Изглеждаше като дребен акт на вандализъм. През август охранителна камера засне мъж, който срязва граничната ограда по посока от Беларус към Латвия; там той удря друга камера с прът, преди да избяга обратно откъдето е дошъл. И все пак, това престъпление е и показателно за по-широка заплаха за сигурността, идваща от Беларус и нейния близък съюзник Русия, заявиха латвийски официални лица, включително външният министър Байба Браже, в интервюта в Рига. Руските и беларуските разузнавателни служби улесняват сложна схема за незаконно прехвърляне на мигранти от Близкия изток и Африка през границата към Латвия и други страни от НАТО и Европейския съюз, посочиха латвийските власти, цитирани от NYT.
Тази година хиляди мигранти се насочиха към Латвия, а над 11 000 бяха върнати обратно – цифри, немислими само допреди няколко години за тази балтийска страна с население под два милиона души. Неизвестен брой хора са пробили граничните съоръжения, като са правили пролуки в мащабната ограда, а напоследък – и като са подкопавали пътя си под нея. Латвийските власти определиха тези щети като част от целенасочена кампания. Престъпни групировки примамват имигранти към Русия и Беларус с търговски полети, след което ги изпращат към границата – и всичко това със съдействието на въпросните държави, заявиха латвийските власти. Според тях правителствата на Русия и Беларус понякога дори осигуряват чартърни полети до Москва или Минск за мигрантите, а след това им предоставят транспорт до горските райони по границите с Латвия, Литва, Полша и други страни. Данните за геолокация от телефоните на имигрантите показват, че някои от тях са преминали през територията на Русия, отбеляза Браже.
Целта на Русия в Латвия
– страна, където имиграцията е чувствителен политически въпрос – е да разпали напрежение преди парламентарните избори в събота и да спомогне за избирането на повече законодатели, благосклонни към Русия, заявиха латвийските власти.
"Те се опитват да дестабилизират обстановката, за да вкарат в парламента политици, които са по-благосклонни към Русия", каза генерал Гунтис Пуятс, ръководител на Държавната гранична охрана на Латвия.
Руските официални лица отхвърлиха обвиненията на Латвия.
"Това е поредната пълна глупост от страна на латвийското правителство", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
При скорошно посещение на латвийско-беларуската граница се виждаха войници, патрулиращи с високопроходими машини като част от сили за бързо реагиране, докато други заравняваха с гребла прашния път, за да направят следите по-видими.
Там, където някога е имало открита граница с Беларус,
сега се издига висока стоманена ограда с бодлива тел. Оградата, която се простира по цялата дължина на 107-милната (около 172 км) граница на Латвия с Беларус, е оборудвана с видеокамери и сензори за движение, както и със софтуер с изкуствен интелект, който помага за разграничаване на животни от хора. Граничари в близък пост следяха мониторите за всякакво движение, докато над тях прелитаха дронове за наблюдение. Според официални лица схемата с мигрантите е част от по-широката стратегия на Русия за всяване на раздор на Запад, макар и по-незабележима в сравнение с други скорошни операции, приписвани на Кремъл. Целите са същите, твърдят служителите: да се наложат последици на държавите заради подкрепата им за Украйна и да се ангажират ресурсите на полицията, армията и службите за сигурност, като същевременно се избягва прагът на пълномащабна война и се запазва възможността за отричане на участие.
Използването на имиграцията като оръжие от страна на Русия и нейния съюзник Беларус отговаря на всички тези критерии, смятат латвийските власти. Наскоро латвийските власти стартираха инициатива, наречена "Операция Върколак" (Operation Werewolf), целяща да ограничи очаквания наплив на имигранти преди изборите. В рамките на операцията бяха мобилизирани армията и Националната гвардия. Съюзнически държави като Естония и Финландия изпратиха граничари за съдействие. Редица европейски политици и представители на разузнавателните служби наскоро предупредиха, че Русия планира да засили своята дългогодишна кампания за саботаж срещу Запада, като е възможно дори да предприеме ограничено нахлуване или атака в балтийските държави или другаде. През август германски официални лица обвиниха руски разузнавачи в заговор за взривяване на товарни самолети, превозващи стоки за Украйна. Във вторник представители на Естония заявиха, че руските служби за сигурност стоят зад пожар, избухнал през август в компания за отбранителни технологии, която снабдява Украйна. Латвийските власти обвиниха проруска групировка в планиране на терористични атаки срещу производители на оръжие, снабдяващи Украйна във войната ѝ с Русия. Експерти по сигурността предупреждават, че засега няма сериозни индикации Русия да планира непосредствена военна операция срещу страна от НАТО.
Въпреки това Латвия засилва отбраната си,
отчасти защото властите осъзнават, че подкрепата за Украйна я превръща в мишена за Русия. Към май – последният период, за който има налични данни – Латвия е предоставила на Украйна помощ на стойност около 1,3 милиарда долара. Това представлява близо 1 процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – значителен принос за малка държава. Министър-председателят Андрис Кулбергс наскоро заяви, че през следващата година страната ще отдели 5 процента от БВП за отбрана.
През 2023 г. Латвия затвори граничния пункт "Силене" в източната част на страната, за да предотврати евентуално военно нахлуване. Някога оживен транзитен пункт за стоки, преминаващи между Европейския съюз, Беларус и други страни, днес той е укрепен с масивни бетонни блокове и противотанкови заграждения, известни като "таралежи". След нахлуването на Русия в Украйна броят на мигрантите, появяващи се на границата, непрекъснато нараства. През 2021 г. са върнати обратно близо 4400 души. До 2025 г. този брой се е увеличил почти трикратно. Този ръст принуди Латвия да пренасочи важни ресурси и да затвори всички гранични пунктове с Беларус с изключение на един. Латвия е похарчила над 1 милиард долара за охрана на границите си с Русия и Беларус, заяви Кулбергс през август на конференция в Рига.
Миграционната криза започна още преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. През 2021 г. европейски представители обвиниха Беларус, че използва мигрантите като инструмент за натиск, за да накаже съседните държави – и по-специално Полша – заради подкрепата им за политически сили, противопоставящи се на беларуския авторитарен президент Александър Г. Лукашенко. В резултат на това противопоставяне мигранти се оказаха блокирани в замръзналата „сива зона“ между границите. Някои от тях загинаха.
Владимир Серстс, капитан от Държавната гранична охрана на Латвия, заяви, че ситуацията с мигрантите се е изострила през тази година. Наскоро служители откриха два тунела – единият с дължина около 40 метра (130 фута), а другият – около 20 метра (65 фута), изкопани под граничната ограда. Подобни тунели са откривани и по границата с Беларус в съседна Литва. След като влязат в Латвия, мигрантите се опитват да се свържат с трафиканти, чиято задача е да ги превозят по-дълбоко в територията на Европейския съюз. Много от мигрантите – идващи от страни като Еритрея, Афганистан, Иран, Сомалия и Куба – се опитват да стигнат до дестинации по на запад, например Германия, твърдят официални лица. Според властите някои от мигрантите са били подведени от трафикантите да вярват, че вече се намират в Германия, след като са пресекли латвийската граница.
Няма съмнение, казват официалните лица, относно съучастието на Беларус. Беларус се управлява като полицейска държава. Нейните служби за сигурност – които все още носят името КГБ – упражняват всеобхватен контрол. Трафикантите например работят за престъпни групировки, които от своя страна си сътрудничат с беларуското КГБ, посочват латвийските власти.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Путин покани европейците в Москва, за да обсъдят Украйна, но отхвърли примирие
Световната банка ще изготви мерки за спасяването на "Топлофикация София"
Уайлдър: Китайците ще искат да затвърдят постигнатото с Тръмп
Европейските инвеститори на дребно са купили акции за 1,1 млрд. долара в IPO-то на Anthropic
Nasdaq Composite започва сесията на зелено, Anthropic се насочва към ръст при дебюта си*
Петрол, мазут и олио тровят Черно море след военните удари по кораби
Спор за дроновете в Черно море, военният министър отрече помощ от Румъния
Почетино е оптимист, че ще върне "Манчестър Юнайтед" на победния път
Централна прогноза
Бойко Борисов отново вкара, „Бистришките тигри“ победиха с 6:1
Левски прати 2100 билета на норвежци
Ливърпул подготвя изненадващ трансфер, взима съотборник на Вальо Антов
Еуфория на "Армията": Нов спонсор в ЦСКА
Сослан Фарниев остава в ЦСКА
Ще направи ли ЦСКА трансферен удар? Гранд в Русия каза дали взима Лапоухов
Явор прекрачва границата, а Иво и Амигото тръгват към война в епизод 7
3 продукта, които всяка стюардеса носи в чантата си
Подаръци за мъж: практични идеи за Коледа
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Какво чудо ви очаква тази зима според месеца ви на раждане?
Какво е да си наследница на бижутерийна империя и лице на „Евровизия“? Виктория Сваровски разказва
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Защо новопоявилият се диабет понякога е ранен признак на рак на панкреаса?
Анонимни алкохолици предлагат безплатна подкрепа в 24 града
Нов апарат за лимфен дренаж в ДКЦ „Св. Иван Рилски“ помага при отоци и лимфедем
Радев: Взели сме мерки, в крайбрежната зона сме концентрирали и радари, и зенитно-комплексни ракети
Руското министерство на отбраната: Ще продължим да атакуваме кораби в Черно море
Времето утре: Във Варна е обявен жълт код за силен вятър
Йотова не планира да свика КСНС за дроновете в Черно море
Съдът отхвърли иска на варненска болница срещу НЗОК за над четвърт милион евро
Бившият български влекач "Кокаб" опитва да изтегли заседнал кораб, ударен от дрон