Путин тревожи НАТО много повече, отколкото си мислите

В дебатите за Русия, аргументът често се свежда до едно просто твърдение: След като се е борил три години и е видял как силите му са разбити в Украйна, наистина ли е правдоподобно президентът Владимир Путин да се изправи срещу обединената мощ на Организацията на Северноатлантическия договор? Време е да оставим този въпрос настрана, пише за Bloomberg колумнистът Марк Чемпиън.

В началото на инвазията в Украйна през 2022 г., командирите на НАТО бяха изненадани, както всички останали, от некомпетентността на руското нападение срещу Киев, фиаско, при което бяха унищожени най-добрите бойни войски и техника на Москва. Но всяко последвало самодоволство вече е изчезнало.

Вместо 5-10 години, както се смяташе някога, работната оценка за това кога Путин може да има капацитета да се изправи срещу НАТО, след като приключи с Украйна, сега е многопластова и идва от оценка на датското разузнаване по-рано тази година: шест месеца за локализирана атака, две години за регионална война в Балтийско море и пет за всеки по-широк европейски конфликт. Бойните сили, с които Путин разполага на терен, вече са два пъти по-големи, отколкото когато нареди инвазията през 2022 г., и той продължава да набира нови. Производството на оръжия и боеприпаси се е увеличило рязко. Излагането на съвременните западни оръжия - помислете за HIMARS - даде на руснаците време да разберат как да ги неутрализират. Абсолютното предимство, което Украйна някога имаше в иновациите на бойното поле, се е изпарило. Руските военновъздушни сили, създадени за борба с НАТО, са модерни и са запазени непокътнати. Отново и отново чувах нещо, близо до възхищение от скоростта, с която руските сили са се учили и адаптирали в Украйна. По отношение на дроновете и електронната война Русия вероятно е пред НАТО. Войната доказа, че наличието на малък брой изключително способни безпилотни летателни апарати не може да се конкурира за въздействие само с количество и адаптивност.

По-малко разбираемо е, че Русия също така подобрява точността и жизнеспособността на своите крилати и балистични ракети. „Искандер“ – груб еквивалент на американските ATACMS – стана труден за прихващане дори за произведените в САЩ батареи „Пейтриът“ и свиква да поразява всичко – от пускови установки HIMARS до украински командни пунктове.

Най-отрезвяваща за западните генерали е продължаващата демонстрация на почти пълното безразличие на Русия към процента на жертвите, създавайки свобода за действие за Путин и неговите генерали, каквато техните колеги от НАТО не биха имали. Един след друг лектори на конференцията на RUSI говориха за необходимостта от промяна на собствените приоритети към защитата на силите и за очакванията на европейските политически лидери и население към високи проценти на жертви.

Нито способността на Русия да атакува, нито целите ѝ бяха предмет на спор. Предполагаше се, че Путин се стреми да възстанови Русия като велика сила в Европа и затова ще продължи да се опитва да подчини бившите руски колонии и да разбие НАТО. За да се постигне това, няма причина за нахлуване в Полша, както често задават въпроса скептиците. Разбиването на НАТО се постига най-добре чрез дискредитиране на клаузата за колективна отбрана по Член 5, която е в основата му.

Този ангажимент дава на малките европейски държави увереността да се противопоставят на диктатите и изискванията на Москва, но се основава на доверие в готовността на другите да действат и следователно е крехък. За да се подкопае това доверие, би била необходима само хаотична атака срещу, да речем, Естония, нещо, което Путин би бил способен да направи дори сега. Европейските лидери, които решават как да реагират, ще трябва да вземат предвид някои значителни рискове, преди да се споразумеят.

Първо, новите корпуси не са готови. САЩ имат четири, от които един - 18-ти въздушно-десантен - би могъл да се разположи бързо при избухване на конфликт между Русия и НАТО. Той включва две пехотни и две въздушно-десантни дивизии (известните 82-ра и 101-ва), както и разузнавателни, медицински, сигнални, артилерийски и военно-полицейски бригади. Но дори 18-ти все още експериментира, опитвайки се да разбере как да спечели господство в новия вид война, която се води в Украйна, в която десетки хиляди дронове затрудняват скриването или маневрирането.

Съюзният корпус за бързо реагиране, еквивалент на НАТО, воден от Обединеното кралство, все още се сформира, като остава до една година, преди да може да отразява гамата от възможности на 18-ти американски корпус.

Готови или не, американските, британските, френските, германските, италианските и други сили ще трябва да стигнат до източния фронт през паяжина от пречки, изисквания за национални транзитни лицензи и неадекватна инфраструктура. НАТО има екип, който работи усилено по този въпрос, но ученията, които ще демонстрират на Москва, че алиансът може да прехвърли сили на изток, не са планирани до 2027 г.

Още по-тревожно е, че за разлика от Украйна, чиято дълга логистична опашка е преплетена през държави в мир на запад и следователно е защитена, тази на НАТО би била атакувана от самото начало. Всяко европейско пристанище, склад, фабрика и железопътна линия, участващи във веригата за доставки на войната, биха се превърнали в легитимна цел за руски ракетни удари.

Не всичко е лоша новина. Важно е да се отбележи, че сега в Европа има по-силен консенсус по въпроса дали Путин трябва да бъде спрян в Украйна, дори и да има изключения като Унгария на Виктор Орбан. Отпускат се пари за превъоръжаване. Очаква се новият Стратегически преглед на отбраната на Обединеното кралство, който трябва да бъде публикуван следващата седмица, да отпусне 1 милиард паунда (1,35 милиарда долара) за закупуване на дронове и ускоряване на решенията на бойното поле.

И все пак времето изтича. Европа все още се движи с твърде бюрократичното темпо на мирно време, докато САЩ се връщат назад. И двете страни трябва да се променят. Путин е този, който ще реши какво ще прави и кога, а колебанието на Запада просто създава прозорец за него да действа, независимо дали в Украйна или извън нея. Както се изрази Рупърт Смит, пенсиониран британски генерал и бивш заместник-върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, „биеш се с това, което имаш в ръцете си в момента“. При сегашните развития това може да не е достатъчно, за да възпре Кремъл да продължи с плановете си за велики сили.