Крайната десница печели в Германия: Младите германци ни показват защо

В един леден понеделник по обед Лили Багински върви тежко през парка "Гросер Гартен" в Дрезден и говори за "националната общност". 23-годишната жена носи русата си коса сплетена на две стегнати плитки, в които е вплетен венец от маргаритки. Тя е член на "Млади националисти" - младежкото крило на крайнодясната германска партия "Родината" (Die Heimat).

Багински мечтае за Германия, в която всеки знае мястото си. За "културно чуждите" тя не вижда никакво място. Иска да „революционизира системата“. Вярва, че движението ѝ е по-силно от всякога.

"Ставаме все повече. Нараснахме петкратно", казва тя през POLITICO. "Младите хора масово излизат по улиците в защита на германската култура."

Багински е една от стотиците млади германци, които през последните години са се присъединили към крайнодесни групи. Някои са търсили общност и приключения, други - ясно дефинирани врагове. Свободните групи са прераснали в политически мрежи. Политическите партии се опитват да обвържат членовете си със себе си.

Даниел Фис знае как става това. Днес той е малко над 30-те; някога се е движил в орбитата на "Млади националисти", преди да се издигне в редиците на "Идентичното движение" (Identitarian movement) - етнонационалистическа организация, класифицирана от германското контраразузнаване като "екстремистка". Днес той помага в организацията на дейността на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AfD) в североизточната провинция Мекленбург-Предна Померания. Целта му: политическа власт.

Фис пристига със закъснение за интервю в столицата на провинцията в края на юли. Забавила го е доставката на предизборни листовки, казва той. "Трябваше да мъкна кашони." Няколко седмици по-късно, в началото на септември, неговата партия ще заеме първото място с 38% от гласовете в Мекленбург-Предна Померания - част от вълна от успехи за крайната десница, която ще разтърси политическия естаблишмънт.

Ерик Аренс е един от първите, които изпробват как крайната десница може най-добре да достигне до младите избиратели. Той разработва стратегия за социалните мрежи за политика от AfD Максимилиан Кра. Милиони потребители гледаха видеата му: "Истинските мъже са десни - така ще спечелиш и момичето". Аренс искаше да превърне Кра в един от най-влиятелните политици в страната. След това се оттегли.

Днес Аренс седи в кафене в Барселона с годеницата си Ема Макел, която също е обърнала гръб на крайната десница и предупреждава за методите, които самият той някога е използвал. Дясната идеология действа като наркотик, казва той:

"Тя трябва да става все по-радикална, за да продължи да носи същата еуфория".

Той вярва, че определени части от Германия вече са изгубени за крайната десница - може би завинаги

Багински, Фис, Аренс и Макел разказват как германската крайна десница излезе от сенките и навлезе в политическия мейнстрийм, до голяма степен чрез радикализиране на младежта в страната.

Тази промяна е видима както в училищата, така и при гласуването на избори. Ученическите съвети в Източна Германия предупреждават за ерозия на демократичните ценности. На федералните избори през 2021 г. избирателите на възраст между 18 и 24 години подкрепиха предимно "Зелените" и либералната Свободна демократическа партия. Четири години по-късно крайнолявата партия "Левите" (Die Linke) и "Алтернатива за Германия" (AfD) излязоха начело в тази възрастова група.

На изборите през септември в източната провинция Саксония-Анхалт AfD събра най-много гласове. Сред избирателите на възраст 18-24 години 41% подкрепиха дясната партия, в сравнение със 17% през 2021 г. След това тя повтори този успех в Мекленбург-Предна Померания. Там, благодарение на усилията на активисти като Фис, 36% от гласоподавателите под 24-годишна възраст гласуваха за крайната десница - ръст спрямо 14% пет години по-рано. В национален мащаб AfD е най-популярната партия с подкрепа от 28% - далеч пред Християндемократическия съюз (CDU) на германския канцлер Фридрих Мерц, който има 20%.

Младежката култура на радикалната десница вече не е нишов феномен, твърди Давид Бегрих, експерт по крайнодесните движения в Германия. Instagram и TikTok предлагат поглед към личния свят на младите хора в страната: млади жени позират с жестове, символизиращи "бялата власт" (White Power) - млади мъже се появяват с маски и в бойна готовност, разпространявайки националистически лозунги.

Ситуацията в Германия до голяма степен следва общоевропейска тенденция. Проучване на Университета в Амстердам, публикувано тази година под заглавие "Младежите са от алтернативната десница?" (The Kids Are Alt Right?), установи, че младите европейци не само изразяват по-слаба подкрепа за либералната демокрация в сравнение с по-възрастните групи, но и е по-вероятно да подкрепят крайнодесни партии на последните избори за Европейски парламент. Оспорвайки едно дългогодишно схващане, авторите стигат до заключението, че "по-младото поколение може да не се окаже бариера срещу отстъплението от демокрацията".

В Германия тези констатации носят сериозна историческа тежест. В продължение на десетилетия младите хора бяха възприемани като гарант срещу връщането на обществото към авторитарно минало. През 60-те години на миналия век студентското движение настоява за много по-задълбочено осмисляне на ужасите на националсоциализма, а университетите се превръщат в инкубатори на нов либерален дух на времето. Оттогава насам Германия се отнася с изключителна предпазливост към идеи като националната гордост.

Сега обаче нагласите сред най-младото поколение в страната изглежда се променят. В проучване сред няколко хиляди ученици в северната провинция Шлезвиг-Холщайн 51% призовават за "повече смелост в приемането на силно чувство за национална идентичност". Един на всеки трима заявява, че Германия е станала опасно "наводнена от чужденци". Около една четвърт стигат още по-далеч, като казват, че страната отново се нуждае от фюрер – лидер, който да управлява с твърда ръка.

За германците този изказ носи недвусмислен и дълбоко смущаващ отзвук от нацистката епоха

В продължение на десетилетия Германия разчиташе, че най-младите ѝ граждани ще бъдат най-силната защита срещу завръщането към авторитарното минало, което разтърси не само страната, но и целия свят. Днес части от това поколение се движат в обратната посока - привлечени от крайната десница, която се е научила как да превърне бунта в политическо влияние.

Това е промяна, която несъмнено има силен отзвук в Германия. Но тя се случва и в много други части на Запада. Историите на Багински, Фис, Аренс и Макел помагат да се разбере защо.

Истинският вярващ

Как един тийнейджър, който не се интересува особено от политика, се присъединява към неонацистка група? Лили Багински израства в малко селище южно от Лудвигсхафен - германски град на река Рейн. Тя описва подредена семейна среда и нормален живот на тийнейджър. Багински започва обучение за медицинска сестра. Снимки от този период я ​​показват с тесни дънки, лъскав грим и големи обеци, с цигара в ръка. 

Днес 23-годишната жена предпочита поли или дълги рокли. Тя харесва "типично фолклорния (völkisch) външен вид" - както сама се изразява, използвайки термин, навяващ асоциации с етнически национализъм, близък до фолклорната традиция. Облеклото ѝ сега сигнализира за политическите ѝ възгледи.

По време на разходка из Дрезден тя описва първия си съзнателен сблъсък с политиката като момент на недоверие. По време на пандемията от коронавирус германското правителство ограничи обществения живот. Университетската болница, в която работи Багински, въведе извънреден режим.

"Не ми харесваше системата - начинът, по който заповедите идваха отгоре, а свободата ни беше ограничена", казва тя.

В същото време, добавя тя, родният ѝ град започва да ѝ се струва чужд. В нейната част на Лудвигсхафен, казва тя, "не е останало нито едно германско място, където можеш да отидеш на обяд".

"Може би има някоя пекарна, но пък точно до нея има арабска пекарна."

В интернет тя чете критични текстове за миграцията и следи парламентарни дебати.

"Колкото повече излизаш и виждаш какво се случва или четеш за това, толкова повече мислите ти се заемат с тази тема."

Багински не е единствената с подобно мислене. Според проучване сред младите хора, проведено от германския изследователски институт "Синус" (Sinus Institute), 38% от младежите в източните провинции Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия посочват миграцията като основна грижа. Единствено страхът от война се нарежда по-високо в списъка с опасения. След това, през май 2024 г., се случи нещо, което Багински днес описва като решаващ момент: афганистанец нападна с нож известния активист срещу исляма Михаел Щюрценбергер и уби полицай, опитал се да го спре. Багински се намираше именно в града, където стана нападението. Тя беше обмисляла да отиде на митинга, който Щюрценбергер планираше да проведе. За Багински нападението се вписваше в светоглед, който ставаше все по-твърд с всеки изминал ден.

Тя се присъедини към малка младежка организация, която не беше свързана с нито една политическа партия. Младежите ходеха заедно на походи и организираха демонстрации. Каузите им включваха подкрепа за традиционните семейни роли, националната гордост и „ремиграцията“ – репатрирането на чужденци в страните на техния етнически произход.

Кадри от митинг в Щутгарт през март 2025 г. показват Багински, която държи плакат със стихотворение, популярно сред неонацистите. То призовава към насилие срещу управляващите:

"Засега още седите там горе, страхливи създания, платени от врага и осмивани от народа. Но един ден справедливостта отново ще възтържествува, тогава хората ще отсъдят и нека Бог се смили над теб."

Багински описва как чрез малка група се запознава с човек, свързан с организацията "Млади националисти" (Young Nationalists). Той я въвежда в партийната структура. Шест месеца по-късно тя става член. 

Пътят на Багински следва модел, добре познат на германските служби за вътрешно разузнаване. Свободно организирани групи като "Германска младеж напред" (German Youth Forward), "Млади и силни" (Young and Strong), "Ударна група" (Shock Troop) и "Бунтът на Елба" (Elbe Revolt) вербуват тийнейджъри с обещания за приключения - походи до изоставени сгради, тренировки по бойни изкуства или т.нар. "лов на педофили", при който членовете издирват и заплашват заподозрени педофили. Някои от тези групи са тясно свързани с "Младите националисти4, тъй като партийните организации все по-често се стремят да привлекат млади крайнодесни екстремисти в своята орбита.

Стратегията дава резултат. "Младите националисти" бележат значителен ръст, особено в Източна Германия. Според федералното правителство броят на членовете се е увеличил от 260 на 400 през последните две години, докато според Багински цифрата достига 500. Много повече хора гравитират около организацията, без официално да се присъединяват към нея.

Други групи също се мобилизират в мащаби, невиждани от години. Федералното министерство на вътрешните работи и ведомствата в отделните провинции са регистрирали близо 500 крайнодесни шествия в цялата страна през последните две години и половина. Ако в миналото те са били доминирани от дългогодишни активисти, излизащи по улиците в името на "народа" и "родината", днес към тях все по-често се присъединяват тийнейджъри, търсещи действие и чувство за общност.

"Кубинките, обръснатите глави и якетата тип "бомбър" се завръщат", казва Макс Теске, 34-годишен учител в средно училище в Бранденбург на Хафел - град западно от Берлин.

Теске придоби национална известност през 2023 г., когато заедно с колега написа отворено писмо относно обстановката в училището им. Той се оплака, че ежедневно се сблъсква с крайнодясна символика, лозунги и заглавия на песни. Училищното ръководство и държавните органи, казва той, издигнаха "стена от мълчание и липса на подкрепа".

Колегите му заклеймиха него и сътрудника му като предатели. Непознати хора ги обиждаха на улицата. Полицейското звено, занимаващо се с престъпления с политически мотиви, ги посъветва да променят маршрутите си при прибиране у дома и да пазаруват в други супермаркети, за да се откъснат от евентуални нападатели. Теске се превърна в персона нон грата в родния си град. В крайна сметка той се премести другаде.

Случаят влезе във водещите новини в цяла Германия, тъй като постави под въпрос едно дълбоко вкоренено убеждение: че училищата в страната са стожер на демократичната устойчивост.

Още от 50-те години на миналия век германските педагози се стремят да превърнат демократичното възпитание в централен елемент на училищното обучение. Консенсусът от Бойтелсбах (Beutelsbach Consensus) от 1976 г. утвърди принципи, които са актуални и днес: учителите не трябва да налагат идеология на учениците, а спорните въпроси следва да се представят именно като такива. Епохата на нацизма също се превърна в ключова тема в учебната програма, подкрепена от посещения на мемориали в бивши концентрационни лагери и други паметни места.

Днес Теске отбелязва, че сред младите хора рязко са нараснали проявите на мъжественост, доминиращо поведение, сила и известна студенина към околните.

"Пандемията от коронавирус предизвика сериозен разрив, тъй като учителите имаха по-малко влияние върху учениците, а някои семейства се оказаха напълно претоварени", на мнение е той. 

По време на изолацията много млади германци се насочиха още по-силно към социалните мрежи. В много случаи това доведе до радикализация. Проучването "Младежта в Германия" на Университета в Потсдам установи, че 60% от анкетираните използват социалните мрежи в степен, граничеща със зависимост.

Същевременно Теске долавя силна тревожност относно бъдещето. Някои от учениците му не знаят каква кариера да изберат. Други споделят, че родителите им едва успяват да покрият разходите за пътуване до работа заради високите цени на горивата. Мнозина вече са намерили виновници за тревогите си - врагове, които да обвинят. Хомосексуалните хора например се възприемат като "ненормални", казва Теске. Един ученик му споделил, че би отказал лечение от чернокож лекар. В подобни разговори неизменно изплува името на една партия: "Алтернатива за Германия".

За много млади хора пътят към крайната десница започва с чувство за принадлежност

"Те търсят усещане за идентичност", казва Багински, която днес популяризира позициите на "Млади националисти" като инфлуенсър.

Младата жена, която някога остро критикуваше "правителствените разпореждания", вече е част от организация със строга йерархия. Тя посещава "идеологически обучения" и лекции, изнасяни от ветерани в партията.

"За да знаеш каква е политическата ти позиция", обяснява Багински. В излъчвания на живо тя се учи и как да води дебати: "Кои теми вълнуват хората от левицата и как да се опровергават аргументите им."

Изглежда, че Багински рядко се отклонява от предварително подготвения си сценарий. Докато говори, тя често се усмихва. Разбира се, че отхвърля насилието, твърди тя. Всеки народ има право на съществуване. Но не навсякъде.

"Ако се интересувам от турска или арабска култура, мога да пътувам до тези страни."

Стратегът

Даниел Фис бърше потта от лицето си. Един от най-горещите дни в годината е: температурите достигат близо 38 градуса по Целзий. Излизането навън се усеща като сблъсък със стена от горещина. Вътре, в ресторанта към пивоварната, е приятно хладно. Фис е с черна тениска. Поръчва си кола.

В столицата на провинция Мекленбург-Предна Померания е започнала решителната фаза на предизборната кампания. Социалдемократите (с център-лява ориентация) започват да стопяват разликата, но Фис вярва - и както ще се окаже, с право, - че "Алтернатива за Германия" (AfD) ще излезе като най-силната партия и че проектът, по който работи от години, ще успее.

33-годишният мъж иска да покаже, че това да си "десен" вече не е непременно свързано със стигма, дори човекът да има радикално минало. Пътят му от поддръжник на неонацистка организация до стратег на AfD илюстрира как партията е извадила радикалната десница от нейната ниша. Активисти като Фис - които придават на съвременната десница излъскана, модерна естетика - са допринесли за това развитие.

Фис е от Росток, един от най-важните градове в бившата Източна Германия. След обединението баща му работи далеч от дома, включително на строителни обекти в Западна Германия. Семейството не преживява социален упадък. Фис израства в среда на средната класа, в квартал с еднофамилни къщи, и описва отношенията с родителите си като изпълнени с конфликти, но не и прекъснати.

Като тийнейджър той търси чувство за принадлежност, своя среда и начин да се бунтува. Повечето му съученици по това време са с леви убеждения, разказва Фис.

"Човек става активен на 16 или 17 години. На тази възраст най-много те привличат най-радикалните идеи", казва той.

Той вече познаваше хора от крайнодесните среди и се присъедини към "Млади националисти". Когато го питат какво го определя като десен, той посочва произхода, нацията и идентичността - понятия, чрез които, по думите му, десницата обяснява света, точно както левицата го прави чрез класовото деление.

Фис говори открито за миналото си и днес описва "Млади националисти" като екстремистка организация, дори като "секта". Той споделя, че се е разочаровал от среда, фокусирана върху противопоставянето на системата, но постигаща малко в политически план. Вместо това той потърсил "лост", чрез който да достигне до широката общественост и да популяризира възгледи, заради които някога са го смятали за чудак. Целта му, казва той, е да разбие "лявата хегемония" в медиите, университетите и културата - а за това на десницата са нужни млади хора.

Докато следва политология, Фис се присъединява към "Идентитарното движение", чиято дейност се върти около базирания във Виена крайнодесен активист Мартин Зелнер. Фис първоначално става регионален лидер на движението в Мекленбург-Предна Померания, а по-късно - негов заместник-председател.

За Фис това е логична стъпка. Макар "Идентитарното движение" да изповядва крайнодесни позиции, то избягва откритите препратки към нацистката символика, използвани понякога от други групи, и вместо това организира акции, представящи крайнодесния екстремизъм като нещо зрелищно и дръзко. Поддръжници на движението са разпъвали транспаранти на емблематичната Бранденбургска врата в Берлин и са шествали по улиците на Виена. През 2017 г. те наемат кораб и се представят за брегова охрана, за да спират бежанци в Средиземно море.

Фис основава медийна агенция, за да предложи експертните си познания на други крайнодесни политици. Той печели договори с партията "Алтернатива за Германия" (AfD), въпреки че тя официално поддържа забрана за сътрудничество с идентитаристите. Тези поръчки въвеждат Фис в парламентарните среди. Той живее в Берлин в продължение на четири години и известно време работи за депутат от AfD в германския парламент. По-късно той се завръща в Мекленбург-Предна Померания и се присъединява към партийната група в местния парламент.

"В миналото съществуваха единствено екстремистки медии", казва Фис. "Поглеждайки назад, това беше сериозна дилема за политическото дясно."

Според него с появата на "Алтернатива за Германия" (AfD) младите хора вече разполагат с партия, чрез която могат да се занимават с дясна политика и да отправят предизвикателство към статуквото "по демократичен път".

Отцепниците

Въпреки широките си рамене, Ерик Аренс изглежда слаб и висок. Той влиза с широки крачки в кафенето близо до "Саграда Фамилия"; погледът му е съсредоточен, а ръкостискането - здраво. След него в пълното с туристи заведение в центъра на Барселона влиза Ема Макел. Тя е негова годеница. Изглежда предпазлива.

Той е на 32 години, тя е с повече от десетилетие по-млада. Той е ексцентричен политически хамелеон: първо вляво, после вдясно, а сега отново вляво. Постоянно присъстващ в интернет, той е представян от медиите като опасен агитатор. Макел, за разлика от него, поддържа скромен, почти незабележим профил. Това, което ги свързва, е крайнодясното им минало и историята, която искат да разкажат за това как са го оставили зад гърба си.

Мекел започва с разказа за себе си. Тя пристига в Германия на 12-годишна възраст, след като преди това е живяла със семейството си в Мексико. Заселва се с майка си в апартамент в град Потсдам. Жилището се намира недалеч от "Вила Адлон" - извънградско имение в необароков стил, което влезе в новините през 2024 г., след като там се събра група крайнодесни активисти (сред които австриецът Зелнер, както и членове на "Алтернатива за Германия" и "Идентичното движение"), за да обсъдят план за експулсиране на милиони хора с чуждестранен произход от Германия.

Като тийнейджърка Мекел се запознава с Матилда Хус - бизнесдама, чийто съпруг е закупил имота през 2011 г. Хус, която е биолог и философ, подкрепя идеята за съществуването на "биологична йерархия" сред хората.

"Тя беше малко загадъчна и служеше за пример", казва Мекел. "Обсъждаше с мен различни теми, например феминизма."

Мекел описва себе си по онова време като човек с "крайнолеви възгледи". В училище тя организира група за куиър тийнейджъри и участва в протестите за климата "Петъци за бъдещето" (Fridays for Future). Хус, по думите ѝ, ѝ представя различна представа за феминизма: жените днес са принудени да работят, а онези, които избират да бъдат домакини и майки, са подложени на дискриминация. Жените биват потискани не от патриархата, а от уж еманципираща система, която им отказва традиционните роли.

"В един момент възприех тези идеи", казва Мекел. "А с течение на времето - и все по-голяма част от нейния начин на мислене."

Чрез Хус Мекел се запознава с млади мъже и жени от крайнодесните среди, включително с Аренс. Мнозина от групата гравитират около "Идентичното движение", а други имат връзки с "Алтернатива за Германия". Според Мекел Хус е финансирала младите десни радикали. (В отговор на въпроси във връзка с тази статия Хус оспорва твърденията на Макел. "Не съм финансирала никого", казва тя.)

Един от младежите - привърженик на движението на идентитаристите - става приятел на Макел. Тя напуска училище и се премества във Виена заедно с него.

"Навлизането в десните среди промени всеки аспект от живота ми", казва тя.

Тя се превръща в нещо като "традиционна съпруга" (т.нар. tradwife), като се подчинява сексуално на партньора си и му готви по три пъти на ден - "само биомесо", спомня си тя. Скоро обаче парите на двойката свършват.

"Понякога се налагаше да излизам и да крада", разказва Макел.

След това се появява и насилието. Връзката се разпада. През 2024 г. Макел се завръща в Потсдам.

Там тя се сближава с Аренс. Той наближава тридесетте и е по-зает от почти всеки друг в обкръжението на Хус. Основал е четири компании в три държави и работи за партията "Алтернатива за Германия" (AfD). Заедно с екстремисти от няколко страни той планира изграждането на пропагандна мрежа за разпространение на расова идеология. Идеята е да се създаде своеобразна секта, към която да се присъединяват самотни млади мъже. Аренс иска да печели пари от това. В един романтичен момент - по-скоро сериозно, отколкото на шега - той казва на Макел, че иска да я направи своя "водачка на жените в Райха".

Тайно обаче и двамата вече се борят със съмнения относно крайната десница - най-вече заради пропастта между това, което членовете ѝ твърдят, че постигат, и това, което вършат в действителност.

"Много от тези хора се представяха за кинодейци, фотографи или автори", казва Макел. Аренс добавя: "Аз винаги работех денонощно, докато повечето от тях така и не успяваха да свършат нищо."

Преди да се присъедини към крайната десница, Аренс е стажант-учител и участва активно в леви студентски групи, но отблъсква много от съмишлениците си със склонността си към провокации и конфликти. Той отдава политическата си промяна по-скоро на амбиция, отколкото на убеждения. Аренс я нарича "схема за бързо забогатяване". По думите му той започва да разпространява крайнодесни възгледи чрез анонимен профил в Twitter. Няколко месеца по-късно, разказва той, вече е на една маса с Хус, Зелнер и мултимилионери от бизнеса.

В тази среда предприемаческият дух на Аренс бързо дава резултати. Той разбира как да поднася съдържание за интернет. Основава "Контрауниверситет" - обучителна платформа, предлагаща съдържание с крайнодясна и "фьолкиш" (етнонационалистическа) насоченост. Зелнер се изявява като лектор. Аренс твърди, че именно по време на една от лекциите на австрийския активист за първи път чува термина "ремиграция".

"Казах му: Това е чудесна дума", спомня си той.

Терминът звучи академично, но всъщност е "кучешка свирка" (код за разпознаване от определена група), добавя той.

"Стратегически това беше блестящо."

Партията "Алтернатива за Германия" (AfD) възприе този термин в манифеста си за федералните избори през 2025 г.

Днес Аренс казва за Зелнер:

"Той е по-добър пропагандатор, отколкото е бил Хитлер."

Това е типично за Аренс изказване - провокация. Веднага след това той добавя обяснение:

"През 2026 г. Хитлер би бил не повече от незначителна фигура в десните среди. Нацистите са имали усет към визуалните образи. Но днес достигането до масите е много по-трудно, отколкото в миналото. Конкуренцията е огромна."

Тънкостта, добавя той, е да намериш начин да изпъкнеш сред гъсталака от политически послания. Точно това направи той с Кра от "Алтернатива за Германия" (AfD) - понастоящем депутат, когото Аренс описва като "един от моите коне в надпреварата".

"Видях огромен потенциал у него, защото притежаваше онзи артистичен нюх и умение да се представя пред публика", казва Аренс.

Със своя копринен шал и очила тип "авиатор", Кра "не се вписваше съвсем в общоприетия шаблон - приличаше на руски олигарх". Аренс помогна на Кра да създаде кратки видеа, насочени към млада аудитория.

"Знаех, че е готов да превземе TikTok. Излъчваше аура на паша. Затова добавях ориенталска музика към видеата му."

Кра, който не отговори на запитването за коментар по тази статия, се превърна в интернет икона – по-скоро в мем, отколкото в политик. Но последователите, които си спечели в социалните мрежи, бяха съвсем реални. По времето, когато Кра стана водещ кандидат на партията си за изборите за Европейски парламент през 2024 г., Аренс вече планираше как да го изстреля към канцлерския пост.

Вместо това двамата се скараха. До март 2025 г. Аренс вече обиждаше бившия си съюзник в платформата X, наричайки го "корумпиран, дебел червей" и обвинявайки го, че получава пари от Русия. Малко след това Аренс публично обяви, че се откъсва от AfD.

На въпроса защо, Аренс дава няколко обяснения. Казва, че е чел философите Хегел, Адорно и Маркс. Също така се е запознал със сциентологията и е открил паралели с движението на идентитаристите. По думите му, помогнали са му книги на хора, напуснали въпросната секта. А после дошла и любовта. Той и Мекел си помогнаха взаимно да излязат от движението и започнаха да работят върху себе си.

"И двамата с Ерик имахме проблеми с психичното здраве", казва Мекел. "Това ни тласна към десницата."

Днес крайнодясната идеология вече не привлича двойката. Това, което някога им е обещавало стабилност и влияние, сега изглежда също толкова безнадеждно, колкото и страната, която са напуснали. Те вече не искат да живеят в Германия. Страната е "политически изгубена", казва Мекел. Може би ще заминат за Мексико, добавя Аренс.

За разлика от тях, Лили Багински планира бъдещето си в Германия. Тя иска да продължи да разпространява идеологията на "Младите националисти" и да има три деца - за предпочитане в новия си дом в Източна Германия.

"Тук ми е по-приятно, отколкото в Лудвигсхафен, където никой не говори немски", казва тя.

Даниел Фис също има ясна цел: държавната канцелария в Шверин - столицата на провинция Мекленбург-Предна Померания. Въпреки че "Алтернатива за Германия" (AfD) спечели изборите в провинцията през септември, тя не събра достатъчно гласове, за да управлява самостоятелно, а останалите политически партии отказват да управляват заедно с нея.

И все пак, в цяла Германия така наречената политическа "защитна стена", издигната от статуквото с цел да държи крайната десница настрана, е подложена на изпитание. Мнозина смятат, че е въпрос на време тя да се срине и AfD да може да сключва управленски съюзи, подобно на всяка друга традиционна партия.

За Фис този проект тепърва започва.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.