Украински дронове нанесоха 70% от симулираните загуби на елитна американска бригада

Украински оператори на дронове са причинили приблизително 70 процента от симулираните загуби, понесени от бронетанкова бригада на Армията на САЩ през първите три дни на мащабно военно учение в Германия. Това разкри уязвимости във възможностите на американските сили да действат в условия на постоянно въздушно наблюдение и атаки с дронове. Резултатите са отчетени по време на учението „Combined Resolve 26-07“ на полигона „Хоенфелс“ в Бавария през пролетта на 2026 г. Там елитната 3-та бронетанкова бойна бригада от 1-ва кавалерийска дивизия (известна като Greywolf) се изправя срещу противникови сили, подсилени от личен състав от 412-ти полк на Силите за безпилотни системи на Украйна (известен като Nemesis), пише MWM.

По време на учението, което продължава около 10 дни, противниковата страна използва дронове в над 750 случая – както за директни атаки срещу войските, така и за идентифициране на цели за симулирани артилерийски удари. Ефективността на операторите на дронове принуждава Greywolf бързо да адаптира тактиката си; в резултат на това делът на загубите, причинени от дронове, спада от около 70 процента през първите три дни до под 30 процента към края на третия ден. Офицерите от бригадата подчертават, че противникът не е намалил интензивността на използване на дронове, което показва, че подобрението се дължи основно на промени в начина, по който действат американските войски.

Системите за радиоелектронна борба и противодействие на дронове първоначално осигуряват известна защита,

създавайки зони за заглушаване с диаметър около 2 километра, в които управляващите сигнали на вражеските дронове могат да бъдат прекъснати. Тези системи обаче обикновено трябва да работят от фиксирани позиции и да се придвижват поетапно заедно с маневриращите части, което оставя войските уязвими по време на прехода между защитените зони. Освен това те се оказват по-малко ефективни срещу дронове, управлявани чрез оптичен кабел; тъй като тези апарати получават команди по физически кабел, а не чрез радиовръзка, те са устойчиви на стандартното радиочестотно заглушаване. Вследствие на това бригадата започва да разчита повече на традиционни полеви похвати, включително маскировка, укриване, разсредоточаване и използване на по-малко предвидими маршрути. Войските също така трябваше да реагират по-бързо при засичане на дронове, което съкращаваше времето, с което противникът разполагаше, за да насочи артилерийски огън към откритите позиции. Според офицерите, уменията за полеви действия и добре отработените бойни процедури съставляват около 60 процента от ефективната защита срещу дронове на ниво бригада. Те изтъкнаха, че само по себе си технологичното оборудване не може да осигури адекватна защита срещу постоянното наблюдение от въздуха.

Намаляването на електронния отпечатък на бригадата се превърна в още един важен елемент от нейната адаптация. Подразделенията ограничиха радиопредаванията и изключиха системи като Blue Force Tracker, а някои екипажи преустановиха използването на сателитните комуникации „Starshield“, за да намалят електронните излъчвания, които биха могли да разкрият позициите им. Тези мерки затрудниха координацията и доведоха до логистични проблеми – снабдяването на бригадата отнемаше около два пъти повече време от планираното, тъй като противникът активно атакуваше маршрутите за доставка. Този опит показа оперативните компромиси, свързани с намаляването на откриваемостта на бойното поле, където системите за комуникация и навигация сами по себе си могат да разкрият придвижването на войските. Учението също така провери способността на американските сили да интегрират голям брой собствени дронове в настъпателни операции; по време на настъпателната фаза бригадата „Грейуулф“ (Greywolf) е използвала над 700 безпилотни летателни апарата. По това време 3-ти батальон от 504-ти парашутно-пехотен полк изпълняваше ролята на експериментален батальон за работа с дронове. Обемът информация, генериран от дроновете, първоначално претовари системата за командване и управление на бригадата, тъй като инструментите за планиране – проектирани за управление на сравнително малък брой средства за наблюдение – се оказаха неспособни да обработят потока от доклади.

Изводите от учението в Хоенфелс имат значение за организацията на бъдещите бронетанкови бригади. Офицерите препоръчаха създаването на специализирани ударни формирования, включващи разузнавателни дронове с голям обсег, средни и тежки ударни дронове, както и летателни апарати за нанасяне на удари, поддържани от ретранслаторни системи, наред с по-малки групи дронове на ниво батальон. Те също така призоваха за създаване на единна оперативна картина, която да интегрира информацията от всички дронове в бригадата, като посочиха за пример украинската система за управление на бойното поле "Делта" (Delta).