Защо най-бедните германски градове са магнит за българските роми?

Гелзенкирхен, Дуисбург, Дортмунд и Есен са сред градовете с най-голям процент на бедност в Германия. Именно те обаче са притегателен център за много българи и румънци, голяма част от тях - роми. Защо?

Социалните злоупотреби в Германия нерядко се организират от престъпни банди и безскрупулни "посредници" на гърба на бедни имигранти от Източна Европа - много често роми, пише Бистра Узунова за "Дойче Веле". Голяма част от жертвите са неграмотни, но пристигат във Федералната република, защото се надяват на по-добър живот.

Без българите животът в Германия днес е немислим

От 1 януари 2014 година гражданите на България ползват правото на свободно придвижване в ЕС, което означава, че могат напълно свободно да избират в коя страна от Общността да си търсят работа. Това право е сред най-големите постижения на европейската интеграция - от него всяка година се възползват и хиляди български граждани.

По официални статистически данни в края на 2024 година в Германия са живели 432 080 български граждани - най-голямата група на граждани от друга държава в ЕС след Румъния, Полша и Италия. Повечето от българите живеят в провинциите Северен Рейн-Вестфалия и Бавария. Сред тях има и множество висшисти с доказани качества и опит.

Редица германски градове и общини извличат големи ползи от чуждата работна ръка. Както отбелязва "Франкфуртер Алегаймене Цайтунг" (ФАЦ), трудно бихме могли да си представим как би изглеждал животът в някои високо развити и успешни градове като Мюнхен, Дюселдорф или Хамбург без квалифицираните специалисти от други държави в ЕС.

Най-бедните германски градове са магнит за мигранти

В същото време от България и Румъния от години пристигат и хора, които влизат в категорията "имигранти по бедност". Те поставят някои общини в Северен Рейн-Вестфалия и най-вече в Рурската област пред огромни предизвикателства - особено силно засегнати са задлъжнели градове като Гелзенкирхен и Дуисбург, където има и значителна бедност. По данни на "Цайт" градове като Гелзенкирхен, Дуисбург, Дортмунд и Есен са сред десетте с най-голям процент на бедност. Именно те обаче са притегателен център за много българи и румънци. 

Актуалните статистически данни за имиграцията в Северен Рейн-Вестфалия показват, че в никой друг град в провинцията не живеят толкова много българи и румънци, колкото в Дуисбург. Обществената медия WDR съобщи в края на миналата година, че много от  българите и румънците се насочват към Дуисбург-Хохфелд и посочи, че кварталът, който някога е имал силна индустрия, междувременно се е превърнал в "център на социални проблеми и висока безработица".

А "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" цитира данни от централния регистър за чужденците в Германия, според които броят на българите и румънците в Дуисбург се е увеличил с 91,7% в рамките само на седем години - между 2014 и 2021 година.

Не е чудно, че тъкмо роми от България и Румъния се насочват особено масово към Германия, притеглени от надеждата за по-добър живот. Известно е, че в родните си страни те са дискриминирани и изолирани, а градовете в Рурската област предлагат голям брой празни жилища и по-ниски наеми в сравнение с други места. Притокът на тези бедни мигранти обаче е сериозно предизвикателство за германските общини.

Основната причина за тези проблеми се крие в самата тъкан на европейското законодателство за свободно придвижване, пояснява ФАЦ. "Защото всеки, който успее да получи работа, дори да става дума за заетост само от пет и половина часа на седмица, получава с това и достъп до социални облаги, а това привлича бедни имигранти от Югоизточна Европа."

Измами в социалната система и злоупотреби с чужденците

Имигрантите получават в Германия достъп до социални помощи, детски надбавки, помощи за плащане на наема и други социални облаги, които им осигуряват по-добър живот от този в родината - достатъчно е само да докажат, че разполагат с някаква, макар и минимална, трудова заетост. А това нерядко отваря врати за злоупотреби и измами.

Има редица случаи, в които мигрантите работят "на черно", като така имат право на по-голяма социална подкрепа, представят фалшив документ за временна трудова заетост или пък получават детски надбавки за деца, които се отглеждат от баби и дядовци в България. ФАЦ посочва в тази връзка, че през 2025 година са били регистрирани почти 1200 подобни измами, като се предполага, че това е само върхът на айсберга.

Мигрантите от Източна Европа нерядко и сами стават жертва на трудова експлоатация и безскрупулни посредници, които взимат от тях огромни суми за квартири с ужасяващи битови условия. Подобни структури често са организирани като банди. В тази връзка ФАЦ апелира за спешни действия срещу подобни форми на организирана престъпност и социалните измами. Всеизвестен факт е, че борбата срещу тях се затруднява от липсата на добра координация между социални и финансови служби, данъчните власти и общинските администрации.

Абсурдно правило?

Освен това е крайно време да се затегнат и законите, препоръчва германското издание. ФАЦ допълва: "Кога най-сетне федералното правителство ще поиска от ЕС да се премахне абсурдното правило пет и половина часа труд в седмицата да дават достъп до облагите на социалната държава? От гледна точка на засегнатите общини свободното придвижване на работна ръка се е превърнало в свободно движение на социални помощи, което застрашава социалния мир и европейската идея."