Ще замести ли дигиталното евро кеша? До края на 2027 г. приключва тестовият период

Целта на дигиталното евро не е да замести физическите пари и всички останали начини на плащане чрез електронни пари, а да е още един инструмент, който да улеснява разплащанията. Това са същите пари, с които разполагаме физически, но в дигитална форма. Това коментира Светослав Димитров, съосновател и член на УС на Българската финтех асоциация, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Роселина Петкова.

Проектът е създаден от Европейската комисия и тече активно от няколко години, като вече започва тестовата фаза, съобщи Димитров. Избрани са участниците, които ще започнат тестовете, и до края на 2027 г. те трябва да приключат. Тестовете трябва да покажат слабите места в избрания модел за работа, след което ще се предприемат стъпки за решаването им, отбеляза той.

„Страховете на хората, че някой иска да им вземе физическите пари и да им даде само електронни начини за разплащане не са верни и са въпрос на спекулация.“

Една от идеите на проекта за дигиталното евро е да осигури дигитална независимост на Европа, коментира Димитров. В момента системите за разплащания се осигуряват от огромни международни компании, които обаче не са европейски и не са базирани основно в Европа, припомни той.

Тези големи системи, чрез които се извършват картовите разплащания, няма да изчезнат напълно. ЕК иска Европа да има собствен алтернативен вариант на предложенията на тези компании, който да съществува паралелно с тях, обясни събеседникът.

Концепцията на Комисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ) е да се създаде инфраструктура от банките и играчите на пазара и върху нея да се разработи и разпространи дигиталното евро.

„Към момента системата се доизгражда и се решава какви технологии да бъдат използвани, а следващата фаза ще бъде извършването на разплащане. През 2027 г. избраните банки и частни финансови институции би трябвало да започнат да извършват разплащания помежду си чрез електронни пари.“

Към процеса ще се включат и участници на дребно, отбеляза Димитров.

Големите компании за разплащания ще трябва да инвестират допълнително в технологии, които не са използвали до момента, очаква гостът. Потребителите ще имат още един алтернативен вариант да извършват разплащания, добави той.

„При дигиталното евро, за разлика от плащанията през другите системи, сетълментът е незабавен, докато сега има забавяне и парите не стигат веднага до търговеца. Ще има плюсове за крайните потребители и търговците, но едната система няма да убие другата, те ще съществуват паралелно.“

Хората могат да бъдат следени, когато извършват разплащания с дигитално евро, отбеляза Димитров, но добави, че макар и по-трудно, проследяването е възможно и с физическите пари чрез номера на банкнотите.

Той отбеляза, че личната неприкосновеност е една от големите теми, които европейските органи разглеждат, и тя е в процес на тестване – къде и как могат да бъдат засегнати правата и интересите на потребителите, които използват дигиталното евро, и как да бъдат максимално защитени при спазване на тежките европейски ограничения за защита на личната неприкосновеност. Тестват се технологични решения, за да се осигури максимална защита.

„Дигиталните пари са метод за контрол в недемократични части на света като Китай, но ние не живеем в такъв свят. Не очаквам негативно влияние върху личната неприкосновеност на обикновеното физическо лице.“

За въвеждането на дигиталното евро е необходимо създаването на центрове в цяла Европа, които да гарантират стабилността на разплащанията с него, каза Димитров. Предвидени са стъпки, в които държавата и компаниите да инвестират, за да бъде инфраструктурата стабилна.

След 2027 г. започва предварителен период до 2030 г., в който системата ще бъде доразвита, за да може да се използва без проблеми, посочи събеседникът.

Ще промени ли дигиталното евро ролята на банките? Води ли се информационна кампания за ползите от дигиталното евро? Как се развива финтех секторът в България? Защо са нужни промени в Кодекса на застраховането? Как държавата може да стимулира развитието на финтех сектора у нас?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria