BGONAIR Live

Повтаря ли се сценарият от Мариупол? Евакуацията в Олешки поражда тревога

Блокираните граждани се страхуват от принудително депортиране

Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Планирана хуманитарна евакуация от окупирания от Русия град Олешки, в Херсонска област (Южна Украйна), породи опасения за принудително преселване. Причината са съобщения, че цивилните, търсещи безопасност, може първо да бъдат транспортирани през територия, контролирана от Русия.

Хуманитарната мисия, договорена със съдействието на първата дама на САЩ Мелания Тръмп, включва временно прекратяване на огъня, доставка на помощи и подготовка за евакуация на цивилни граждани.

Според наличната информация, жителите, които се съгласят да напуснат, може първо да бъдат откарани с автобуси до окупирания от Русия Крим или до самата Русия, преди да им бъде позволено да продължат пътя си. Това поражда опасения от риск за принудителна депортация.

Тази перспектива съживява спомените за принудителното преместване от страна на Русия на украински цивилни граждани от Мариупол и други окупирани райони по крайбрежието на Азовско море през 2022 г.

Първите 30 часа от примирието

Временното прекратяване на огъня влезе в сила във вторник и се очаква да продължи до 1 ноември.

Украинският омбудсман по правата на човека Дмитро Лубинец заяви в сряда, че първите 30 часа са преминали "без нито един инцидент“, осигурявайки рядка отдишка за около 2000 цивилни, останали в Олешки на фона на остър недостиг на храна, лекарства и други стоки от първа необходимост, предава Euronews.

Примирието също така позволи на някои украинци, разселени от Херсонска област, да посетят домовете си и близките си в освободените райони за първи път от години насам - след като непрестанните руски атаки с дронове, включително целенасочените нападения срещу цивилни (наречени "човешко сафари“), направиха подобни пътувания твърде опасни.

Ехо от принудителните депортации в Мариупол

През 2022 г. цивилни граждани, бягащи от Мариупол и други окупирани райони по крайбрежието на Азовско море, бяха транспортирани на територии под руски контрол. Там мнозина преминаха през задължителни проверки за сигурност, известни като "филтрация“ - процес, включващ разпити, обиски и събиране на биометрични данни.

Организацията Human Rights Watch документира случаи, в които цивилните не са имали реален избор, освен да заминат за Русия или за окупирани от Русия територии. От своя страна, Amnesty International събра свидетелства за побои, изтезания с електрически ток и заплахи за екзекуция по време на задържания, свързани с "филтрацията“. И двете организации стигнаха до заключението, че принудителните премествания, извършвани от Русия, представляват военни престъпления и биха могли да се квалифицират като престъпления срещу човечеството.

Този прецедент повдига въпроса дали хората, напускащи Олешки, ще имат възможност сами да изберат крайната си дестинация и да продължат пътя си без ограничения. Преминаването през Русия или окупирания Крим само по себе си не представлява принудителна депортация. Ключовият въпрос е дали напускането е наистина доброволно и дали цивилните запазват свободата си на придвижване.

Допълнителни опасения

Русия отхвърли предположенията, че жителите на Олешки биха могли да бъдат принудително изведени от града, като настоява, че всяка евакуация ще се извърши единствено с тяхно съгласие.

Но руският комисар по правата на човека Яна Лантратова засили тези опасения, като настоя, че Олешки е руска територия и че там се прилага единствено руското законодателство.

Градът продължава да бъде признат в международен план за част от Украйна, а претенциите на Москва за суверенитет не променят статута му според международното право.

Лантратова заяви, че жителите трябва да имат свободата сами да решат дали да си тръгнат и къде да отидат. По думите ѝ мисията ще достави храна, лекарства и хигиенни материали, както и ще съдейства на желаещите да напуснат, въпреки че според нея сравнително малко жители са изразили такова желание.

Години на изолация и хуманитарна криза

Олешки, разположен отвъд река Днепър спрямо контролирания от Украйна град Херсон, е под руска окупация още от първите дни на пълномащабното нахлуване на Москва през февруари 2022 г.

Според Института за изследване на войната (ISW), руските окупационни власти са спрели доставките на храна и други стоки от първа необходимост в края на декември 2025 г., като от май 2026 г. насам в града не са пристигали нито хранителни продукти, нито медикаменти.

Базираният в САЩ мозъчен тръст посочва, че през май, юли и септември Москва е отхвърлила предложенията на Украйна за въвеждане на локални хуманитарни примирия, което е принудило украинските сили да доставят храна чрез дронове. Организацията държи руските окупационни власти отговорни за хуманитарната криза, като ги обвинява, че многократно са възпрепятствали доставката на помощи и използването на маршрути за евакуация.

За останалите жители на Олешки несигурността продължава.

Успехът на операцията ще зависи не само от това дали примирието ще се спазва и дали помощите ще достигнат до града, но и от това дали хората, които желаят да си тръгнат, ще могат да го направят свободно и да стигнат до избраната от тях дестинация.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата