Нова ракета за Patriot: Защо PAC-3 Edge е нужен, след като PAC-3 MSE сваля "Кинжал" и "Циркон"?

Напоследък Съединените щати се намират в истински маратон по представянето на нови прехващащи ракети за ракетната система Patriot (земя-въздух). Сега американската отбранителна компания Lockheed Martin представи PAC-3 Edge – специализирана прехващаща ракета, предназначена за поразяване на хиперзвукови цели. Техническите ѝ характеристики все още не са оповестени. Очаква се обаче новата PAC-3 Edge да разполага с нов търсач (по всяка вероятност активен радар) и нов многоимпулсен ракетен двигател на твърдо гориво, пише defence-ua. Lockheed Martin твърди, че тези подобрения ще осигурят на PAC-3 Edge по-голяма маневреност, повече мощност и по-висока скорост в сравнение с PAC-3 MSE. Компанията също така публикува изображение, показващо външния дизайн на бъдещата ракета. От изображението могат да се направят няколко наблюдения. PAC-3 Edge изглежда има значително по-малък набор от двигатели с твърдо гориво за промяна на курса и контрол на положението в сравнение с PAC-3 MSE. Очаква се PAC-3 ACE, друг прехващач в процес на разработка, изцяло да се откаже от тези двигатели. PAC-3 Edge също изглежда има значително по-малки аеродинамични контролни повърхности. Тези характеристики повдигат някои въпроси относно твърдението на компанията, че PAC-3 Edge ще бъде по-маневрен от PAC-3 MSE. Гледайки новата ракета, човек може да се запита и защо изобщо е необходима, като се има предвид, че прехващачите PAC-3 MSE в Украйна успешно са поразили руските балистични ракети с въздушно изстрелване "Х-47М2 Кинжал" и хиперзвуковите ракети "3М22 Циркон". Всъщност PAC-3 Edge би могла да се окаже по-полезна, отколкото изглежда на пръв поглед. Както бе отбелязано по-горе, очаква се тя да предлага по-голяма скорост и обсег в сравнение с PAC-3 MSE, като и двете характеристики са от решаващо значение за прехватването на определени видове хиперзвукови ракети.

Вътрешни компоненти на прехващача PAC-3 MSE

В момента САЩ имат значителна празнина в наземните си способности за противовъздушна и противоракетна отбрана срещу хиперзвукови плаващи апарати по време на средната фаза на полета. Според данните PAC-3 MSE има максимална височина на прехват от 24 до 36 км, докато се оценява, че противоракетната система THAAD има минимална височина на прехват от около 40 км. Това оставя празнина от приблизително 4 до 16 км, която хиперзвуковите ракети, оборудвани с плаващи апарати, могат да използват. В резултат на това такива ракети могат да бъдат прехванати едва през терминалната фаза на полета, когато вече се спускат към целите си. PAC-3 Edge би могъл потенциално да запълни тази празнина, като достигне по-големи височини. По-високата му скорост също би могла да подобри способността му да прехваща такива ракети, като намали времето, необходимо за достигане на хиперзвукова цел. Lockheed Martin планира да проведе първите изпитания на PAC-3 Edge през 2027 г., като разгръщането му се очаква да започне едва през 2031 г. PAC-3 ACE, който се разработва успоредно, би могъл да следва подобен график, въпреки че неговият график все още не е обявен официално. САЩ наскоро представиха или разработват няколко нови прехватчи за системата Patriot. Те включват PAC-3 ACE, разработен от Lockheed Martin за противодействие на балистични заплахи, и нововъведения прехватчик Steelfin на Anduril. Заслужава да се спомене и „Lower-Tier Future Interceptor“ (LTFI), първоначално разработен като потенциален наследник на PAC-3 MSE. Програмата вече е отменена за втори път.