България се изкачи до 57-о място по конкурентоспособност

България продължава да подобрява своите позиции в годишния доклад за конкурентоспособност на Световния икономически форум, съобщават от Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

България вече заема 57-а позиция сред 148 страни според индекса за конкурентоспособност. Стойността на индекса на страната се повишава от 4,27 през миналата до 4,31 през настоящата година (при максимална стойност 7). След големия скок, който направи България в миналогодишния доклад, придвижвайки се от 74-то до 62-ро място, страната отново показва добри резултати. През настоящата година България изпреварва няколко държави членки на ЕС – Кипър, Словения, Унгария, Румъния, Словакия и Гърция, която е едва 91-ва.

Екипът на СИФ базира своето изследване върху глобалния индекс за конкурентоспособност, който отразява микро- и макроикономическите аспекти на конкурентоспособността. Индексът се основава на 12 фактора: институции, инфраструктура, макроикономическа среда, здравеопазване и основно образование, висше образование и обучение, ефективност на стоковите пазари, ефективност на пазара на труда, финансови пазари, размер на пазара, технологична готовност, степен на развитие на бизнеса, иновативност.

Докато през миналата година България подобрява стойността на индексите и позициите си по всички фактори за конкурентоспособност, то през тази година се наблюдават някои негативни промени, свързани с пазара на труда, иновациите и развитието на бизнеса.

Отново най-голям принос за доброто позициониране има макроикономическата стабилност – тук България заема 30-о място сред 148 държави. Тези благоприятни позиции са свързани с добрите показатели за управлението на държавния дълг; ниския бюджетен дефицит; нивото на националните спестявания (23,2% от БВП), ниската инфлация (2,4%) и др.

Другият фактор, по който страната се представя много добре, е технологичната готовност - 44-то място, като през миналата година е била 52-ра. Това е и факторът, който има най-голямо значение за придвижването напред. Тук са включени няколко количествени индикатора, които имат много добри стойности. Това са: интернет потребители (55,1% и 55-то място); брой абонати на широколентов интернет (17,6 на 100 души от населението и 38-мо място); висока скорост на интернет.

Обезпокоителен е фактът, че България продължава да бъде позиционирана назад в класирането по отношение на качеството на институциите. Места като 107-о през настоящата и 108-о през миналата година са изключително неблагоприятен атестат за българските институции.

Прави впечатление, че България устойчиво остава на последните места в областта на институциите. Много негативни са оценките за съдебната система (123-то място), ниска степен на прозрачност на правителствените политики, слабо доверие в политиците (едва 97-мо място и оценка 2,4 при максимална 7), наличие на множество бизнес регулации (105-то място), разпространение на корупционни практики.

Институциите са категорично факторът, който има най-сериозен негативен принос за ниската конкурентоспособност на българската икономика. Подобряването на работата на институциите трябва да бъде основен приоритет за правителството. Най-радикалното средство е бързото въвеждане на електронното правителство. Наред с това е необходима много по-голяма прозрачност, реален диалог с гражданското общество и бизнеса, дискусии и съвместно решаване на проблемите.

По отношение на пазара на труда България показва сериозно отстъпление – от 49-а позиция страната се премества на 61-во място. Възникват сериозни проблеми, свързани с високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа талантливите млади хора - по тези показатели България е на последните места в класацията.

Повече по темата четете в Investor.bg