Дали паниката около чумата в Русия е "Чернобилската криза" на Путин?

На сутринта на 28 април 1986 г. алармите в шведската атомна електроцентрала Форсмарк се повредили. Радиационните детектори на съоръжението установили, че работниците в централата са били замърсени, и служителите започнали да се паникьосват, че се разгръща голяма ядрена катастрофа.

Те били прави. Разгръщала се катастрофа... само че не във Форсмарк. На близо 700 мили разстояние, Реактор 4 в Чернобил в Украйна - тогава Съветска социалистическа република - изхвърлял радиоактивен материал в небето, два дни след като експлозии разкрили активната зона на реактора и предизвикали разтопяване.

Никой отвъд Желязната завеса не знаел, защото Москва се опитала да го прикрие. Едва след като шведите осъзнали, че ядрените им реактори са безопасни и радиоактивното замърсяване идва от чужбина, играта приключила и СССР бил принуден да разкрие бедствието на света.

Четиридесет години по-късно Москва е изправена пред друга обезпокоителна информационна битка за нещо може би по-ужасяващо от разтопяване на ядрен реактор - предполагаем случай на белодробна чума. Доклади, идващи от Сибир, описват смъртта на млад лаборант, работещ със смъртоносни бактерии в съоръжение, занимаващо се с изследвания за биологична сигурност и борба с биотероризма, болнична карантина и извънредни предпазни мерки за общественото здраве.

Руският орган за обществено здраве, "Роспотребнадзор", настоява за друго - на първо място не е имало лабораторен инцидент, нито е имало огнище на чума. Но Москва е предоставила оскъдни доказателства, за да може някой извън границите на Русия сам да установи това.

Слуховете се носят

Сагата започва на 25 септември, когато лаборантката Даря Шипилова твърди, че е счупила епруветка, съдържаща Yersinia pestis - официалното, по-малко закачливо наименование на бактерията, причиняваща чумата - според множество съобщения в руски медии.

Работно място, Иркутският институт за борба с чумата, не е обикновена лаборатория. Това е федерален изследователски център под ръководството на Роспотребнадзор - руската агенция за обществено здравеопазване - който от 30-те години на миналия век провежда изследвания върху чумата и други инфекциозни заболявания и се занимава с изследвания за биологична сигурност, уж за предотвратяване на биотероризъм. Документ, публикуван на уебсайта на института от ноември 2022 г., разкрива, че Y. pestis е бил един от многото патогени, подложени на активни изследвания.

Съобщава се, че Шипилова е започнала да проявява симптоми на пневмония и е била хоспитализирана в Окръжна болница в град Шелехов, близо до Иркутск, на 29 септември. На 1 октомври стационарното отделение на болницата е поставено под карантина. До 2 октомври Шипилова е починала.

Това е, което знаем - или поне това, което мислим, че знаем, въз основа на всички налични руски медийни репортажи. Но руските власти предлагат противоречиви разкази за веригата от събития, като същевременно отказват да публикуват подробна информация за това какво наистина се е случило в Иркутск.

Официално изявление на "Роспотребнадзор", разпространено от руските държавни медии, оспорва съобщената версия на събития. В него се казва, че служител на института е бил диагностициран с "пневмония с неопределена етиология" и че специализирана комисия, разследваща спазването на изискванията за биологична безопасност, е открила "няма извънредни ситуации, включващи патогенни микроорганизми" в нейната лаборатория.

Втора комисия, изпратена от ръководителя на руското обществено здравеопазване Анна Попова, е стигнала до същото заключение, но агенцията не е публикувала никакви подробности или доказателства в подкрепа на това към момента на писане.

Междувременно изявления на други руски служители само допълнително помрачиха картината.

Губернаторът на Иркутск Игор Кобзев заяви, че властите разследват предполагаем случай на "особено опасна инфекция", но не е предложил диагноза, докато Алексей Циденов, губернатор на съседна Бурятия, публикува публикация чрез руската услуга за съобщения MAX, в която споменава жена, починала "от чума", преди да я редактира, за да каже, че "възможно" е починала от чума. След това служители от град Байкалск в Иркутска област публикуваха съобщение в Telegram, съветвайки жителите си да не пътуват до Шелехов на фона на съобщенията за чума. Това предупреждение по-късно беше изтрито.

Може би първоначалните съобщения на руските медии са били неверни, и твърдението на "Роспотребнадзор" - че изобщо не е имало лабораторна извънредна ситуация - е точно. Но каквото и да се е случило в Иркутск, системата на Путин не се държи така, сякаш прозрачността е добродетел.

Убиване на историята

Светът научи за Чернобил само защото СССР беше предаден от вятъра. Съветските власти имаха почти пълен контрол над медиите и информационните мрежи, докато КГБ ограничаваше международните телефонни връзки и следеше изходящата кореспонденция веднага щом беше съобщено за експлозията.

Без шведите и други скандинавци да бият тревога, можеше да минат седмици или дори месеци, преди бедствието - отнело живота на над 30 работници и служители на службите за спешна помощ, принудило стотици хиляди хора да напуснат домовете си и вероятно довело до скок в случаите на рак на щитовидната жлеза - да бъде разкрито благодарение на работата на разузнавателни служби, шпионски сателити или ужасени дисиденти.

Този свят вече не съществува. Руската служба за сигурност ФСБ и държавният регулатор на комуникациите "Роскомнадзор" все още упражняват мащабен контрол върху националната дигитална екосистема - днес те могат да ограничават скоростта на мобилния интернет, да предприемат мерки срещу използването на VPN и да влошават работата на платформите за социални медии, за да забавят разпространението на информация. Но не могат да възстановят съветския информационен монопол.

Свръхсвързаността промени баланса. Както се доказа в Иркутск, Бурятия и Байкалск, публикация, споделена от местен служител, може да остане в летописите на интернет историята, преди да бъде изтрита или редактирана.

Хората могат да споделят преживяното и видяното в реално време; това подлага официалните версии на проверка много по-бързо и - което е от решаващо значение при евентуални катастрофи, застрашаващи общественото здраве - дава на общностите и правителствата време да се подготвят за най-лошото, преди пълната картина да стане ясна.

Министерството на здравеопазването на Казахстан обяви, че вече следи ситуацията в Иркутск, извършва санитарно-карантинен контрол по границите си и оценява риска от пренасяне на инфекциозно заболяване. Киргизстан също е привел всичките си гранични санитарно-карантинни пунктове в състояние на повишена готовност. Нито едно от двете правителства не твърди, че в Русия има епидемия от чума, но и двете предприемат предпазни мерки, докато не се изясни несигурната ситуация.

Вашингтон също следи събитията. Държавният департамент заяви, че наблюдава предполагаемия случай съвместно с Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и е призовал руските власти "бързо и открито да споделят точна информация". Правителствата обаче не би трябвало да се налага да преценяват потенциално катастрофална биологична заплаха, като сглобяват информация от медийни репортажи, анализират противоречиви изявления на руски политици и архивират публични предупреждения, преди някой да ги изтрие. Ако не е имало лабораторен инцидент или заразяване с чума, "Роспотребнадзор" би трябвало да може да го докаже. Ако все още не са сигурни - трябва да го признаят открито.

Разполагаме с много по-скорошен пример от този с Чернобил за това какво може да се случи, когато стремежът на властите да контролират информацията влезе в конфликт със задължението им да защитават обществеността.

Честността е най-добрата политика

Възможно е COVID-19 да е циркулирал в Китай още през ноември 2019 г., а до декември китайските лекари вече са предупреждавали колегите си за заболяване, наподобяващо ТОРС (SARS).

Реакцията на властите далеч не беше пример за прозрачност. На 31 декември служители в Ухан потвърдиха за 27 случая на вирусна пневмония с неизяснен произход, но заявиха, че няма "явни доказателства за предаване на заразата от човек на човек" и че няма заразени сред медицинските работници.

На следващия ден полицията в Ухан започна разследване срещу хора, заподозрени в разпространение на "слухове" за вирусна епидемия. Сред тях беше д-р Ли Уънлян, който сподели в група с колеги медици в китайското приложение за съобщения WeChat информация за огнище на вирусна инфекция - информация, която впоследствие изтече в публичното пространство.

Полицията му отправи официално предупреждение и го върна на работа. Месец по-късно д-р Уънлян почина, а светът беше изправен пред нова пандемия.

Това не означава, че събитията, развиващи се в сянката на действията на руските власти, непременно ще отключат втора пандемия за десетилетието. Все още няма публични доказателства, че Шипилова изобщо се е заразила с чума, а и дори да се потвърди случай на белодробна чума, бактерията *Y. pestis* се предава много по-трудно при обичайни условия.

Според Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) предаването на чумата от човек на човек обикновено изисква близък контакт с големи респираторни капчици, а исторически данни от САЩ определят базовото репродуктивно число на заболяването на около 1,18 - значително по-ниска стойност от т.нар. "R-число", свързвано с първоначалния вариант на COVID-19, който принуди общностите по целия свят да въведат строги ограничителни мерки (локдаун). Но това е отделен въпрос.

Десет дни след предполагаемия инцидент в Иркутск на 25 септември, "Роспотребнадзор" публикува едно лаконично изявление, в което се твърди, че няма заплаха за общественото здраве и че ситуацията е стабилна. Ведомството обаче не е оповестило първичните диагностични данни, записите за инцидента или пълните доклади на комисията, които биха позволили на хора извън руската система да преценят дали тези уверения са основателни.

Ако "всичко е под контрол", докажете го.

Иркутск може и да не се превърне в нов Чернобил или в нова COVID криза. Но Москва не бива да очаква, че светът ще научи истината по същия начин, както през 1986 г. - случайно и въпреки волята на официалните власти.

Анализът е на Дейвид Авър за Newsweek.