Да победиш в "Къртицата"

Да победиш в игра като "Къртицата" се изисква повече от смелост. Нужна е и вяра, която Любо е притежавал още преди да влезе в шоуто.

Очакваше ли, че нещата ще се развият така за теб?

Очаквах го. Най-вече защото вярвах, че мога да успея. Заявих го още в първия кастинг, тъй като форматът на предаването е такъв, че се изискваше да се разкрие кой е Къртицата. А за това е необходимо добра подготовка в игрите и смятам, че се справих. Като разбрах какво ще представлява предаването, знаех, че съм подходящ кандидат, колкото и нескромно да звучи. В крайна сметка успях с помощта на зрителите, за което им благодаря.

Ако ти можеше да избираш, кого би направил Къртица?

Може би този, който най-малко съм подозирал - Велислава и Марина. За съвсем кратък период подозренията ми паднаха върху Велислава и си направих опити като в една от мисията я вкарах в по-водеща роля, за да видя как ще реагира. Марина доста хора я подозираха, но аз от самото начало знаех, че не е тя.

Като спомена Марина, във вчерашния лайв имаше едно видео, в което тя те пита дали познаваш пчеличките...

В началото имахме някаква заигравка. Не ме е обидил този неин коментар, по-скоро ме забавлява. Ние с нея никога не сме били заедно. Що се отнася до това, което ме е събрало с Рут, то се дължи на някакви други неща, които са ме привлекли и са ни направили по-близки. Не скачам от цвят на цвят. Просто в Рут са ми харесали неща, които не съм открил в Марина.

Какво се случва с Рут?

Знам, че продължава да пее. Говорим си, чували сме се по телефона. Това, което казах преди финала, най-вероятно е било крайност, с оглед на нещата, които са се случили. Общуваме. Още за по-сериозни взаимоотношения е рано да се говори. Колкото и банално, и скучно да звучи, времето ще покаже. Обстоятелствата, при които се запознахме и всичко, което й се случи, говори за някакъв привкус на турски сериал, така че сега може да общуваме по-свободно и ще вземем правилното решение за нас. Смятам, че каквото и да се случи, и двамата ще бъдем добре.

Какво ще правиш с наградата?

В момента не смятам да правя каквото и да било. Преди да похарча парите, добре ще премисля. Все пак сумата е доста голяма и досега не си давах сметка колко са парите. За мен те бяха просто някакви шест цифри. Ще се постарая да взема решения, които са оправдани и да направя проучване, преди да се захвана с нещо. Не бих се впуснал в дивото.

Представял ли си се като Къртицата?

Такъв въпрос ми зададоха и на кастинга. Отговорих, че бих се справил. След като свърши играта, си мисля, че лесно биха ме разкрили, тъй като характерът ми ме кара да давам всичко от себе си, за да бъдат успешни мисиите, а не да ги саботирам. Би ми било трудно да прикривам тази естествена черта да се боря да побеждавам, тъй като съм спортувал дълго време.

Би ли участвал в друго реалити?

Зависи, тъй като в това реалити единствената причина, заради която се впуснах, бе, че мога да се справя с изпитанията. Знаех, че трябва да мисля и да разгадавам жокери. С това също бях сигурен, че ще се справя, тъй като съм играл компютърни игри. Смятам, че тази игра е близка до моята същност. Бях уверен, че мога да спечеля. Иначе не бих се впуснал в което и да е шоу, тъй като не е особено приятно да те снимат 24 часа на ден.

Пред камерата човек повече ли дава от себе си?

При всички положения. Това важи за битките, в които участваме. Това важи за целия спорт. Едно е да играеш на стадион пред 40 000. Не ми се е случвало, но предполагам, че адреналинът и емоцията са много силни.

Кое ти беше най-сложно в шоуто?

Точно да се адаптирам, че съм постоянно наблюдаван във всекидневието си. Едно е при битки, но докато спиш и ядеш, да знаеш, че някой те наблюдава, не е особено приятно. Особено като човек, който не е свикнал с камери като мен, това ми създаваше дискомфорт. Иначе и по време на битките имахме тежки изпитания, но това се очакваше и на мен ми бяха интересни.

Промени ли те предаването?

Със сигурност. Още не знам как. Най-малкото съм спечелил над 100 000 лв, което си е сериозна промяна и от финансова гледна точка. Иначе като пример по време на партито за рождения ден на Тодор благодарение на няколкото чашки, които бях изпил, направих няколко салта в басейна. На другия ден си мислих, че като съм ходил преди това на басейн, винаги ме е било страх да направя салто. Но вече бяха минали почти три месеца от играта и това не ми беше проблем. Излязох по-смел от това предаване именно заради тежките битки, които ни се случиха – скокове с бънджи, с парашут, ядене на гадости... Подобни неща човек не би опитал в нормалния си живот.