Руски театрали в изгнание: Между цензурата, войната и борбата за оцеляване

Когато светлините в Komische Oper в Берлин изгаснаха, в залата почти нямаше свободни места. Билетите за десетдневния театрален фестивал на Кирил Серебреников бяха разпродадени месеци по-рано.

Фестивалът, проведен миналия месец, обедини театър, кино и публични дискусии с участието на руски творци, които понастоящем работят в чужбина. Представленията се играеха на немски, руски и английски език.

Творец в изгнание 

За Серебреников, един от най-известните руски театрални режисьори в Европа, изгнанието отвори нова глава в една вече международна кариера. Но за много актьори и режисьори, които все още не са утвърдени имена и които напуснаха Русия след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, изгнанието се превърна в трудно търсене на място в театралния свят.

30-годишната Мая Дороженко е градила кариера в Москва, когато започва инвазията. Като режисьор и сценарист, тя е завършила престижния театрален институт ГИТИС и е получавала покани за работа от водещи столични театри.

Когато войната избухва, тя планира да постави антивоенна пиеса, базирана на живота и творчеството на философа Хана Арент, но театрите в Москва не са склонни да поемат подобен риск.

"Пиесата беше разгледана и ми казаха, че няма да се състои. Затова актрисата ми и аз си тръгнахме“, спомня си тя. Двете се преместват в Ереван, Армения, където наемат стая, в която едва има място за репетиции.

"Между леглото и стената имаше съвсем тясно пространство. Това беше представление за една актриса - тя играеше точно пред мен, а аз просто седях и наблюдавах изпълнението ѝ“, разказа тя.

Цензура и държавен контрол

След началото на инвазията руските театри се сблъскаха със засилена цензура и държавен контрол. Творците, които се обявяват против войната, трябваше да преценят рисковете от това да изразят позицията си, изправяйки се пред перспективата да изоставят кариери, градени с години.
През 2024 г. театралният режисьор Евгения Беркович и драматургът Светлана Петрийчук бяха осъдени на шест години в наказателна колония за "оправдаване на тероризма“. Причината е тяхна награждавана пиеса, разказваща за руски жени, които се влюбват в ислямистки бойци и планират да се присъединят към тях в Сирия. Според поддръжниците им, истинските причини за арестите са изказванията на Беркович срещу нахлуването в Украйна, както и нейната антивоенна поезия.

За онези, които напуснаха страната и тръгнаха към  Армения и Грузия, където режимът е безвизов, а рускоговорящите общности са големи, се превърнаха в средища за актьори и режисьори.

Сред тях е 43-годишният актьор Егор Рибаков, който се премества в Тбилиси през 2022 г. Това се случва, след като получава заплахи в социалните мрежи, че ще бъде докладван на властите заради критиките си към Кремъл и подкрепата си за Украйна. По това време той участва в четири постановки, една от които е включена в класацията на 10-те най-добри спектакъла в Москва.

"Имах представления пред публика от около 35 души, както и такива пред 5000 зрители. Беше огромен, много запомнящ се контраст, който като актьор много харесвах“, споделя Рибаков пред The ​​Moscow Times.

В Тбилиси обаче се оказва по-трудно да се намери постоянна актьорска работа. Той разказва, че за да се издържа в периодите между актьорските ангажименти, е поемал странични задачи - като водещ на събития и преподавател по актьорско майсторство.

Възможностите в сферата на видеопродукцията на руски език също бяха ограничени, а работата в местната грузинска театрална среда изискваше изграждането на нови професионални контакти и често усвояването на още един език, каза той.

Езикова бариера

Освен езиковата бариера, театралните дейци споделят, че са изправени и пред избор: да създават продукции за рускоезична публика в изгнание или да се опитат да се интегрират в местната театрална среда и да достигнат до нова аудитория.

Режисьорката Анастасия Анисимова, която живее в Париж, е една от малцината, успели да пробият на международната театрална сцена. Нейната пиеса "Deep Fake“, поставяна както на руски, така и на английски език, е представена в Тбилиси, Берлин и на престижния фестивал в Авиньон (Франция), като предстои представление и в Амстердам.

Тя обаче отбелязва, че финансирането и бюрократичните изисквания, дори само за участие в международни фестивали, остават сериозни предизвикателства.

"Театърът в изгнание изобщо не е свързан с печеленето на пари. Просто искаш да създаваш изкуство и да останеш в професията“, казва Анисимова. 

Голяма част от руския театър в изгнание размишлява върху реалностите на войната и емиграцията. "Ваня е жив“ ("Vanya Is Alive“) разказва историята на майката на руски войник, мобилизиран за войната в Украйна, докато "Иностранка“ ("Inostranka“) и "Писма у дома“ ("Letters Home“) изследват какво означава да напуснеш родината си.

За някои изгнанието е начин да засегнат политически теми, които иначе биха били невъзможни за обсъждане в Русия.

И все пак, не целият театър в изгнание е изрично политически. Анисимова споделя, че е "категорично против политическия театър, защото за мен това просто не е начинът, по който възприемам или виждам света“. Макар да признава, че изкуството и политиката са преплетени, тя смята, че "те не е задължително да бъдат толкова тясно свързани“.

Несигурността, свързана с изгнанието, също така затруднява поддържането на дадена постановка или планирането на нова.

"Хората [в театралните среди] постоянно се сменят. Някои заминават за друга държава, други остават. Това оказва огромно влияние върху възможностите за планиране и върху това, на какво можеш да разчиташ по отношение на репетициите и проектите“, сподели Рибаков.

Дороженко споделя, че се е сблъскала с много от същите проблеми. Напускането на Русия е означавало загуба на професионалната среда, която е правела работата ѝ възможна - от колеги и публика до мрежите от контакти, които е градила с години.

"В продължение на четири години човек се озовава в почти пълна [професионална] изолация. Виждаш хора, които също се опитват да намерят начин да работят, да кажат нещо значимо като творци, но същевременно се трудят като аниматори, преподаватели - правят всичко възможно [за да оцелеят]. Все още е много трудно“, казва Дороженко.

Театрални фестивали

Театралните фестивали се оказват ключов начин общността да поддържа връзка, след като е била разпръсната вследствие на емиграцията.

"Любимовка“, първоначално московски фестивал, основан през 1990 г. и посветен на новата драматургия на руски език, се превърна в международна мрежа за четения и съвместни проекти. Това се случи след нахлуването в Украйна, когато организаторите взеха решение да преместят фестивала в чужбина, за да избегнат военната цензура и да защитят авторите.

Представители на фестивала, независима инициатива с нестопанска цел, споделят, че той функционира предимно като гражданско начинание, обединяващо хора от цял ​​свят, които искат да продължат традицията на читките (публичните четения на пиеси). Същевременно фестивалът създава възможности за достигане до публика извън рускоезичната среда - в Европа, Азия и САЩ.

"Тези фестивали [наречени "Ехото на Любимовка“] започнаха да възникват съвсем спонтанно в изгнание. Тъй като вече не беше възможно да се организира мащабно събитие, каквото се провеждаше в Москва, хората започнаха да идват при нас със свои собствени идеи: „Нека направим читки на три пиеси в Тбилиси, нека прочетем три пиеси в Тел Авив“. И всичко това започна да расте като снежна топка“, разказват от екипа на "Любимовка“.

"Започвайки с "Ехото на Любимовка“ в Париж през 2022 г., решихме да превеждаме пиесите на местния език“, споделят представителите на фестивала. Те допълват, че един от скорошните примери е събитие в Токио, където пиесите са били представени на японски език, а изборът им е бил направен от японски куратори.

"Стъпка по стъпка, тези малки инициативи в рамките на фестивалите "Ехото на Любимовка“, провеждани на различни езици, започват да изграждат връзки и извън рускоезичния свят“, добавят те.

За актьорите и режисьорите, интервюирани от The Moscow Times, желанието да останат в театъра надделява над трудностите в чужбина. Те все още не могат да си представят да работят в Русия по време на война.

Според Рибаков именно връзката с публиката е това, което осмисля всички положени усилия.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.