Спря ли Вашингтон разузнавателната помощ за Киев? Украйна съобщи за два пропуска

Украйна заяви, че не е получила никакво предупреждение от западните си партньори преди руската ракетна атака срещу Киев във вторник вечерта, след като по-рано същия ден съобщи, че не е получила разузнавателна информация за серията удари от предната нощ. Новината породи опасения в Украйна, че администрацията на Тръмп е изпълнила очевидните си заплахи да прекъсне обмена на разузнавателна информация, включващ предупреждения за подобни атаки, въпреки че както американски, така и украински официални лица твърдяха, че обменът на информация продължава. Преди последната руска атака срещу Киев президентът Тръмп заяви във вторник, че Съединените ⁠щати продължават да споделят разузнавателна информация с Украйна.

"Ние им помагаме и споделяме разузнавателна информация", каза той пред репортери, които го попитаха за възможността да се прекъсне обменът на разузнавателна информация, ако Киев не спре ударите срещу руските нефтопреработвателни заводи, пише NYT.

Украинският външен министър също заяви във вторник, че обменът на разузнавателна информация продължава, като подчерта, че атаката от предната нощ е останала незабелязана „поради специален вид оръжие, което е било използвано от руската страна“.

Зеленски отново се изказа късно във вторник, след втората атака с балистични ракети.

"Руска ракетна атака срещу Киев", написа той в социалните медии. "Отново няма предупреждение от нашите партньори."

Той определи ситуацията като "абсолютно несправедлива", като добави, че Русия "унищожава нашата енергийна инфраструктура, а Украйна дори не получава предварителни предупреждения за изстрелването на балистични ракети". Коментирайки първата атака, някои военни експерти заявиха, че може да не е имало предупреждение просто защото тя не е била засечена преди изстрелването – нещо, което се е случвало и в миналото – а не защото САЩ е задържало разузнавателна информация.

Русия е изстрелвала и преди ракети,

които западните сателити са имали затруднения да проследят, включително ракети „С-400“, които Украйна понякога е описвала като балистични оръжия. Сергей Бескрестнов, военен експерт, който съветва Зеленски, заяви след атаката в понеделник, че това не е първият път, когато западните партньори не са успели да засекат изстрелване на ракети „С-400“. Все пак би било необичайно западните съюзници на Киев да не успеят да засекат две ракетни атаки подред. Страховете, че Вашингтон може да прекъсне обмена на разузнавателна информация с Украйна, се появиха, след като Тръмп сключи сделка с руския президент Владимир В. Путин за закупуване на милиони тона руско гориво. Споразумението е част от усилията за понижаване на изключително високите цени на дизела, причинени предимно от американско-израелската война срещу Иран, преди междинните избори в САЩ.

Докато представяха сделката на украинците на среща миналата седмица в Маями, представители на администрацията на Тръмп поискаха от Киев да спре ударите срещу руски нефтопреработвателни заводи, за да може руският дизел отново да постъпи на пазара. Те заявиха, че Киев е задължен на Вашингтон за жизненоважната помощ от американските разузнавателни служби, което някои от присъстващите възприеха като скрита заплаха. По-късно американски представител отрече всякакви предположения, че разузнавателната подкрепа ще бъде прекратена.

Зеленски заяви, че Украйна се е въздържала от атаки срещу руски нефтопреработвателни заводи през последните два дни, представяйки това като жест на добра воля към Тръмп, който в петък обяви енергийно примирие, което нито Киев, нито Москва са потвърдили.

Украйна предупреди, че такова примирие би проработило само ако Русия спре атаките си срещу украински енергийни съоръжения. Русия продължава да нанася удари по електроцентрали дори след като Тръмп обяви енергийно примирие, твърди Киев. Зеленски заяви, че ударите във вторник вечерта са били насочени срещу комбинирана топлоелектрическа централа, снабдяваща Киев.

Администрацията на Тръмп вече е показала, че е готова да задържи разузнавателна информация като средство за натиск срещу Украйна. След среща в Белия дом, на която г-н Тръмп разкритикува Зеленски пред журналисти в началото на 2025 г., Вашингтон преустанови споделянето на разузнавателна информация с Украйна за няколко дни. В понеделник руски ракети удариха Киев около 22:00 ч. местно време. Сирените за въздушна тревога зазвучаха твърде късно, след като ракетите вече бяха изстреляни, оставяйки жителите без предупреждение. Тази грешка веднага предизвика спекулации в интернет, че Вашингтон е спрял обмена на разузнавателна информация. Сирените за въздушна тревога зазвучаха късно и при атаката във вторник.

Украйна не разполага с обширните възможности за сателитно разузнаване,

каквито имат Съединените щати, и разчита на информация от западни партньори, за да следи руските военни подготовки, сигнализиращи за атака. Това включва дейности във военновъздушните бази, движението на кораби и разполагането на пускови установки за балистични ракети.

"Нашите партньори от НАТО ни информират, когато има дейност, свързана със стратегическата авиация. Полети от едно летище до друго. Къде се доставят ракети", заяви полковник Юрий Игнат, говорител на украинските военновъздушни сили, в интервю през това лято. Понякога, добави той, западните сателити засичат светкавица, която показва изстрелване на ракета, и партньорите незабавно информират Украйна.

Коментирайки атаката от понеделник, полковник Ихнат заяви пред украинската национална телевизия, че западните разузнавателни данни понякога „не достигат до нас“. Зеленски заяви, че западната разузнавателна информация е от решаващо значение. „Това е, което помага да се предотвратят жертви, когато има предупреждение за балистични ракети“, каза той във публикация в социалните медии във вторник. Цената на липсващите ранни предупреждения вероятно се усеща най-остро в източния украински град Харков, който се намира само на около 20 мили от руската граница. Понякога сигналите за въздушна тревога не могат да бъдат подадени достатъчно бързо, когато Русия атакува града.

В понеделник вечерта вълни от дронове удариха Харков, разтърсвайки центъра на града с гръмки, тътнещи експлозии. На няколко места пламнаха пожари. Един удар проби жилищна сграда, като апартаментите се срутиха до основи. Кметът Игор Терехов заяви в публикация в социалните медии, че в понеделник са загинали четирима души и че на следващия ден градът е бил ударен още два пъти. Във вторник спасителите, които работиха през цялата нощ, все още бяха на мястото на жилищната сграда, изваждайки тяло от развалините. Изтощени пожарникари почиваха върху отворените багажници на превозните средства, докато булдозери разчистваха почернелите отпепелени тухли и лични вещи. Във въздуха витаеше миризма на изгоряло.