Велислава от Къртицата: Чувствам се неразбрана

И Велислава Спирова се превърна в поредната жертва на „Къртицата“. Момичето от град Левски е изправено пред проблем, с който много млади хора се сблъскват, а именно - професионална реализация. Въпреки че е завършила музикално училище и счетоводство, тя все още нe може да си намери работа по специалността. По време на шоуто Емануела й предлага работа като неин личен асистент. Велислава още не е сигурна дали ще успее да се справи, най-вече защото нейната половинка е във Варна. Ето и какво още сподели участничката в шоуто пред Dnes.bg.

Неприятно ли ти е, че излезе преди финала?

Не съм спала цяла нощ. Направих си равносметка за това, което стана. Това е игра, трябваше да го разбера. По време на участието ми се определих като хамелеон. Когато искам да съм смешна, го правя. Когато ми е било тъжно, съм си поплаквала. Когато съм се чувствала обидена, съм го показвала. Взела съм си поука. В същото време се показах като воин и никога не съм отказвала мисия. Не се предадох, освен тези последни седмици, когато в повече ми дойдоха т.нар. „коалиции“.

Какво се случи към финала?

Чувствах се неразбрана. Казах в стаята на откровението, че ще покажа на съотборниците, че не съм Къртица с държанието си и точно това, което направих, се обърна срещу мен. Бях много открита, а това не трябваше да се случва. Така трябва да се държиш само с близките си.

С Любо май не се разбра?

Той имаше стратегия. Аз доста работи споделих за него. Основно за това, когато пътувахме за изборите. Тогава бяхме заедно и той се държеше много достойно. Беше скромен. Можеше тогава насаме, ако има проблем с мен, да го изясним. Но той не го направи. Това се случи в ефир. Видя слабостите ми и ги провокира, а аз се поддадох. Казаха ми, че не съм се самоиронизирала, но това, което видях аз след излизането ми от шоуто, показа точно обратното. Мисля, че с мен хората са се забавлявали и не разбирам с какво съм ги подразнила. Може би не съм си вярвала достатъчно.

Във визитката разкриваш едно силно предизвикателство, пред което си била изправена – свързано с твой роднина.  Разчитала си на него, докато си била във Варна, но всъщност той се е опитал да злоупотреби с теб. Ти си преживяла този труден момент, но участниците се опитаха да те представят като жертва.

Не съм се виждала с него от много време. Спомням си, че беше гадно. Когато се случи, живеех на общежитие и ходих на две училища. Баща ми беше много ядосан. Родителите ми му се довериха. Радвам се, че не се случи нищо и го преодолях с времето. Живеех в собствен свят, след това надраснах това чувство. Срещнах любовта, която също ме промени. Точно това каза и човекът, който е до мен: „Искам да видя моето Вили, което се справя с всичко в живота“.

Промени ли те предаването?

Осъзнах, че не е хубаво да разкриваш емоционалността си, тъй като хората се възползват от нея. Трябваше да бъда по-обрана, каквато си бях. В живота си се раздавам на сто процента, но се пазя, докато в шоуто се отпуснах. Чувствах се като у дома си.

Не би ли трябвало да се случва обратното?

Така е, но исках да покажа, че няма нищо лошо в действията ми. Това исках да покажа, но към края като че ли усетиха конкуренция и решиха да ме изкарат нещо, което никога не съм искала да бъда. Каквото ми се е случвало, съм успявала да преодолея всичко. А те изкараха най-гадното нещо, което съм искала да чуя за себе си – това, че съм била жертва. Всъщност аз участвах във всяка от мисиите.

Ако ти можеше да избираш, кого би направила Къртица?

Себе си. Дори съжалявам, че не съм. Деян Донков дори каза, че съм много артистична, че влизам от образ в образ. Както се смея, така и плача.

Завършила си музикално училище и след това продължаваш висшето си образование със счетоводство. Защо?

Бях се съсредоточила с музиката да постигна някакви работи. Стана така, че трябваше да избирам да стана педагог или изпълнител. Тогава икономиката беше доста искана специалност и реших, че ще се нахъсам, и от музика тръгнах в коренно различна посока. В началото ми беше доста трудно, но след втората година стана по-добре.

Какво се случи, че се захвана с такава работа – пренасяне на вестници?

Започнах да си търся работа като счетоводител. Ходих на интервюта. Държах се достойно. Всичко, за което са ме питали – за осчетоводяване на заплати, осигуровки, документация в една фирма, всичко казвах. Говориха ми, че всичко е чудесно, но така и никой не ми се обаждаше. След четвъртото или петото интервю вече започнах да се притеснявам. Все пак не мога да си позволя да стоя без работа, тъй като разчитам на себе си. Родителите ми са от малък град, помагали са ми достатъчно. Така се захванах с каквото и да е с идеята, че ще продължа да търся нещо по-добро. Времето си минаваше. Като се забутам на една работа, се уморявам и времето си лети. Станах и зъботехник. За три месеца минах още едно образование. Научих анатомия на зъби, всичко как се прави, но там хватката беше, че ако се махна от това конкретно място, не мога да продължа със зъботехника, защото нямам нужното образование. Така стигнах до вестниците. Там също започнах с идеята, че просто оцелявам временно, но всичко продължи по-дълго.

А в Къртицата защо влезе?

Последната година и половина доста се бях отчаяла от живота. Като разбрах, че в предаването има детективска работа, реших, че ще е супер интересно. Казаха, че ще има изпитания, което ми се стори вълнуващо. Силно вярвах в това и се борих докрай. Гоних ги във Варна и Пловдив, но като че ли в предаването не показах точно това и на хората ще им остане лош спомен от участието ми. Когато излязоха и снимките от студентския ми живот, ми стана неприятно. Те са от времето, когато учих с толкова много момичета. От предаването се опитаха да ме изкарат разкрепостена. А това е един друг живот. Беше купон, всички бяхме приятелки. Мислих си, че това да си „кифла“ помага в живота, но после видях, че не е така. Важно е какво имаш в сърцето и ума си.

Какво мислиш да правиш оттук насетне?

Деян Донков ми каза, че правя много интересни физиономии и ме насочи към НАТФИЗ. Той дори се пошегува, че съм новата Стоянка Мутафова. Каза, че имам потенциал, ако си оправя говора и диалекта. Но пък там се учи четири години, и то в София. Аз обясних, че няма как да се издържам, но той ми обясни, че мога да припечелвам с акордеона, като свиря вечер. Шегува се. Именно  неговите шеги, тези на Васко (Азис), на Емануела, на Икебаната не съм ги приемала като обида. Но това не се получи с хората, които останаха накрая. Това ме промени.