Войната на Тръмп с Иран тласка света към ядрено въоръжаване

Президентът на САЩ Доналд Тръмп мисли мащабно.

"Обичам да сключвам сделки – и то големи сделки", пише Тръмп в книгата си "Изкуството на сделката". "Това ме зарежда с енергия. Или играеш на едро, или си ходиш вкъщи."

Това беше философията на Тръмп в света на бизнеса и тя остава такава, откакто е президент на Съединените щати. В началото на втория си мандат Тръмп заяви, че иска да сключи голяма сделка с Иран, а не да води мащабна война. Но дипломацията – досадна, скучна и често зависеща от най-дребните технически детайли – не е нещото, което „зарежда“ Тръмп. Преговорите изглеждаха обещаващи за около месец, докато администрацията на Тръмп не започна да поставя мащабни изисквания – по-конкретно Иран да спре обогатяването на уран дори до нива, далеч под необходимите за създаване на ядрено оръжие, пише Андрю Дей, старши редактор в The American Conservative. За Техеран това беше напълно неприемливо условие. Така, вместо сделка, получихме война – по-мащабна и по-продължителна, отколкото Тръмп очакваше. Президентът подцени устойчивостта на Иран и силата на ответния му удар, въпреки че Ислямската република бе заплашила да разпали пожар, който ще погълне Близкия изток. Той пренебрегна предупрежденията на Дан Кейн – генералът с най-висок ранг в САЩ, – че Иран ще затвори Ормузкия проток, жизненоважна артерия за световната търговия с енергийни ресурси. Тръмп очакваше войната да продължи броени седмици, ако не и дни.

Войната се превърна в катастрофа за американските интереси:

запасите от ключови отбранителни боеприпаси се изчерпаха, докато Иран успя да разруши американски бази в региона. Най-малко 18 американски военнослужещи загинаха, а над 800 бяха ранени. Цените на петрола скочиха рязко, което задълбочи общата инфлация и увеличи риска от глобална рецесия. Тази незаконна война – необявена от Конгреса, непредизвикана от Иран и ненужна според всеки разумен критерий – подкопава Конституцията на САЩ и превръща Устава на ООН в обект на подигравка. Но последиците може да се окажат дори по-мащабни и драматични от всичко това. Макар Тръмп да твърди, че е действал, за да попречи на Иран да се сдобие с ядрени оръжия, войната направи този сценарий по-вероятен, а не по-малко вероятен, заявиха експерти пред TAC. Нещо повече – тя подкопа каузата за неразпространение на ядреното оръжие в Близкия изток и извън него. „Ясният извод за държавите, които не са съюзници на САЩ, е следният: сдобийте се с ядрено оръжие“, коментира пред The American Conservative Роузмари Келаник, експерт по въпросите на Близкия изток в организацията Defense Priorities. Освен това Тръмп не прибегна до военни действия едва след като бе изчерпал дипломатическите възможности – точно обратното. Още през 2018 г. Тръмп се оттегли от Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) от 2015 г. – известен още като ядрената сделка с Иран – въпреки че Техеран продължаваше да спазва ангажиментите си по него. Според споразумението САЩ облекчаваха санкциите, а Иран приемаше ограничения върху ядрената си програма, надхвърлящи вече поетите ангажименти по Договора за неразпространение на ядреното оръжие (крайъгълен камък на международното право, в сила от 1970 г.). След като Тръмп се оттегли от сделката и наложи санкции в рамките на политиката на "максимален натиск", Техеран започна да обогатява уран далеч над лимитите, определени в JCPOA. Впоследствие страната ограничи и допълнителния достъп, предоставен на инспекторите от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).

След завръщането си в Белия дом през януари 2025 г. Тръмп на два пъти предприе атаки срещу Иран

– и в двата случая по време на преговори за ядрената програма и в сътрудничество с Израел, заклет враг на Ислямската република. Макар съвместните удари на САЩ и Израел да забавиха ядрената програма на Иран, те нанесоха още по-големи щети на дипломатическия авторитет на Америка и подтикнаха Техеран да преразгледа ядрената си политика.

"Иранците загубиха вяра в американците като добросъвестни партньори в преговорите", заяви Дарил Г. Кимбал, изпълнителен директор на Асоциацията за контрол на въоръженията (Arms Control Association). "Това ги кара да обмислят създаването на тайна програма за ядрени оръжия."

Предвид развитието на събитията, вторият мандат на Тръмп – и най-вече катастрофалната война с Иран – ще ускорят краха на глобалния режим за неразпространение на ядреното оръжие, който функционираше по-успешно, отколкото мнозина очакваха при създаването му в най-мрачните години на Студената война.  Пекин разширява собствения си ядрен арсенал, отчасти за да подсили способностите си за възпиране спрямо Вашингтон. Междувременно договорът "Нов СТАРТ" с Москва изтече през февруари тази година, а Тръмп отхвърли предложението на руския президент Владимир Путин за удължаване на ограниченията в споразумението относно броя на разгърнатите ядрени оръжия. След като действието на "Нов СТАРТ" приключи, Белият дом не изглеждаше особено склонен да разсее опасенията от надпревара във въоръжаването с ядрени оръжия през XXI век – меко казано. На фона на несигурността дори приятелите на Америка започват да се отдръпват от ангажиментите си за неразпространение на ядрени оръжия. Три дни след изненадващата американско-израелска атака срещу Иран в края на февруари, президентът Еманюел Макрон обяви първото от десетилетия насам разширяване на френския ядрен арсенал. „За да бъдем свободни, трябва да вдъхваме страх“, заяви Макрон. Представители на други европейски държави очевидно споделят това мнение. На въпрос от страна на TAC дали някоя европейска държава без ядрено оръжие е започнала да обмисля сдобиването с такова, външният министър на една малка европейска страна отговори утвърдително – визирайки собствената си държава.

Реакцията на европейските съюзници на Америка е продиктувана не толкова от войната с Иран, колкото от други прояви на непредвидимия и конфронтационен характер на Тръмп: заплахите му по адрес на Гренландия, митата срещу Европейския съюз и възприеманата липса на готовност да защити партньорите от НАТО при евентуална бъдеща атака от страна на Русия. Но извън Европа, самата война с Иран накара някои партньори на САЩ да се замислят за ядрено въоръжаване.

В Близкия изток Саудитска Арабия се стреми към придобиване на капацитет за обогатяване на уран, като подписа споразумение за гражданска ядрена енергетика със САЩ – ход, за който експерти предупреждават, че може да отприщи регионална надпревара във въоръжаването. Рияд е мотивиран отчасти от продължаващата сложна ситуация с Иран и от усещането за необходимост от изграждане на потенциал за създаване на ядрено оръжие, който да служи като възпиращ фактор спрямо Техеран – исторически съперник на кралството. Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман от години твърди, че ако Техеран някога се сдобие с ядрено оръжие, Рияд ще трябва да направи същото. Нещо повече – неспособността на Америка по време на войната да защити Саудитска Арабия от атаки на Иран и неговите съюзници (особено йеменските хути) подтикна кралството да потърси начини за диверсификация на източниците на своята сигурност.

Вероятността от разпространение на ядрени оръжия нарасна и в Източна Азия.

"С оглед на това, че Вашингтон е съсредоточен върху Близкия изток, светът изпитва отчаяна нужда от енергия, а азиатските съюзници не са сигурни за бъдещето, възможността в Североизточна Азия да се появят множество държави с ядрено оръжие изглежда опасно вероятна", предупреждава Джошуа Курланцик, експерт по регионални въпроси в Съвета за международни отношения (Council on Foreign Relations).

Регионът, отбелязва Курланцик, е силно зависим от петрола и природния газ от Персийския залив и поради това е пряко засегнат от недостига на доставки. За да задоволят енергийните си нужди, Япония и Южна Корея обмислят разширяване на ядрените си програми, въпреки рисковете от китайска... ...негативна реакция. Докато администрацията на Тръмп прехвърляше оръжейни системи от Източна Азия към Близкия изток, за да подкрепи войната си срещу Иран, двете държави започнаха да се тревожат за надеждността на гаранциите за сигурност от страна на САЩ. Официални лица и анализатори в Сеул и Токио си задаваха въпроса дали страните им не трябва не само да разширят гражданските си ядрени програми, но и да ги превърнат във военни. От Евразия през Близкия изток до самите Съединени щати, разпространението на ядрени оръжия все повече изглежда като вероятна дългосрочна последица от втората администрация на Тръмп. Подобен развой би бил не само обезсърчаващ, но и точно обратното на онова, което Тръмп твърдеше, че желае в началото на 2025 г. По онова време 45-ият (и 47-ият) президент на Америка неочаквано превърна глобалното ядрено разоръжаване във външнополитически приоритет. И той не говореше за някакво технократско допълнение към съществуващото международно право. В типичния си стил Тръмп загатна за нова мащабна сделка между Съединените щати, Китай и Русия – великите сили в световната система и държавите с най-големи ядрени арсенали. За първи път той лансира идеята в началото на февруари 2025 г. по време на реч на бляскавия и изключително елитарен Световен икономически форум в Давос, Швейцария. „Искам да видя дали можем да постигнем ядрено разоръжаване, и мисля, че това е напълно възможно“, заяви Тръмп. Няколко дни по-късно той отново изтъкна предложението си. „Можете да унищожите света 50 или дори 100 пъти, а ние тук строим нови ядрени оръжия, както и те строят ядрени оръжия“, каза Тръмп пред репортери в Овалния кабинет, визирайки Китай и Русия. „Всички ние харчим огромни суми, които бихме могли да вложим в други неща – неща, които, да се надяваме, биха били много по-продуктивни.“

Година и половина по-късно идеята за споразумение между САЩ, Китай и Русия за ядрено разоръжаване изглежда напълно нереалистична. Фьодор Лукянов, виден и добре свързан политически анализатор от руската столица, заяви пред TAC, че американският милитаризъм като цяло – и по-специално войната на Тръмп срещу Иран – на практика е погребал всякакви надежди за премахване на ядрените оръжия.

Изглежда, че иранските елити виждат нещата по подобен начин.

Още преди убийството на Хаменей ирански официални лица подчертаваха, че фетвата може да бъде отменена. През 2021 г. ръководител на разузнаването заяви, че Ислямската република би се отказала от нея, ако бъде "тласната в тази посока" подобно на "заклещена в ъгъла котка". Миналата година, на фона на нарастващото усещане, че войната е неизбежна, членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция – твърдолинейна военна структура в Иран – призоваха Хаменей да отмени фетвата, но очевидно без успех. Синът и приемник на Хаменей, Моджтаба, обаче изглежда по-склонен да приеме възгледите на твърдолинейните кръгове, които все по-настойчиво призовават Техеран да се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) и да създаде ядрена бомба.

Иронията, разбира се, е, че идеята за "сриване със земята чрез бомбардировки" всъщност е увеличила вероятността Иран да се сдобие с бомбата – поне в дългосрочен план и особено в сравнение с това, което Тръмп би могъл да постигне чрез искрена дипломация. Въпреки твърденията на Тръмп, че е постигнал "съществена денуклеаризация на Иран", Техеран запази обогатения си уран, а иранските учени не са забравили как да осъществяват пълния цикъл на ядреното гориво – технология, която са усвоили отдавна. Ислямската република ще възстанови ядрените си съоръжения и – според прогнозата на автора – ще се впусне в надпревара за създаване на бомбата, ако вече не го прави.