Как "президентът на мира" Доналд Тръмп обикна военните интервенции?

Всякакви първоначални резерви, които настоящият американски президент може да е имал относно американските военни интервенции в чужди държави, с които е критикувал своите предшественици, включително Джо Байдън и Джордж Буш-младши, сега изглеждат като далечен спомен. Пентагонът, трансформиран от Тръмп във "Военно министерство“" е бил по-активен през последните 12 месеца, отколкото през целия си първи мандат на Тръмп в Белия дом. Сега американският президент се намеси в нови региони и пое много по-големи рискове, отколкото в миналото, според анализ на Financial Times.

Доскоро Тръмп разчиташе главно на бързи и прецизни военни интервенции, в резултат на които Съединените щати успяваха бързо да заявят победа, както се случи след зрелищната операция, при която американските специални части заловиха венецуелския лидер Николас Мадуро. Сега обаче Тръмп стартира мисия, която може да има най-значителните последици от всичките му военни интервенции досега: операция "Епична ярост" - обширна кампания без фиксирана крайна дата за сваляне на режима в Техеран.

След убийството на върховния лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, още в първия ден на въздушните удари, предприети от САЩ и Израел, Тръмп призна, че тази военна кампания може да бъде дълга.

Американският президент е свикнал да използва военна сила все по-често в своя полза

 По време на първия си мандат в Белия дом Тръмп е бил "много неохотен" да използва военна сила, каза бивш служител на Пентагона пред FT.

"Сега е много свикнал с това."

Военната операция, започната в началото на 2020 г. за елиминиране на командира на Иранската революционна гвардия Касем Солеймани, беше мисията, от която Тръмп научи, че може да използва военна сила в своя полза, обясни Елиът Ейбрамс, специален пратеник на САЩ за Иран и Венецуела по време на първата администрация на Тръмп.

Избирателите на Тръмп "не искат поражение или мъртви американци, или войни, които продължават с години, но са щастливи да видят как силата се използва добре", каза още Ейбрамс.

Този път Иран отговори още по-енергично, изстрелвайки стотици дронове и ракети срещу няколко американски и израелски цели в региона, включително военни бази. Въпреки че повечето от тях бяха прихванати, военните на Съединените щати разкриха, че шестима американски войници са били убити, а няколко са били сериозно ранени, като броят на жертвите може да се увеличи.

Въпреки това, освен други мисии с ясни цели, Тръмп не планира да започне "обширна сухопътна операция на иранска територия", според републиканския сенатор Том Котън, председател на Комисията по разузнаване на Сената на САЩ.

Доналд Тръмп попадна в "капана“ на военна стратегия, която "не е дала дългосрочни резултати"

Преди атаките на САЩ и Израел срещу Иран, пенсионираният генерал Стенли Маккристъл, бивш командир на Съвместното командване за специални операции (JSOC), заяви, че Тръмп е "попаднал в капана" да вярва, че тайните или прецизни операции, въздушните удари и военноморските сили, струпани в голям брой край бреговете на вражеска държава, са ефективни.

"Мисля, че той е съблазнен от нещо, което исторически не е дало дългосрочни резултати", каза Маккристъл.

След завръщането си във Вашингтон, Тръмп нареди удари по цели на ИДИЛ в Ирак, Сирия и Нигерия и започна кампания срещу предполагаеми латиноамерикански наркотрафиканти във водите на Карибско море и Тихия океан, като Съединените щати вече имат най-голямото си военноморско присъствие в региона от десетилетия.

Американските военни са предприели военни действия в поне шест чужди държави от началото на втория мандат на Тръмп като президент: Ирак, Нигерия, Венецуела, Сомалия, Йемен и Иран.

Съобщава се и за американски удари в международни води близо до Еквадор, Колумбия, Мексико, Доминиканската република и Сейнт Винсент и Гренадини. 

Това е напълно различна ситуация от представената в официалната отбранителна стратегия на Пентагона, която ясно заявява, че Съединените щати са готови за "решителни едностранни действия", но също така, че Америка вече няма да прибягва до "интервенционизъм" и "смяна на режима" в други страни.

Администрацията на Тръмп заплаши да използва военна сила дори за завземане на Гренландия, територия, принадлежаща на съюзник на Съединените щати, Дания, което би поставило под въпрос бъдещето на целия НАТО.

След като американският президент не получи Нобеловата награда за мир миналата година, той написа на норвежкия премиер, че вече не се чувства длъжен да мисли само за мир.

Атаката дойде, след като непряките преговори между Техеран и Вашингтон изглеждаха така, все едно напредват

В подготовката за атаките срещу Иран, целите на Тръмп изглежда се променяха многократно - от защита на протестиращите срещу режима и унищожаване на ядрената програма на Иран до ограничаване на арсенала му от балистични ракети и принуждаване на Техеран да оттегли подкрепата си за различни проирански сили в региона.

Въпреки несигурността на Тръмп и непряките преговори с Иран, където както Техеран, така и посредниците в Оман заявиха, че е постигнат напредък, до събота сутринта стана ясно, че Тръмп вече не се интересува от дипломатическо решение.

"През първия си мандат той ставаше по-предпазлив с течение на времето", каза Майкъл О'Ханлън, експерт по отбрана и стратегия в Института Брукингс. "През втория му мандат засега нищо не е сигурно."