Раздухва ли Европа руската заплаха, за да оправдае превъоръжаването?

Когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г., Съединените щати разположиха близо 5 000 войници в Полша, удвоявайки броя на вече разположените там войски. Подкрепленията бяха изпратени предимно в югоизточната част на Полша, близо до границата с Украйна, а тяхната задача беше да възпрат по-нататъшна руска агресия. Варшава приветства тази стъпка, но несигурността продължи: войските бяха разположени на ротационен, а не на постоянен принцип. Сега Полша, която се гордее с това, че е най-верният съюзник на САЩ в Европа, иска повече. От много месеци насам център-лявото правителство и дясната президентска администрация водят преговори с администрацията на Тръмп за създаване на постоянна американска военна база в Полша. Полският заместник-министър на отбраната Цезари Томчик наскоро заяви, че решението е „неизбежно“ и трябва да бъде взето не по-късно от декември, докато Елбридж Колби, заместник-министърът на отбраната по политическите въпроси, написа, че „продължава проучването на потенциалните възможности за постоянното разполагане на американски сили в Полша“. Според Станислав Взятек, друг полски заместник-министър на отбраната, бъдещата база би могла да приюти до 5 000 допълнителни войници, пише за RS Лукаш Гадзала, редактор и журналист в Onet.pl.

Подробностите за преговорите са оскъдни, но очакванията в Полша са високи. Правителството разглежда решението на администрацията на Тръмп като тест за това дали тя е готова да окаже допълнителен натиск върху Русия. Президентската администрация иска да се възползва от добрите отношения на президента Карол Навроцки с президента Доналд Тръмп, за да си осигури услуга под формата на постоянна американска военна база. И двете страни биха били изключително разочаровани, ако в крайна сметка САЩ откажат проекта.

Има основания да се смята обаче, че дългоочакваната база не е толкова решаваща за сигурността на Полша, колкото обичат да мислят официалните лица във Варшава. Самият факт, че преговорите между Полша и САЩ се проточват от много месеци, подсказва, че няма особено чувство за спешност, поне в Белия дом, и че заплахата от руска атака срещу Полша не е непосредствена.

За Полша това би трябвало да бъде ясен знак, че ключът към нейната сигурност не се крие нито в струпването на американски войски на нейна територия, нито в търсенето на благоволението на Тръмп – който може да промени мнението си по всяко време –, а по-скоро в заемането на по-независима позиция, която би позволила по-голяма политическа гъвкавост и по-силен фокус върху собствения ѝ военен потенциал.

Руска заплаха, американско оттегляне

Вярно е, че руските дронове и изтребители редовно прелитат в близост до полската граница и от време на време нарушават полското въздушно пространство. Вярно е също, че Русия е провеждала саботажни операции в Полша, според полския министър-председател Доналд Туск. Но няма сериозни признаци, че Москва възнамерява или е в състояние да нападне Полша.

Дори ако Русия искаше да подчини Полша, трябва да се има предвид, че от 2022 г. насам стотици хиляди руски войници не успяха да пробият фронтовите линии в Донбас – регион, разположен на повече от 600 мили от полско-украинската граница. Не е трудно да се разбере също, че нахлуването в Полша би било напълно безсмислено за руския президент Владимир Путин в момент, когато той се надява да постигне споразумение с Тръмп.

Бавният темп на преговорите между САЩ и Полша произтича от Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп. От началото на 2025 г. Съединените щати се фокусират предимно върху намаляване на ангажиментите си и съкращаване на военното присъствие на САЩ в Европа, а не върху укрепването му. През декември се очаква Пентагонът да приключи своя преглед на разположението на американските сили в Европа, като най-вероятният резултат е намаляване на числеността на войските на континента. Възможно е проектът за постоянна база в Полша също да бъде отменен или поне отложен. В крайна сметка това би било в съответствие с концепцията на Пентагона за „НАТО 3.0“, която има за цел да прехвърли отговорността за конвенционалното сдържане към европейските съюзници.

Съществува вероятност Белият дом да продължи с проекта за постоянна база в Полша. Това вероятно би отразило краткосрочна победа на „ястребите“ в администрацията и Конгреса, които искат да окажат по-голям натиск върху Русия. Алтернативно, това би могло да бъде жест на Тръмп към Навроцки, негов съмишленик-националист, когото той възхвалява щедро. Така или иначе, полските власти не бива да се заблуждават, че такова решение би било взето именно от загриженост за сигурността на Полша.

Предвид тези обстоятелства полските власти трябва да мислят за сигурността на страната си по по-неортодоксален и отворен начин. Полша е динамична, бързоразвиваща се икономика, която се нуждае от три неща, за да просперира: физическа сигурност, политическа стабилност и високо ниво на инвестиции. Съществува обаче сериозен риск, че една продължителна „вечна“ война отвъд границата, съчетана с все по-нарастващите напрежения между Русия и Европа, ще направи постигането на тези цели много по-трудно.

Вероятността за такъв мрачен сценарий е още по-голяма, защото Полша вече вярва, че конфликтът между Русия и Запада е неизбежен и че единственият начин да гарантира собствената си сигурност е чрез военни средства. Варшава инвестира масивно във военно оборудване, докато висши правителствени служители заявяват, че искат да имат най-голямата армия в Европа. Бюджетът за отбрана на Полша се доближава до 5% от БВП, а лозунгът „ако искаш мир, подготви се за война“ се чува почти навсякъде.

Но фактът, че тази милитаризация се случва при пълна липса на дипломатически усилия, ръководени от Европа, насочени към намаляване на напрежението и прекратяване на войната в Украйна, прави Полша по-уязвима, а не по-малко уязвима. Длъжностните лица във Варшава може и да не го виждат по този начин, но отношенията между Европа и Русия постепенно се впускат в така наречената дилема на сигурността – теория в областта на международните отношения, основана на наблюдението, че отбранителните подготовки на едната страна почти неизбежно се възприемат като нападателни от нейния враг. Същността на дилемата на сигурността е, че никакво количество допълнително оборудване или войски не може да накара нито една от страните да се почувства по-сигурна. Щом веднъж започне низходящата спирала, нещата много лесно могат да излязат извън контрол. И точно това се случва в момента.

Как би изглеждал един нов подход към полската сигурност?

В обозримо бъдеще военното партньорство със Съединените щати ще остане в основата на полската външна политика, но от гледна точка на Варшава би било грешка да се разчита безкрайно на американско оборудване и гаранции за сигурност. В настоящата геополитическа обстановка Полша би постъпила разумно, ако ускори развитието на собствената си военна промишленост, особено в областта на дроновете, автоматизацията и изкуствения интелект. Това би я направило по-устойчива на заплахата, която представляват хибридните операции на Русия, или на всякакви други бъдещи заплахи. Но преди всичко Полша трябва да признае спешната необходимост да инвестира в активна и гъвкава дипломация, насочена към намаляване на враждебността и напрежението с държавата, от която се страхува най-много. Това няма да е лесна задача и, най-вероятно, в началото няма да доведе до конкретни резултати. Но това би бил далеч по-разумен път, отколкото отчаяното търсене на постоянна подкрепа от САЩ в момент, когато САЩ се оттеглят от Европа.