Само парите в брой са истински: Защо Германия е влюбена в кеша?

Застанала пред сергия за риба на фермерския пазар, Сабине Волфрам внимателно подбира морските си дарове, след което изважда портфейла си и взима няколко банкноти. 65-годишната берлинчанка нямаше голям избор: сергията, въпреки че редовно реализира продажби за над 100 евро, приема единствено плащане в брой.

И все пак, когато я попитаха дали предпочита да плаща в брой или с карта, отговорът ѝ беше мигновен: "Nur Bares ist Wahres". Тази римувана немска фраза се превежда като "само парите в брой са истински".

Това е широко разпространено мнение на пазара на площад "Карл-Аугуст" в берлинския квартал Шарлотенбург, който работи два пъти седмично. Тук, както и в цяла Германия, парите в брой са "кралят" на разплащанията.

През последните седмици правителството предприе закъснял, но целенасочен опит за насърчаване на дигиталните плащания. Ларс Клингбайл, министърът на финансите, иска от следващата година всички магазини и ресторанти да приемат плащания с карти или мобилни устройства. Министерството му подготвя наредба за замяна на 115-те хиляди механични касови апарати в Германия с електронни, с цел подобряване на отчетността и борба с укриването на данъци. Централната банка кани малкия бизнес да участва в пилотен проект за "дигитално евро".

Проучванията обаче показват, че това е трудна битка сред население, което остава по-привързано към парите в брой, отколкото което и да е друго в Европейския съюз.

Скорошно проучване на YouGov установи, че 73% от германците все още посочват парите в брой като най-често използвания от тях метод за плащане. Това е най-високият показател в ЕС - малко над този в Австрия (71%), но драстично по-висок от този в скандинавските страни, които са лидери в прехода към електронни трансакции: в Швеция делът е едва 25%, а в Дания – 32%.

Прави впечатление, че Германия е и единствената държава в ЕС, където този показател осезаемо нараства

Господството на парите в брой може да изглежда несъвместимо с най-голямата икономика в Европа - страна, която отдавна се гордее с технологичния си напредък. Въпреки това много германци изпитват дълбоко недоверие към държавните и финансовите институции, като се позовават на историята на страната по време на нацисткия режим и на тоталното следене от страна на държавата в Източна Германия през Студената война. Според тях парите в брой не подлежат на дигитално следене или манипулация.

"Парите и разплащанията се основават на доверие", казва Никлас Арвидсон, експерт по въпросите на парите в брой и мобилните разплащания в Кралския технологичен институт (KTH) в Стокхолм и автор на книгата "Изграждане на общество без пари в брой: Шведският път към бъдещето на паричните разплащания", пред The Times.

Швеция, отбелязва Арвидсон, е "общество с много високо ниво на доверие. Ние се доверяваме на институциите, на правителствата, на банковата система. Това означава, че шведите като цяло се чувстват напълно спокойни да не разполагат с пари в брой." По думите му обемът на парите в обращение в Швеция е достигнал своя пик през 2007 г.

Една от причините за това доверие в държавните институции е, че Швеция живее в мир от повече от 200 години – още от края на Шведско-норвежката война през 1814 г. За разлика от нея, Германия е имала "проблемен 20-ти век", казва Арвидсон, което е подкопало доверието.

Герхард Рьосл, експерт по разплащанията в Университета за приложни науки в Регенсбург (Бавария) и защитник на използването на пари в брой, посочва, че проучвания, използващи различни методологии, показват, че Германия не се отличава толкова драстично от останалите европейски страни, колкото се смяташе досега. Той обаче изтъкна проучване на Бундесбанк от миналата година, според което 80% от германците смятат за важно да се запази възможността за плащане в брой, а 68% са на мнение, че всички търговци трябва да приемат пари в брой.

"Хората все по-често плащат дигитално, но въпреки това огромното мнозинство не иска да се откаже от парите в брой", коментира Рьосл.

За Хайди Хилпрехт, търговец на пазара "Карл-Аугуст-Плац", предпочитанието към парите в брой е нещо повече от спестените 2% от такси за кредитни карти.

Родителите ѝ се запознават именно на този пазар и от 1948 г. заедно стопанисват сергия за храна за домашни любимци. По онова време те извършват всичките си сделки в брой, с изключение на редките случаи на плащане с чек. Като дете Хилпрехт помага на родителите си да броят монетите и банкнотите, които те носят у дома.

"Обичах усещането да държа в ръцете си изкараните от тях пари", споделя тя.

Днес 63-годишната Хилпрехт продължава семейната традиция, като продава натурална храна за домашни любимци. Тя все още предпочита парите в брой, но все по-често установява, че младите хора не носят такива. Затова в този ден тя за първи път започва да приема плащания с карта - макар и неохотно.

"Да държиш пари в ръката си е нещо истинско", казва тя. Поклащайки глава, добавя: "Другият начин просто не е."