Вот в Латвия под сянката на Русия, старото управление може да не оцелее

Центристко-дясната партия "Обединен списък" на латвийския премиер Андрис Кулбергс поведе убедително на парламентарните избори в Латвия, проведени на фона на опасенията от Русия и растящите разходи за живот.

Екзитполът, проведен от LETA, обществената медия LSM и Рижкия университет "Страдинш" с методологическата подкрепа на SKDS, даде на "Обединен списък" 35,6% от гласовете, пишат AFP и БГНЕС.

Първите резултати от преброяването впоследствие потвърдиха убедителната преднина на партията. При над 86% преброени гласове "Обединен списък" върви към 41 места в 100-местния парламент.

"Това все още не е краят, но резултатът е по-висок от очакваното", заяви Кулбергс след обявяването на екзитпола.

По думите му резултатът показва, че избирателите искат промяна, която той свърза с икономически растеж и бъдещето на децата в страната.

Популистките партии увеличават подкрепата си

Силно представяне регистрираха и популистки формации.

Според екзитпола "Латвия на първо място", ръководена от бизнесмена Айнарс Шлесерс, получава 11,3% от гласовете и се нарежда на второ място. "Прогресивните", които подкрепят европейската ориентация на страната и продължаването на помощта за Украйна, получават 11,1%.

"Суверенна власт", която се противопоставя на военната помощ за Украйна и на допълнителното увеличаване на разходите за отбрана, получава 10,8% според екзитпола.

Въпреки убедителното представяне на "Обединен списък", Кулбергс ще има нужда от партньори, за да сформира правителство. Един от досегашните участници в управляващата коалиция - Съюзът на зелените и фермерите - остава под 5-процентовата бариера според екзитпола.

Така съставът на досегашното управление вероятно няма да може да бъде запазен и предстоят нови коалиционни преговори.

Русия и цените доминираха кампанията

Сигурността беше една от основните теми на изборите в Латвия - страна член на НАТО и ЕС, която граничи с Русия и Беларус.

След началото на войната в Украйна Рига значително увеличи разходите си за отбрана и се превърна в един от активните поддръжници на Киев. Страната отделя близо 5% от БВП за отбрана.

Наред със сигурността обаче избирателите поставиха във фокуса растящите цени, ниските заплати, проблемите в здравната система и продължаващия спад на населението.

Вотът на значителното рускоговорящо малцинство също беше сред важните фактори. След загубата на парламентарното представителство на партия "Съгласие" през 2022 г. тази група избиратели е все по-разпределена между различни политически сили, като икономическите и социалните въпроси придобиват по-голяма тежест.