Задкулисни преговори за територията ѝ: Кой ще контролира Източна Украйна?

Последният кръг от преговори за прекратяване на войната в Украйна приключи в сряда без никакви признаци за значителен напредък.

Но зад кулисите преговарящите се опитват да намерят компромис по един от най-големите пречки пред мирното споразумение: контролът над територията в източна Украйна.

Русия поиска от Украйна да предаде контролираната от нея територия в Донецка област като условие за прекратяване на войната. Това е ивица територия с дължина около 50 мили и ширина 40 мили, която включва десетки градове и села и се намира между фронтовата линия и административната граница на региона, пише NYT.

Украйна отказа да се оттегли едностранно, като заяви, че отстъпването на територия ще окуражи Русия да атакува отново, в Украйна или другаде. Киев поиска гаранции за сигурност, за да възпрепятства Москва да наруши примирието.

По време на преговорите през последните седмици официални лица са обсъдили идеята за създаване на демилитаризирана зона, която да не се контролира от нито една от двете армии, според трима души, запознати с преговорите, които пожелаха да останат анонимни, за да обсъдят чувствителни въпроси.

Това възстановява предложение, което беше включено в предишни мирни планове, включително 28-точков план, предложен от администрацията на Тръмп през ноември.

През изминалата седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски многократно омаловажаваше перспективите за отстъпване на територия в замяна на мир. „Да позволиш на агресора да вземе нещо е голяма грешка“, написа той в социалните медии в понеделник.

Миналата есен руският президент Владимир Путин не се ангажира с отговор, когато беше попитан за създаването на демилитаризирана зона в Донбас. 28-точният план щеше да постави Русия начело на района, но щеше да й забрани да разполага военни сили там. Путин заяви, че подробностите трябва да бъдат обсъдени.

По-късно съветникът по външна политика на руския президент Юрий Ушаков се изказа по-положително, като заяви, че Русия би приела създаването на такава зона, ако на руската полиция или войниците от националната гвардия бъде позволено да я патрулират.

"Демилитаризираната зона може да стане част от жизнеспособно споразумение", заяви Уилям Б. Тейлър, сътрудник в Атлантическия съвет, мозъчен тръст, и бивш посланик на САЩ в Киев. Но интересите на Украйна трябва да бъдат защитени, каза той, а това ще изисква администрацията на Тръмп да упражни допълнителен натиск върху Русия.

За да улеснят приемането на идеята от двете страни, преговарящите обсъдиха и създаването на зона за свободна търговия във всяка възможна демилитаризирана зона, въпреки че възможностите за инвестиции изглеждат ограничени в територия, която ще бъде заклещена между две армии, дори и при наличието на примирие. Повечето индустрии в района са в руини, като само една въглищна мина все още функционира, а рискът от подновяване на конфликта ще виси над района в продължение на години.

Зеленски също изрази съмнения относно такова споразумение.

Друг проблем е изтеглянето на войските от фронтовата линия. През декември Зеленски предложи Украйна да не изтегля войските си от фронтовата линия, освен ако Русия не се оттегли на същото разстояние.

По време на преговорите, проведени в Абу Даби този месец, украинците обсъдиха варианти за частично оттегляне на Русия от фронтовата линия, което не би било непременно симетрично, казаха двама от тримата души, запознати с преговорите. Това би било знак за омекване на позицията на Украйна.

Как ще се управлява демилитаризираната зона също е било пречка.

Украйна е настоявала за разполагане на международни миротворчески сили в региона, в който според украинския губернатор на областта живеят 190 000 цивилни, включително 12 000 деца.

Преговарящите са обсъдили формирането на гражданска администрация, която да управлява областта след войната, казаха двама от тримата запознати с преговорите. Това би могло да включва както руски, така и украински представители, каза едно от лицата, но отбеляза, че страните са далеч от споразумение.

Друг въпрос, който наскоро отново излезе на преден план, е последователността на различните стъпки, включително приемането на демилитаризирана зона, формализирането на гаранциите за сигурност, създаването на рамка за финансиране на следвоенното възстановяване и провеждането на избори в Украйна.

Миналата седмица Зеленски заяви, че Украйна иска споразумение за гаранции за сигурност, преди да се ангажира с избори или каквото и да е споразумение за изтегляне на войските от Донбас.

„Много бих искал първо да подпишем гаранции за сигурност и след това да подпишем други документи“, каза той. „По мое мнение, това би било добър сигнал. Това дори не е въпрос на справедливост, а на доверие. Повече доверие в партньорите – ако първо дойдат гаранциите, а след това всичко останало.“

Зеленски заяви, че украинците трябва „да знаят – не само да вярват, а да знаят – че в бъдеще руската агресия ще бъде невъзможна или че ако все пак се случи, ние няма да сме сами“.