Как се гласува в държава с трима президенти и около 150 министри?

Около 3,4 млн. избиратели в Босна и Херцеговина гласуват на 4 октомври на едни от най-сложните избори в Европа. Те избират тримата членове на колективното председателство на страната, представители в държавния и ентитетните парламенти, както и в десетте кантонални събрания.

Зад множеството бюлетини стои политическа система, създадена след Дейтънските мирни споразумения от 1995 г., сложили край на войната в Босна и Херцеговина. Повече от три десетилетия по-късно управлението продължава да се основава на разпределение на властта между трите конститутивни народа - бошняци, сърби и хървати.

Как е устроена страната?

Босна и Херцеговина се състои от два основни ентитета - Федерация Босна и Херцеговина, населена предимно с бошняци и хървати, и Република Сръбска, където мнозинство са сърбите.

Отделно съществува район Бръчко със специален автономен статут.

Федерацията е разделена на десет кантона със собствени правителства. Това означава десет отделни структури на управление на редица сфери, включително образованието.

Република Сръбска е организирана по по-централизиран модел.

Над всичко това стоят общите държавни институции на Босна и Херцеговина.

Трима души начело на една държава

Вместо един президент Босна и Херцеговина има тричленно председателство - по един представител на бошняците, сърбите и хърватите.

Бошняшкият и хърватският член се избират във Федерация Босна и Херцеговина, а сръбският - в Република Сръбска.

Председателството се ръководи на ротационен принцип, като председателят се сменя на всеки осем месеца в рамките на четиригодишния мандат.

На държавно равнище функционират още Съветът на министрите и двукамарната Парламентарна асамблея. Решенията обаче могат да бъдат блокирани чрез сложните механизми за защита на интересите на отделните конститутивни народи.

Около 150 министри за население под 3,5 млн.

Размерът на политическата и административната система е една от особеностите на страната.

На различните равнища на управление има 14 правителства и около 150 министри при население под 3,5 млн. души.

Само във Федерация Босна и Херцеговина има около 100 министри заради отделните кантонални структури.

Към тях се добавят стотици депутати и делегати в държавния, ентитетните и кантоналните парламенти.

Какво точно избират днес?

Гражданите избират тримата членове на колективното председателство и 42 депутати в Камарата на представителите на Парламентарната асамблея.

Във Федерация Босна и Херцеговина се гласува и за около 100 представители във федералната Камара на представителите, както и за близо 300 депутати в десетте кантонални събрания.

В Република Сръбска избирателите определят президент и двама вицепрезиденти, както и 83 депутати в Народното събрание.

След прекия вот избраните представители участват и в непрякото определяне на членовете на горните камари.

Така един избирателен ден задейства поредица от процедури, чрез които впоследствие се оформят различните равнища на властта.

Защо не всеки може да се кандидатира за президент?

Системата има и едно от най-спорните си ограничения - за член на колективното председателство кандидатът трябва да се самоопредели като бошняк, сърбин или хърватин.

Така граждани, които не принадлежат към един от трите конститутивни народа, не могат да се кандидатират за тези позиции.

Още през 2009 г. Европейският съд по правата на човека постанови по делото "Сейдич и Финци", че изключването на роми, евреи и други граждани от възможността да заемат определени висши държавни постове е дискриминационно.

Проблемът остава нерешен и е сред въпросите, свързани с европейската интеграция на страната. Босна и Херцеговина получи статут на кандидат за ЕС през 2022 г., а през 2024 г. беше дадена зелена светлина за започване на преговори, които все още не са стартирали заради неизпълнени реформи.

Чужденец с огромни правомощия

Над сложната вътрешна политическа система стои и Службата на върховния представител, създадена след Дейтънските споразумения.

Върховният представител не се избира от гражданите. Той разполага с т.нар. Бонски правомощия, които позволяват намеса при блокиране на функционирането на държавата, включително налагане на решения.

След оттеглянето на Кристиан Шмид на 1 юли постът временно се изпълнява от американеца Луис Кришок, докато международните партньори все още не са постигнали съгласие за постоянен наследник.

Избори с нова технология

Вотът през 2026 г. носи и важна промяна в самия изборен процес.

За първи път на общи избори в страната се използват биометрична идентификация и удостоверяване на избирателите, скенери за бюлетините и електронно предаване на резултатите.

Изборите се наблюдават от международна мисия на OSCE/ODIHR. Организацията разполага с основен екип от 13 експерти, 26 дългосрочни наблюдатели и поиска 300 краткосрочни наблюдатели. Участват и делегации от Парламентарната асамблея на OSCE, Съвета на Европа, НАТО и Европейския парламент.

Така зад един изборен ден в Босна и Херцеговина стои система от президенти, парламенти, ентитети, кантони, правителства и международен надзор - политическа конструкция, създадена, за да запази мира след войната, но която повече от 30 години по-късно остава изключително сложна за управление.