От Прибке до Менгеле: Аржентина разкри "мръсната тайна" и лекотата, с която е укривала нацистите

Той пристига в Аржентина с параход през 1949 г. с бежански паспорт от Червения кръст, използвайки псевдонима Хелмут Грегор. Седем години по-късно безупречно облеченият германец с характерна усмивка се чувства достатъчно удобно да помоли местната полиция любезно да използва истинската му фамилия в личната му карта: тогава той става известен като Хосе Менгеле.

Документи, подробно описващи това искане, са част от стотици, публикувани онлайн от аржентинското правителство в понеделник, много от които потвърждават отдавна известна мръсна тайна - лекотата, с която висши нацисти, включително д-р Йозеф Менгеле, познат на целия свят като „Ангелът на смъртта“ от Аушвиц, са живели в Аржентина след Втората световна война.

Публикуването им допълва обещанието, направено през февруари от президента Милей, че ще повдигне завесата, с която аржентинските правителства дълго време са крили нивото на помощ, която техните предшественици са предоставяли на военнопрестъпниците.

Публикувани са около 1850 документа - те са смесица от полицейски и разузнавателни досиета, както и стотици изрезки от вестници. Повечето от официалните документи бяха разсекретени през 90-те години на миналия век, но до тях беше почти невъзможно да се стигне, тъй като бяха достъпни само с предварителна уговорка в една определена стая в сградата на националния архив. Сега всички те могат да бъдат видени от всеки онлайн.

Един от документите е споразумението, подписано от президента Менем, за екстрадиция на Ерих Прибке, член на Гестапо и командир на SS, който бяга от британски военнопленнически лагер в Италия през 1946 г., преди да се отправи към Аржентина през 1948 г. с документ за пътуване, издаден от Ватикана.

Той е живял в градчето и ски курорта Барилоче в Патагония, преподавайки в немскоезично училище близо половин век до екстрадицията си през 1995 г. Той е съден и осъден в Рим за участието си в клането на повече от 300 италианци, но е излежавал само домашен арест. Винаги е настоявал, че просто е изпълнявал заповеди. Умира през 2013 г. на 100-годишна възраст.

Друг архив описва подробно залавянето и разпита през 1960 г. в провинция Буенос Айрес на германец, известен под името Валтер Флегел. Той дълго време е бил заподозрян, че е Мартин Борман, личният секретар и изпълнител на Адолф Хитлер, който изчезва безследно в последните дни на войната. Аржентинските полицейски досиета показват пръстови отпечатъци само от едната ръка, което допълнително засилва съмненията, тъй като Флегел е с ампутиран крайник. В крайна сметка обаче следата се оказва напълно невярна. През 1998 г. генетично изследване на череп, открит в Берлин, потвърждава, че истинският Борман се е самоубил близо до бункера на Хитлер през 1945 г.

Има и няколко досиета по случая на Адолф Айхман, друг офицер от SS и един от архитектите на Холокоста, който е живял в Аржентина от 1950 г., като в крайна сметка е работил като началник на отдел за Mercedes Benz в Буенос Айрес. Той е заловен от елитен екип от израелски агенти на Мосад и Шин Бет през 1960 г., които го упояват и го извеждат тайно от страната, преоблечен като стюардеса на търговски полет на Ел Ал. Той е съден в Йерусалим през 1961 г. и екзекутиран на следващата година.

Досиетата показват, че аржентинското правителство не е било наясно с никакъв заговор за залавянето на издирвания мъж. Един документ от 1963 г., маркиран като „строго поверително и секретно“ и адресиран до отдела за външни работи на аржентинската разузнавателна агенция, отбелязва, че вдовицата на Айхман, Вера, която е присъствала на процеса му и е била убедена, че съпругът ѝ ще бъде освободен, тихо се е върнала в Буенос Айрес с полет на Lufthansa. Тя е била посрещната от приятели и семейство „без инциденти“, се казва в него.

Началникът на кабинета на Милей, Гилермо Франкос, заяви, че освобождаването на архива е започнало, защото „няма причина да продължи да се крие“.

Публикуването на документите обаче изглежда отчасти като хитър политически ход от страна на шефа му. Един от ефектите е допълнителното уронване на наследството на Хуан Доминго Перон, който е бил президент от 1946 до 1955 г. и от 1973 г. до смъртта си през 1974 г. Именно под негово наблюдение – и евентуално с пряко разрешение – повечето от стотиците висши нацисти, избягали от Европа, са пристигнали в Буенос Айрес.

Напомнянето на обществеността за това е удобно за Милей. Той е убеден привърженик на свободния пазар, който е обещал да отмени перонистката политика на популисткия държавен интервенционизъм, който доминираше аржентинската власт през по-голямата част от последните 70 години, подкрепян от неговите леви опоненти.

Публикуването на досиетата също така помага за укрепване на репутацията на Милей като най-верния поддръжник на Израел от всички лидери на Южна Америка. Милей вече е заявявал, че планира да приеме юдаизма, когато напусне поста си.

Докато нацистите от Втората световна война, които са избягали в Южна Америка, отдавна са мъртви - Менгеле умира от инсулт, докато плува край плаж в Бразилия през 1979 г. - техните ловци настояват, че работата им не е приключила. Един от фокусите на Центъра „Симон Визентал“ е да разкрие така наречените „плъхови линии“: мрежи от хора, които са помагали на военнопрестъпниците да избягат, и банковите сметки, които са използвали.

През януари бюджетната комисия на Сената на САЩ публикува два доклада за историческите връзки на швейцарската банка Credit Suisse с нацистки клиенти. В него се заключава, че „70 аржентински сметки с правдоподобни връзки с нацисти, базирани в Аржентина, са били открити в Credit Suisse след 1945 г.“, а също така се твърди, че една от тях е била активна чак до 2022 г.

Оттогава Credit Suisse е поета от UBS Group, която обеща да предостави „цялата необходима помощ“, за да „хвърли повече светлина върху този трагичен период в историята“.