Кои са най-големите пиячи в Европа: В България пиенето на алкохол се увеличава

Що се отнася до пиенето, изглежда, че навиците в начина на живот в Европа до голяма степен са променили отношението ни към алкохола към по-добро.

„Нито едно ниво на консумация на алкохол не е безопасно за нашето здраве“, предупреждава Световната здравна организация (СЗО), но като се има предвид това, количеството алкохол, което пием в Европа, все още е значително.

Рискът от развитие на рак се увеличава значително, когато се консумира повече алкохол. Здравните власти призовават хората да спрат да пият алкохол или поне да го намалят. Но вземаме ли предвид тези предупреждения?

Докато някои хора възприемат все по-често тенденцията да не пият алкохол през януари, за така наречения „сух януари“, цифрите показват по-широк спад в консумацията на алкохол в Европа, който вече показва признаци на забавяне от 2000-те години насам.

Как се промени консумацията на алкохол в Европа през последните десетилетия? Кои страни имат най-висок процент на намаляване и нарастване на консумацията на алкохол?

Общата консумация на алкохол се определя като годишните продажби на чист алкохол в литри на човек на възраст 15 и повече години. Алкохолните напитки се превръщат в чист алкохол. Данните не включват нерегистрирана консумация на алкохол, като домашно или незаконно производство.

Наблюдава се постепенно намаляване на консумацията на алкохол в ЕС и европейския регион на СЗО.

В ЕС общата консумация на алкохол на човек на възраст 15 и повече години е спаднала с 2,9 литра през последните четири десетилетия, спадайки от 12,7 литра през 1980 г. на 9,8 литра през 2020 г., което съответства на 23 процента намаление. Отбелязва се значителен спад между 1980 г. (12,7 литра) и 2000 г. (10,5 литра).

Количеството и скоростта на намаление се забавят през следващите две десетилетия. Между 2010 и 2020 г. в ЕС е спаднал с 0,5 литра.

Консумацията на алкохол в Европейския регион на СЗО, който обхваща 53 страни, включително Русия и околните страни, е спаднала от 12 литра през 2000 г. на 9,5 литра през 2020 г., което съответства на намаление от 2,5 литра (21 процента).

Въпреки този спад европейският регион на СЗО все още има най-високото ниво на консумация на алкохол на човек в света.

Годишно всеки човек на 15 и повече години в региона изпива средно по 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки.

През 2020 г. годишната консумация на алкохол варира от 1,2 литра в Турция до 12,1 литра в Латвия сред 36 европейски страни, включително ЕС, Обединеното кралство, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и страните кандидатки за ЕС. Средно гражданите на ЕС са консумирали 9,8 литра алкохол. Германия (10,6 литра) има най-голямо количество консумация на алкохол сред "Голямата четворка" на ЕС по отношение на икономиката и населението, следвана от Франция (10,4 литра), Испания (7,8 литра) и Италия (7,7 литра). В Обединеното кралство статистиката показва, че се пият по 9,7 литра.

Разглеждайки промените на ниво държава между 2010 г. и 2020 г., консумацията на алкохол е намаляла в 25 страни, докато се е увеличила в 11 страни. Някои регистрираха леки промени, но повечето държави показаха забележителни промени през този период

14 страни пият повече от 1 литър по-малко

Потреблението на алкохол е намаляло с над един литър в 14 страни, докато обратно, в 5 страни се е увеличило през този период.

Ирландия и Литва отбелязват най-голям спад в консумацията на алкохол през този период. Той спадна с 2,1 литра и в двете страни, следван плътно от Испания и Гърция (и двете по 2 литра).

Холандия, Франция, Кипър и Финландия също регистрират спад от над 1,5 литра. Количеството спад също е между един литър и 1,5 литра в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.

В ЕС консумацията на алкохол е спаднала с 0,6 литра между 2010 и 2020 г.

Латвия има най-голямо увеличение, където потреблението се е повишило с 2,3 литра. България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също показват значително увеличение. Увеличението е над 0,5 литра в Норвегия, Италия и Исландия.

Тъй като консумацията на алкохол варира значително в Европа, разглеждането на процентната промяна също е полезен индикатор. Най-голям е спадът в Гърция с 24,1 на сто, следвана от Холандия (20,9 на сто), Испания (20,4 на сто) и Турция (20 на сто). Спадът също е над 15 процента в Ирландия, Сърбия, Литва, Финландия, Франция и Кипър.

Латвия (23,5 на сто) също има най-голям ръст в процентното изменение.

Много европейски държави са въвели набор от политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като данъчно облагане, ограничения върху наличността на алкохол и забрани за рекламиране на алкохол. Въпреки това, тяхната ефективност се възпрепятства от лошо изпълнение на място и ограничени ресурси според ОИСР.

Играе ли роля полът при тежкото пиене?

Консумацията на алкохол се различава значително според пола и образованието. Вместо количеството, се изследва делът на тежките епизодични пиячи.

Това е делът на възрастните на възраст 18 и повече години, които съобщават, че са употребили 60 грама или повече чист етанол еднократно през последните 30 дни. Това е еквивалентно на 6 напитки или повече.

През 2019 г. почти всеки пети възрастен (19 процента) съобщава за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в страните от ЕС, съотношение, което остава стабилно от 2014 г. насам.

Във всички страни мъжете са по-склонни от жените да съобщават за тежко епизодично пиене. През 2019 г. средно в страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените.

Най-висок дял на тежки епизодични пиянства сред мъжете е отчетен в Румъния (55,2 процента). Този процент е над 35 процента в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.

Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия показват най-високи нива на тежко епизодично пиене, което е над 20 процента.

Съотношението на тежките пиячи сред мъжете и жените показва разликата между половете. През 2019 г. това е 2,33 в ЕС, което показва, че 2,33 мъже са били тежки пиячи за разлика от жените. Това съотношение е най-ниско в Ирландия (1,46), Исландия (1,63) и Германия (1,74).

Турция и Кипър са извън границите на разликата в консумацията на алкохол спрямо пола, където това съотношение е над 8.

Академичното изследване предполага, че различията между половете може да са свързани с различни културни очаквания и да отразяват традиционните роли на половете. Различията може и да са свързани с разликата в заетостта между половете и по-ниските доходи.

Тежкото пиене е по-малко при хората с по-ниско образование

Нивото на образование също има значение при тежкото пиене. Хората с по-ниско образование нямат по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.

Средно 12,5 процента от хората с по-ниско от гимназиално образование съобщават за тежко епизодично пиене, в сравнение с 20 процента или повече от хората с поне гимназиално (22,3 процента) или висше образование (20,2 процента).

Тези разлики значително отразяват по-голямата покупателна способност.

„Алкохолът е по-достъпен за хора с по-високо образование и по-високи доходи. Въпреки това, когато се разглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус“, се казва в доклада на ОИСР „Здраве и здравословно състояние в цикъла на ЕС-2022“.

Най-високият процент на разликата в образованието при тежките пиячи се наблюдава в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.

В тези страни процентът на тежко епизодично пиене при хора с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото с висше образование.