Навършват се 30 години от геноцида в Сребреница

Над 100 000 души се очакват да присъстват на отбелязването на 30-годишнината от геноцида в Сребреница, извършен от сръбските сили през 1995 г.

Ще бъдат погребани още 5 новоидентифицирани жертви. Ще се проведе и традиционният „Марш на мира“.

В началото на 90-те години бившият югославски диктатор Слободан Милошевич, чийто министър на пропагандата беше Александър Вучич, започна опустошителни войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Стотици хиляди бяха прогонени от родните си домове.

През юли 1995 г., в рамките на няколко дни, над 8000 мюсюлмански мъже и момчета бяха изклани или разстреляни от сръбските сили, превзели Сребреница, която трябваше да бъде „защитена зона“ на ООН, охранявана от холандски миротворци.

На 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.

По време на войната в Босна и Херцеговина (БиХ) (1992 – 1995 г.) десетки хиляди бошняци от околните райони, бягащи от атаките на босненските сръбски сили срещу техните градове и села, търсят подслон в Сребреница. В продължение на три години босненските сръбски сили обсаждат анклава и го обстрелват. Те контролират пътищата за достъп и възпрепятстват международната хуманитарна помощ като храна и лекарства. Хората лагеруват по стълбищата и коридорите на жилищни сгради, в коли и в обществени сгради като училището и спортния център, докато други изобщо нямат подслон и се скупчват навън при температури, които падат до -25 °C през нощта през зимата.

През април 1993 г., когато градът е подложен на танков и артилерийски обстрел от сърбите, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 819, обявяваща Сребреница за „безопасна зона“. Две години по-късно, на 11 юли, армията на босненските сърби, водена от генерал Радко Младич, превзема Сребреница, което кара десетки хиляди бежанци да избягат в комплекса на холандските сили в Поточари в покрайнините ѝ.

Миротворците се оттеглят в базата на ООН, заедно с хиляди бежанци, предимно жени и деца. Настоявайки мюсюлманското население в Сребреница да се предаде, Младич обещава, че тези, които свалят оръжие и се подчинят, ще бъдат пощадени. „Аллах не може да ви спаси, но Младич може“, казва осъденият в Хага военнопрестъпник пред Ибрахим Нуханович, цивилен преводач мюсюлманин, по време на среща няколко часа преди началото на клането, която е записана на видео. В следващите няколко дни следва систематично изтребление от босненските сърби. Телата на жертвите са захвърлени в масови гробове. По-късно сърбите изравят много от тях и ги препогребват, за да скрият следите. Костите на избитите в следващите години са намирани на километри една от друга.