BGONAIR Live

Стуб: Европейските лидери трябва да разговарят директно с Путин

Европа закъсня в подготовката за преговори, добави лидерът

Reuters

Reuters

Европейските лидери трябва да разговарят директно с Владимир Путин, след като ангажиментът за преговори с Русия беше "безотговорно“ прехвърлен на американската администрация, която може би е склонна към разделяне на континента на сфери на влияние, предупреди президентът на Финландия.

Александер Стуб, който разговаря по телефона с Путин миналия месец, заяви пред Financial Times, че американските преговарящи заслужават "признание“ за това, че са възобновили зациклилите преговори между Москва и Киев, както и за подкрепата си за участие на Европа в бъдещи преговори.

"Твърде дълго прехвърляхме на други ангажимента на Европа спрямо Русия, което според мен е безотговорно. Сега, когато вече имаме рамка... смятам, че европейските лидери трябва да влязат в пряк диалог с Путин, като представят едно и също послание... [и] използват съгласувани опорни точки", каза Стуб по време на интервюто.

Европа е на кръстопът 

Финландският държавен глава отбеляза, че Европа се намира на кръстопът: пред нея стои изборът или между повторение на Ялтенското споразумение от 1945 година, което остави Централна и Източна Европа в съветската орбита или на Хелзинкските споразумения от 1975 г., които допринесоха за намаляване на напрежението между Изтока и Запада и утвърдиха националния суверенитет, териториалната цялост и човешките права.
На въпрос дали САЩ са в "Ялтенския лагер“, Стуб отговори, че "би се надявал да не са“.
"Не знаем накъде ще се наклонят САЩ сега. Вероятно клонят повече към "ялтенския лагер“, но в бъдеще може да се насочат повече към "хелзинкския лагер. Това обаче не ни пречи да участваме в диалога и смятам, че трябва да продължим да го правим. Трябва да разберем, че Русия не е спечелила тази война. И, честно казано, няма и да я спечели", добави финландският лидер.

Стуб добави, че Путин е "готов за диалог с Европа“, въпреки че самият континент е "закъснял“ с подготовката си за подобни преговори.

Миналата седмица лидерите на ЕС се споразумяха, че в преговорите между Русия и Украйна континентът ще бъде представляван от официални лица от Франция, Германия, Италия, Полша и Обединеното кралство, както и от институциите на ЕС и НАТО. Във вторник Стуб и други лидери ще се срещнат в Берлин за последващи разговори относно това какво трябва да включва евентуална обща европейска позиция.

Разговорът с Путин

Миналия месец Стуб и норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре проведоха телефонен разговор с Путин- действие, което беше разкритикувано от някои техни колеги, с които не бе проведена предварителна консултация. Стуб защити този ход, като заяви, че той е бил ключов елемент от поредица събития, довели до решението на Европа относно състава на нейния преговорен екип.

"Сега е от изключително значение ние да задаваме дневния ред. И така, на първо място, ни е необходим график. На второ - дневен ред“, каза Стуб и предложи шест направления за преговори: гаранции за сигурността на Украйна, териториални въпроси и следвоенно благоденствие; мерки за изграждане на доверие и прекратяване на огъня, последвани от дискусия по въпроса: "Каква сигурност ще имаме в бъдеще?“

Финладнският лидер обаче подчерта, че предложените разговори, включващи съветници по националната сигурност от групата E5, ЕС и НАТО, както и представители на Русия, Украйна и САЩ, биха могли да се отнасят единствено до аспекти на техническо ниво.

"Споразумението ще бъде постигнато от политическите лидери. Трябва да сме реалисти – без съгласието на Путин сделка няма да има. В Русия именно Путин е този, който взема решенията“, заяви Стуб.

Лидерът отказа да коментира предложение, отправено от САЩ към украинския президент Володимир Зеленски той да отстъпи източния регион Донбас на Русия в замяна на членство в НАТО.

"Няма да кажа абсолютно нищо по въпроса за украинската територия, тъй като това решение се взема единствено от президента Зеленски и украинския народ“, заяви Студ, като добави, че ще "работи за“ присъединяването на Киев към алианса. 

Финландия се присъедини към НАТО през 2023 г. след десетилетия на неутралитет - ускорен процес на присъединяване, предизвикан от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна година по-рано.

"Ще бъде ли Украйна в НАТО? Отговорът ми е: не знам. Надявам се, че ще бъде", добави Стуб.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свят
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата