Защо Путин вярва, че може да спечели своята цивилизационна война срещу Запада?

Администрацията на Тръмп превърна руско-украинското примирие в своя приоритетна външнополитическа инициатива малко след встъпването си в длъжност. Като оставим настрана предизборната реторика на Доналд Тръмп, че ще сложи край на кръвопролитията в Украйна за двадесет и четири часа, предсказуемо, изпитанията на американската дипломация след встъпването в длъжност на новата администрация показаха, че постигането на работещо и трайно прекратяване на военните действия между Русия и Украйна винаги е било твърде далечен мост, пише за 19fortyfive Андрю А. Михта, старши научен сътрудник в Центъра за стратегия и сигурност „Скоукрофт“ към Атлантическия съвет.

Причината за това все още не е напълно изяснена от администрацията на Тръмп: Русия просто не е заинтересована от какъвто и да е резултат в Украйна, който да е по-кратък от постигането на основните политически цели, които я накараха да нахлуе отново в страната през 2022 г. Фактът, че американската администрация продължава да преговаря за прекратяване на огъня в Украйна, показва, че Вашингтон също не разбира напълно самата природа на руската държава, движещите сили на политиката на Путин и най-вече, че Москва вярва, че може да продължи да води войната и да постигне целите си на приемлива за режима цена. 

За Русия тази война никога не е била свързана със завладяването на тази или онази част от украинската територия, с езиковите права на руското малцинство, живеещо в Украйна, или - както изглежда вярват много критици на войната - с това да не допусне Украйна в НАТО.

Политиката на САЩ за разширяване на НАТО към посткомунистическа Източна Европа и балтийските държави след края на Студената война също не е истински casus belli за Москва. От самото начало за Владимир Путин и неговия вътрешен кръг в Кремъл това е война за възстановяване на Руската империя, която Путин на практика обяви на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г., когато отхвърли реда на сигурност, изграден от Запада, и когато по-късно изрази мнение, че разпадането на Съветския съюз е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Разгледани в този контекст, двете нахлувания в Украйна - първото през 2014 г., второто през 2022 г. - трябва да се разбират не като резултат от грешка на Запада, защото суровата реалност е, че съюзниците от НАТО така и не постигнаха консенсус за включването на Украйна в алианса, а просто като поредната битка в тази по-голяма война, като първата кампания се води срещу Грузия през 2008 г. 

Войната на Путин за възстановяване на Руската империя от самото начало има три основни цели: Първо, да се възстанови източнославянското „вътрешно ядро“ на имперската държава, като се подчинят Беларус, а след това и Украйна, за да се включат на практика и двете в руската сфера на изключително господство като конститутивна основа на руския мир, който Путин се е заел да възстанови.

Второ, едновременната му цел е да подкопае и в крайна сметка да раздроби алианса на НАТО, като покаже неспособността му да осигури ефективно възпиращо средство за експанзията на Русия в Европа.

Трето, главната цел на войната на Путин за империя е да изтласка Съединените щати от Централна Европа и Балтийския регион - и в крайна сметка изобщо от европейския континент - за да сложи край на ерата на трансатлантическата сигурност, която в продължение на осемдесет години се основаваше на това, че Европа и Америка бяха обвързани от обща система за сигурност.

Целта на Путин е да възстанови имперската позиция на Русия в навечерието на Първата световна война, като постигне споразумение за сфери на влияние с най-големите европейски сили, особено с Германия, което отново ще я превърне във велика сила в Европа. В навечерието на второто нахлуване в Украйна Путин недвусмислено съобщи за всеобхватните си цели, когато призова за връщане на регионалната конфигурация на силите към статуквото отпреди 1997 г., т.е. за пълно обезсилване на последиците от разширяването на НАТО. 

Администрацията на Тръмп изглежда продължава да работи с предположението, че Путин е искрено заинтересован от прекратяване на клането, за да спаси човешки животи, и че териториално споразумение и гаранции за фактическия неутралитет на Украйна ще постигнат целите на Москва и ще сложат край на конфликта. Все пак отстъпките, които администрацията вече направи на Москва, за да я доведе на масата за преговори, чиято съвкупност се свежда до облекчаване на международната изолация на Русия, не са достатъчни, за да накарат Путин да преговаря добросъвестно.

В случай че Путин проточи преговорите отвъд разумния срок, който администрацията на Тръмп е готова да търпи, никакви допълнителни санкции срещу Русия няма да го накарат да седне на масата за преговори, тъй като единственият натиск, който потенциално би могъл да накара Путин да преговаря добросъвестно, би бил пряка заплаха за оцеляването на неговия режим.

Всичко друго, особено политиките, които разчитат на икономически лостове, продължава да показва фундаментално неразбиране на естеството на руския режим и на основните движещи сили на руската политика спрямо Запада, както и на това къде се вписва битката за Украйна в този по-голям план. 

Крайно време е Западът да признае, че Русия води война за имперско реконкиста, водена от великоруския разказ, който е основополагащ за системната ѝ еволюция в историята - разказ, който обхваща наследството от Романови през болшевиките, а сега и неговата путинистка разновидност.

Империята е единствената форма на държавно поведение, позната на Русия, която се характеризира със структури отгоре надолу, пропити с история на насилие. Тя остава постоянна екзистенциална заплаха за страните, изправени пред Русия на източната граница на НАТО, каквато постмодерна Западна Европа вече не може да разпознае, а САЩ никога не са били в състояние да разберат истински.

Политиката на администрацията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна чрез преговори за прекратяване на военните действия е погрешна, тъй като тя разглежда проблема през очите на Запада, приемайки, че ужасяващите човешки жертви и разрушенията на имущество, които се случват през последните три години, са от значение за сметките на Путин - не са. Следователно предложенията за прекратяване на огъня, които администрацията на Тръмп продължава да поставя на масата, пропускат основния момент, доколкото се отнасят до въпроси, които са без значение за Москва. Путин неведнъж е демонстрирал, че нито го е грижа за живота на войниците му, нито е готов да промени икономическите си сметки, за да намали разходите за войната. 

Суровата реалност на войната в Украйна, която Вашингтон все още не е признал, е, че конфликтът е само част от една по-голяма цивилизационна война срещу Запада, която Русия води вече повече от две десетилетия.  Тази руска война за империя - независимо дали в некинетична или в крайна сметка в кинетичната ѝ разновидност - няма да спре, докато Русия не претърпи решително поражение, което ще представлява пряка заплаха за режима на Путин у дома. Това не означава, че Москва няма да прави тактическа пауза във войната си срещу Запада от време на време, но винаги трябва да имаме предвид, че подобна передишка или „глътка въздух“ ще послужи само за да предостави на Путин възможност да се превъоръжи и възстанови. От 2022 г. насам Русия преориентира икономиката си в подкрепа на военните усилия, демонстрирайки, че може да възстанови армията си по-бързо.

От 2022 г. насам Русия преориентира икономиката си в подкрепа на военните усилия, демонстрирайки, че може да възстанови армията си по-бързо, отколкото повечето западни анализатори смятаха за възможно.

Подкрепена от икономическата база за доставки на Китай и парите, които постъпват чрез продажбите на енергия в световен мащаб, руската армия е в добра позиция да продължи войната в Украйна в продължение на няколко години, докато трупа боен опит и „ходи на училище“ за западни оръжия и процедури, подпомогната от реалистичното очакване, че отбраната на Украйна в крайна сметка ще се провали. Ако не друго, усилията на Вашингтон за постигане на прекратяване на огъня в Украйна чрез преговори, включително значителният натиск върху Киев за това, само насърчиха Москва да вярва, че времето е на нейна страна. 

Да предположим, че успеем да постигнем напредък в спирането на клането в Източна Европа. В такъв случай администрацията на Тръмп трябва да започне с отчитане в оценката си на първопричините и последиците от конфликта в Украйна, като признае, че той не е „дискретна война“, започнала в резултат на поредица от политически грешки на администрацията на Байдън или на нейните предшественици. Все пак, на практика, това е последната фаза от една по-голяма война, която Москва води срещу Запада.

Трябва да се отбележи, че макар в тази война да са окървавени храбрите украински мъже и жени, Русия в крайна сметка разглежда войната като продължение на конфликта си с това, което обича да нарича „колективен Запад“. В това си качество тя смята, че западните демокрации нямат достатъчно средства и решителност, за да се противопоставят на нейното имперско настъпление.  Взети заедно с последните две десетилетия на съучастие и отстъпчивост от страна на Запада, когато ставаше въпрос за повтарящи се актове на руска агресия, ние трябва да приемем сериозно перспективата, че Путин ще продължи да изследва защитата на НАТО и, ако се появи възможност, няма да се поколебае да премине през отбранителния периметър на НАТО. 

Стоте дни усилия на администрацията на Тръмп за постигане на работещо примирие между Русия и Украйна показаха, че планът, който тя преследва, не отчита напълно историческите причини за тази война и реалностите на място. Като такъв той няма никакъв шанс да доведе до трайно решение на конфликта, независимо от тактическите отстъпки, които Путин може да предложи или не в хода на тези преговори. Основната цел на режима на Путин е да остане на власт, като продължава да следва империалистическия си път, и парадоксално, тази война има консолидиращо и стабилизиращо въздействие върху режима, като позволява социална мобилизация на приемлива цена. Тя позволи на Москва да издейства отстъпки от Запада, като същевременно положи основите на нова сделка за сфери на влияние на великите сили, което е крайната цел на режима на Путин.

Ако не друго, фактът, че администрацията на Тръмп вече извади Русия от изолация и предложи множество отстъпки, като същевременно се опря на Украйна, за да я подтикне към преговори, е сигнал за Москва, че стратегията ѝ работи и крайната ѝ цел за преконфигуриране на европейския пейзаж на сигурността може би е на една ръка разстояние.  И макар да е вярно, че показателите на твърдата сила на Русия не могат да се сравняват с БВП и броя на населението, с които разполага „колективният Запад“, Путин изглежда все по-уверен, че днешните западни демокрации нямат смелост за борба.