BGONAIR Live

Марин льо Пен срещу Алис Вайдел: Как крайната десница иска да преобрази ЕС?

Двете партии си приличат, но имат и някои големи различия

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Лидерът на "Алтернатива за Германия" (AfD) Алис Вайдел представи визията си за ЕС в Страсбург - седмица след като Марин льо Пен направи същото в Брюксел. И двете партии се стремят да преобразуват блока, поставяйки в центъра националния суверенитет, но имат различия по отношение на фискалната политика, енергетиката и мащаба на реформите.

Никоя от двете партии вече не се застъпва за напускане на ЕС. Вместо това, и двете искат да го превърнат в съюз на суверенни държави с по-слаби институции и ограничени правомощия.

Ако дойдат на власт, плановете им биха могли да подкопаят френско-германското партньорство - дългогодишния двигател на европейската интеграция - и да променят бъдещето на ЕС, пишат от Euronews.

Лидерът на "Алтернатива за Германия" (AfD) Алис Вайдел представи своя "Нов курс за Европа" на пресконференция в Европейския парламент в сряда - седмица след като Марин льо Пен от Франция представи своята визия в луксозния хотел "The Hotel" в Брюксел.

И двамата лидери се намират в силни изборни позиции. След убедителна победа на регионалните избори в Саксония-Анхалт миналия септември, партията на Вайдел - AfD - е на път за първи път в историята да оглави управлението на германска провинция, а в момента води и в националните социологически проучвания.

"Целта ни е да поемем управленска отговорност след следващите федерални избори", заяви Вайдел в Страсбург.

Във Франция скорошно проучване на института Ifop отрежда на Льо Пен между 34% и 38% от гласовете на първия тур на президентските избори през 2027 г., въпреки неотдавнашната вълна от протести в цялата страна.

И двете партии се противопоставят на продължаващото финансиране за Украйна, критикуват регулаторната тежест на ЕС, отхвърлят по-задълбочената интеграция и искат да ограничат правомощията на институциите на ЕС. Съществуват обаче различия по отношение на фискалната политика, енергетиката и степента, в която държавите им трябва да се разграничат от общите правила. AfD отива по-далеч, предлагайки механизми, които биха позволили на Германия да заобикаля определени политики на ЕС.

Euronews разглежда плановете на "Национален сбор" (RN) и AfD за Европа, като акцентира върху основните разлики и прилики между две от водещите крайнодесни партии на континента.

Край на парите за Украйна

И двамата лидери са съгласни, че трябва да се прекрати финансовата подкрепа за Украйна в съпротивата ѝ срещу агресивната война на Русия. На пресконференцията си миналата седмица Льо Пен заяви, че затрудненото състояние на публичните финанси на Франция вече не позволява оказването на помощ за Киев, и призова за отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия.

"Ние, разбира се, се съгласихме да запазим редица механизми за обучение на техните войници и армия, както и да им предоставяме подкрепа, включително под формата на оборудване, но вече не можем да финансираме Украйна - така че това финансиране ще бъде прекратено", каза тя.

В сряда Вайдел заяви, че иска сключването на мирен договор, и призова за "разумен дипломатически подход", който да отчита "интересите на сигурността както на Украйна, така и на Русия".

В скорошно интервю за списание The Economist тя изрази мнение, че Украйна вече е загубила войната, и обеща да сложи край на германската подкрепа за Киев.

Фискална политика: най-дълбокото разделение

Най-съществената разлика се крие в подходите им към фискалната политика.

Льо Пен предлага хармонизиране на данъците върху тютюневите изделия, алкохола и големите корпорации на ниво ЕС, за да се предотврати фискалният дъмпинг в Европа. Тя също така предложи Европейската централна банка (ЕЦБ) да преразгледа мандата си, като постави по-голям акцент върху икономическия растеж, вместо да се фокусира единствено върху ценовата стабилност.

"Винаги съм смятала, че ЕЦБ трябва да преосмисли курса си. От съществено значение е тя да отчита заетостта, растежа и иновациите, предвид факта, че политиките на парично облекчаване, прилагани между 2010 и 2022 г., не бяха насочени към бъдещи инвестиции", отбеляза тя миналата седмица.

От своя страна, партия "Алтернатива за Германия" (AfD) се противопоставя на каквото и да е прехвърляне на фискален суверенитет към наднационални институции и настоява, че ЕЦБ трябва стриктно да се придържа към първоначалния си мандат за поддържане на ценова стабилност.

"Съществува забрана ЕЦБ - Европейската централна банка - да финансира държавен дълг. А какво прави ЕЦБ? Тя финансира държавен дълг", заяви Вайдел.

И двете политически сили обаче категорично се противопоставят на общия дълг на ЕС и настояват за намаляване на вноските на своите държави в бюджета на Съюза. Льо Пен предлага нетната вноска на Франция да бъде ограничена до 5 милиарда евро годишно. Нито Вайдел, нито документът на AfD, озаглавен "Нов курс за Европа", посочват конкретна сума; вместо това те акцентират върху необходимостта „да се сложи край на ролята на Германия като основен платец“.

Енергетика: Въглероден граничен данък на ЕС срещу свободата за използване на въглища

По отношение на енергийната и климатичната политика и двете партии критикуват "Зелената сделка" на ЕС и подкрепят ядрената енергетика, но подходите им се различават.

Льо Пен отхвърли етикета "климатичен скептицизъм" по адрес на своята партия, подкрепи въвеждането на въглероден граничен данък в ЕС и предложи вноските на държавите членки в бюджета на ЕС да бъдат обвързани с техните въглеродни емисии - мярка, която би стимулирала прехода към чиста енергия.

Колкото повече една държава се отклонява от целите [на Парижкото споразумение, толкова по-голям трябва да бъде нейният принос", заяви тя.

В документа на "Алтернатива за Германия" (AfD) се набляга на пълната свобода при избора на национален енергиен микс; това означава, че Германия трябва да има възможност свободно да използва ядрена енергия, въглища, газ и възобновяеми енергийни източници в зависимост от нуждите на своята икономика.

"В момента разчитаме изцяло на един идеологически мотивиран енергиен преход, основан на вятърна и слънчева енергия. Наблюдаваме подобни тенденции и в цяла Европа чрез прилагането на "Зелената сделка", законодателството за енергийна ефективност на сградите и преди всичко - забраната на двигателите с вътрешно горене. Това е грубо нарушаване на принципите на пазарната икономика", заяви тя.

Льо Пен се прицелва в Комисията, AfD се стреми да отслаби и Парламента

И двете партии искат правомощията на Европейската комисия да бъдат отнети, като тя бъде сведена до "секретариат в услуга на държавите" - по думите на Льо Пен.

"Комисията иска да бъде държава, а ние не искаме това", каза тя, отхвърляйки каквито и да е амбиции на изпълнителния орган на ЕС в сферите на сигурността, дипломацията и разузнаването.

Тя също така предлага да бъдат закрити Европейският комитет на регионите и Европейският икономически и социален комитет - два консултативни органа, представляващи местните власти и социалните интереси.

Вайдел заема подобна позиция.

"Не искаме една неизбрана Комисия да се намесва и да нарушава личния живот на гражданите, както и процеса на вземане на решения в държавите членки", заяви тя.

От AfD отиват още по-далеч, поставяйки под въпрос легитимността на Европейския парламент и застъпвайки се за Европа, изградена около суверенни национални държави. Едно от най-радикалните предложения в "Новия курс за Европа" гласи:

"Европейският парламент вече не трябва да се избира пряко, а да се състои от делегати, назначени от националните парламенти."

Различни стратегии за промяна

Льо Пен предвижда преобразуване на ЕС след изборите в Испания, Франция, Италия и Полша - страни, в които се очаква крайнодесните партии да спечелят или да постигнат значителни успехи.

В Полша партията "Право и справедливост" може да се върне на власт, докато в Испания "Вокс" (Vox) може да влезе в управлението заедно с Народната партия. Във Франция Марин льо Пен би могла да стане първият крайнодесен президент на страната.

"Това ще бъде нашето общо начинание за идните години и десетилетия. Това няма да се изчерпва просто с поправянето на онова, което беше направено изключително зле през последните 30 години на европейската сцена", заяви тя, като посочи, че новата "Европа на нациите" ще включва институции на ЕС, които не упражняват никаква власт над държавите членки.

От своя страна, партия AfD определя 2029 г. като ключова за реформата на ЕС - годината, в която европейските избори биха могли да доведат до формирането на „патриотично дясно мнозинство в Европейския парламент“. Партията също така лансира радикални национални алтернативи за случай, че планираната от нея реформа на ЕС се провали. Те включват масирано използване на възможности за изключване (т.нар. opt-outs) за Германия в сфери като свободното движение, отбраната, данъчното облагане, социалната политика и миграцията.

"Ако Шенгенската система е приключила и не функционира, трябва да излезем от Шенген и да защитим границите си", заяви Вайдел, визирайки предизвикателствата пред свободното движение - например случая с масовото пристигане на нелегални мигранти в Сеута миналия юли.

Възможността за изключване по въпросите на миграцията би означавала, че Германия "вече няма да участва в никакви европейски механизми за разпределение [на мигранти] или квоти за предоставяне на убежище", което би подкопало Пакта за миграцията на ЕС. В момента Берлин поема най-голямата "квота за солидарност" в ЕС и през 2026 г. ще трябва да приеме 4555 търсещи убежище лица от държави членки, намиращи се на "предните линии".

"Алтернатива за Германия" (AfD) оставя отворена вратата за излизане от ЕС

Ако се окаже невъзможно да се постигнат мащабни реформи в структурата на ЕС, планът на AfD предвижда, че "германският народ трябва сам да вземе решение". Тази формулировка може да се тълкува като косвено препращане към референдум за членството в ЕС като крайна мярка, макар че Вайдел не спомена тази възможност по време на пресконференцията си.

Льо Пен, която някога настояваше Франция да напусне ЕС, постепенно се отказа от тази идея. По време на президентската си кампания през 2022 г. тя премина към стратегия за радикално реформиране на съюза отвътре.

Дейв Синардет, белгийски политолог, специализиран в крайнодесните партии, смята излизането от ЕС за нереалистичен сценарий.

"През последните години повечето радикално десни партии промениха позицията си спрямо ЕС", коментира той пред Euronews, като добавя, че след Брекзит нито една политическа сила не обмисля сериозно напускане на Съюза. "В това отношение AfD се движи в същата посока, в която преди това пое "Национален сбор". Те се отказват от тези идеи, точно както Льо Пен се отказа от "Фрекзит" (Frexit)."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата