Без крака и ръце у дома: Трудното завръщане на руски войници от войната в Украйна

Дойдох да уча строително инженерство в Ростов на Дон. „Животът се разделя на преди и след“, казва Владимир Расказов, руски ветеран от войната срещу Украйна, докато разглежда рехабилитационния център, който е основал, за да помага на други военни, претърпели ампутации, „Протези за нашите“ (име, чиято абревиатура е игра на думи на руски, тъй като съвпада с това, което Кремъл нарича „специална военна операция“ срещу съседната страна). „Може да се каже, че предприятието е създадено през ноември 2022 г.“, добавя той, показвайки няколко медала за храброст и „месомелачката от Бахмут“, отличие, връчено от паравоенните сили на групата „Вагнер“ на войниците, участвали в тази кървава офанзива. Идеята за центъра в Ростов на Дон, близо до границата с Украйна, се заражда в деня, в който Расказов губи крак в резултат на експлозия на мина по време на тази битка.

Окончателното откриване на съоръжението се състоя през септември 2025 г. В съседна рехабилитационна зала 28-годишният Глоди от Конго завършва ежедневната си сесия. Той мечтае да получи първата си протеза, изработена по мярка, но засега се справя с пластмасова крайник, която използва от осем месеца, пише испанският El Pais.

„Дойдох да уча строително инженерство в Ростов на Дон, но не завърших следването си и трябваше да напусна Русия. Не исках да го правя, затова подписах договор да отида да воювам. И бях ранен“, разказва младият африканец. За чужденците службата в армията е бърз начин да получат руско гражданство. Броят им не е известен, но се смята, че са няколко хиляди, без да се броят централноазиатците с двойно гражданство. В Москва, големия мегаполис, до 2024 г. са се записали едва около 1500 чужденци, според изтекли данни от медицинските служби.

В центъра работят няколко души, които знаят добре какво означава да живееш без крайник. Като Кийомидин Абдуладжадов, роден в Таджикистан, който е загубил краката си в инцидент като дете. Днес той е създател на над хиляда протези и има дълга кариера зад гърба си.

„Чудесно е да видиш как пациент, който преди се движеше с инвалидна количка, сега ходи щастлив“, казва той.

Там работи и 31-годишният Витали Жардин, ветеран от групата „Вагнер“, който загуби и двата си крака, когато беше улучен от изстрел от украински танк през октомври 2022 г. по време на битката за Лисичанск.

„Бях командир на силите на нашата линия. Започнахме голяма офанзива; много от нашите загинаха в боя и трябваше да вземем решение, защото останалите бяха ранени и блокирани с малко амуниции“, спомня си Жардин. „Събрах останалите и отидох да взема жертвите. Попаднахме в капан. Получихме молби за помощ, които не бяха наши. Украинците се сдобиха с някои радиостанции и ни заблудиха с доброто си владеене на руски език. Попаднахме в клещи под артилерийски и танков обстрел“, обяснява Жардин, преди да опише последните моменти: „Снарядът ми преряза артериите и аз се примирих, че умирам. Загубих съзнание, но един приятел ме спаси“.

 „Трябва да покажем на всички, че животът не свършва след загубата на крайник“, въздиша Жардин. Ветеранът подчертава, че ампутациите не са единствените рани, които конфликтът ще остави на няколко поколения руснаци.

Трудно възстановяване

„Трябва да окажем дългосрочна психологическа подкрепа на военните. Защото войната продължава да оставя следи в психиката на човека. Защото не можеш да останеш същият, след като си видял нещо такова. Това е много труден дългосрочен процес на възстановяване и много хора не го издържат“, добавя ветеранът.

Въпреки огромната си лична жертва, Жардин не говори за отмъщение или напразни жертви за родината си, когато коментира слабия напредък в мирните преговори. Напротив, той категорично призовава войната да приключи по всякакъв начин.

Витали Жардин е от Ростов на Дон, както и Владимир Расказов. Присъствието на военни в този граничен район, предшестващ Донбас, е забележително. Облечен в дълги панталони, не се забелязва, че основателят на центъра се опира на протеза.

Възстановяването на ранените във войната се финансира от Министерството на отбраната, с известна подкрепа от регионалните правителства и благотворителни организации. Расказов твърди, че производството на тези протези „е много по-евтино“ в Русия, отколкото в Европа. Въпреки това, на руския пазар те струват хиляди или десетки хиляди евро.

Програмата за рехабилитация включва няколко стъпки. Първо, опознаване на ранения: „Човек, който е загубил крайник, изведнъж се сблъсква с липса на информация. Това е нов живот, той не знае какво го очаква“, обяснява Расказов. След това следват две седмици с насоки, които ще помогнат да се опознаят старите му болки и травми, както и да се предостави психологическа подкрепа. „Момчетата идват с някаква травма. Нашата работа започва с ума“, продължава бившият военен. И накрая, индивидуално изработване на бъдещите крайници.

„Когато човек загуби крайник, ежедневието му се променя драстично. Бил си свикнал да имаш две ръце, две уши, два крака... А сега трябва да преосмислиш напълно живота си и да започнеш от нулата. Тук се включваме ние: започваме с това да помогнем на този човек“, посочва Расказов.

Директорът на рехабилитационния център подчертава, че страната трябва да започне да мисли за бъдещето. „След като преминахме през всички тези болнични легла, през всички тези лишения и трудности, сега трябва да мислим за мира, за това какво ще се случи след това и какво можем да направим за себе си“, казва Расказов. „Има политици, които започват войни. Има войници, които ги завършват. Днес ние сме обикновени граждани, както в едната, така и в другата страна.“

Скриване на мащаба на проблема

Руските власти не съобщават нито за своите загинали, нито за ранените в офанзивата си срещу Украйна. Броят на осакатените обаче вероятно е голям. Заместник-министърът на труда и социалната защита Алексей Вовченко съобщи на Съвета на федерацията през 2023 г., че 54 % от всички военни, които се нуждаеха от медицински прегледи на фронта, „бяха признати за инвалиди поради ампутации на крайници“.

Преброяване на некролозите и погребенията, направено от британската BBC и руския вестник „Медиазона“, е отчело 160 000 загинали руски военни до декември 2025 г., макар че се оценява, че общо загиналите са 352 000. Спиралата на жертвите се е ускорила през последната година.

Инициатива на Кремъл, фондът „Защитници на родината“, твърди, че около 110 000 ветерани, останали инвалиди в Украйна, са участвали в неговите състезания до 2024 г., 17% от тях без горни крайници и 77% без долни.

Вовченко направи своя анализ през втората година на войната. Днес реалността изглежда много по-лоша. Ако това е някакъв показател, държавният бюджет за закупуване на протези – както за военни, така и за цивилни – постепенно се е утроил по време на специалната военна операция.

В началото на войната Кремъл предлагаше еднократно плащане от три милиона рубли, около 33 000 евро, на ранените в бой, но в края на 2024 г. въведе система, скалирана според тежестта на нараняването, която плаща от един милион (11 000 евро) за най-леките до три милиона за най-тежките.

Руските власти крият реалността около конфликта. Държавната статистическа агенция Росстат и Социалният фонд престанаха да предоставят редица разбити данни през последните години, след като техните цифри излязоха извън контрол – например, нуждаещите се от инвалидни колички се увеличиха с 42% през 2023 г. А малкото информация, която предоставят днес, не съвпада: както Rosstat, така и руският комисар по правата на човека Татяна Москалкова твърдят, че през 2025 г. в Русия е имало 11,1 милиона хора с увреждания. Тоест, с един милион по-малко от година преди световната пандемия и най-смъртоносната война в Европа от почти век насам.