитски правителствен съвет по правата на човека служи като заместник-председател на голяма агенция за набиране на персонал. Както и бивш министър на вътрешните работи, служител на Министерството на инвестициите и няколко правителствени съветници.

Заедно тези агенции рисуват розова картина на работата в Саудитска Арабия. Но когато нещата се объркат, казват семействата, работниците често са оставени да се оправят сами.

Приблизително половин милион работници от Кения и Уганда са в Саудитска Арабия днес, казва саудитското правителство. Повечето от тях са жени, които готвят, чистят или гледат деца. Журналисти и групи за защита на правата, които отдавна разгласяват малтретирането на работниците в кралството, често обвиняват архаичните саудитски трудови закони за упоритостта им.

The Times интервюира повече от 90 работници и членове на семействата на загиналите и разкри още една причина нещата да не се променят. Използвайки трудови договори, медицински досиета и аутопсии, репортерите свързват смъртните случаи и нараняванията с агенциите за персонал и хората, които ги управляват. Това, което стана ясно, беше, че силни хора печелят от съществуващата система.

Саудитска Арабия има йерархия на заплатите за чуждестранните работници, като източноафриканците са близо до дъното с около 200 до 250 долара на месец.

През годините някои страни се бориха за по-добри заплати и защита на своите работници. Филипините, например, договориха сделка със Саудитска Арабия през 2012 г., която повиши заплатите. Това накара агенциите за персонал да търсят по-евтина работна ръка другаде.

Саудитският закон гласи, че когато работникът трябва да се прибере вкъщи, работодателят или саудитското правителство са длъжни да платят.

Но работниците и защитниците на правата на работниците казват, че работниците често са принудени да плащат. Тези без пари могат да бъдат задържани.

Тъй като миграцията към Саудитска Арабия се увеличи, съобщенията за смъртни случаи и наранявания се разпространиха в Източна Африка.

Сделката във Филипините през 2012 г. например гарантира минимална месечна заплата от 400 долара, достъп до банкови сметки и обещание, че паспортите на работниците няма да бъдат конфискувани.

Първоначално Кения поиска подобни заплати, според правителствен доклад, но когато Саудитска Арабия се отказа, Кения се съгласи на сделка през 2015 г. без никаква минимална заплата.