България напът да стане вятърен гигант

България се е устремила към челните места по производството на вятърна енергия на Балканите, сочи прогнозата на Европейската асоциация за вятърна енергия.

Базираната в Брюксел организация, представляваща бизнеса в сектора, предвижда, че до 2020 г. страната ни ще е в състояние да покрива една пета от нуждите си с ток от вятърните турбини (18%). Това ще й позволи да изпревари Румъния, където делът на вятърната енергия се очаква да достигне 10 на сто и да догони Гърция, където се очаква вятърната енергия да съставлява 23 процента в енергийния микс на страната.

„Прогнозата ни е напълно реалистична. България има потенциал значително да подобри представянето си”, заяви пред Dnes.bg говорителят на асоциацията Петър Зенекамп. Дори кризата да се задълбочи, България щяла да е в състояние да постигне прогнозираното от асоциацията осемкратно увеличение на добиваната от вятър енергия до края на десетилетието.

Производителите на вятърни турбини в Европа правят прогнозата си на националния план за действие на правителството, както и на математическо моделиране, което се прави от Европейската комисия.

„Прогнозата ни почти напълно съвпада с изчисленията на Европейската комисия”, увери Зенекамп.

В момента България разполага с мощности, равняващи се на 375 мегавата, а в началото на 2009 г. е имала едва 57 мегавата.

„Прогнозата ни изглежда висока само на пръв поглед. Само за две години България е
увеличила седем пъти производството на енергия от вятър. Правителството има волята, а бизнесът – амбицията да развива този сектор. Взели сме под внимание това, което е направено, както и подготовката за строителство на нови вятърни паркове. Така че очакванията ни са напълно постижими”, добави Зенекамп.

Най-напредналата държава в Европа в момента е Дания, където вече една четвърт от тока идва от вятърните централи. В същото време Малта, както и кандидатките Македония и Исландия нямат нито една перка. Словения е държавата, в която вятърът има най-малко значение за енергийния микс, допринасяйки само с 0,03 мегавата.

Според асоциацията за вятърна енергия до 20 години Европа ще е напълно в състояние да задоволява битовите нужди от ток от вятърните централи, което не само ще има огромен екологичен ефект, но и ще освободи мощности за развитие на икономиката.

До 2020 г. производството на електричество от вятър ще достигне общото потребление на домакинствата в петте най-големи европейски държави – Германия, Франция, Испания, Великобритания и Полша.

Произвежданият от турбините ток ще възлезе на 581 тераватчаса (TWh), или 15,7% от всички потребности на европейските членки. Сега вятърната енергия представлява 5,5% от консумацията на ток (182 Twh). След още 10 г. от вятъра ще идва ток, достатъчен за една трета от нуждите на ЕС – 1154 TWh.

„Вятърната енергия ще увеличи повече от три пъти участието си в енергийния микс в ЕС до 2020 г., инвестирайки 194 млрд. евро в строителството на вятърни паркове”, коментира Джъстин Уилкис от асоциацията.

Според европейските браншовици бизнесът ще изпревари прогнозите на Европейската комисия, която засега е заложила, че към 2030 г. 241 милиона домакинства ще могат да се захранват с ток от вятърните турбини. Днес техният брой е 50 милиона.

Говорителят на асоциацията Петър Зенекамп посочи, че през миналата година в резултат на рецесията има известен спад в темповете на строителство на вятърни паркове, като вместо средния годишен ръст през последните години от 10% е реализиран растеж от 8 на сто спрямо 2009 г. Но междинните резултати за 2011 г. показват, че това изоставане е преодоляно и ЕС ще бъде в състояние като цяло да изпълни прогнозите на асоциацията.