Все по-малко са заетите в земеделието

Броят на заетите в земеделието в България намалява въпреки усвоените европейските средства от 2007 г. досега. Това коментира пред журналисти Светла Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати от земеделието на форум за сектора, организиран от Икономическия и социален съвет.

Тенденцията засяга земеделските стопани, наетите във фермите на трудов договор и самите стопанства, посочи Василева.

По нейни данни 568 хил. са стопанствата през 2013 г., а наетите са около 55 - 57 000. Статистиката показва около 66 – 67 000, но тук се отчитат не само работещите в селското стопанство, а и заетите в горското, ловното и рибното стопанство.

Спрямо 2012 година производителите са намалели с около 9%.

Запитана защо Програмата за развитие на селските райони не е спряла спада в броя на заетите в земеделието, Василева заяви, че причината е в двуполюсния модел на българското земеделие – много големи стопанства на зърнопроизводители и хиляди дребни стопанства.

Освен това за голяма част от заетите земеделието не е основна дейност, а е на втори план с цел допълнителни доходи, изтъкна тя. Но основната причина е монокултурното земеделие, заяви представителят на синдикатите, отново визирайки зърнопроизводството.

Светла Василева очаква през новия програмен период 2014-2020 г. промените, при които ще се отпускат директните плащания, да имат позитивен резултат, по-специално въвеждането на преразпределителното плащане, при което за първите 300 декара на всяко стопанство директните плащания са с по-висока ставка.

Растениевъдството, овощарството и зеленчукопроизводството са браншовете, които създават заетост, посочи тя.

Според данни на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) седем години след приемането на България в ЕС картината в земеделието е следната: стопанствата до 10 ха са 94% от общия брой ферми, а 92% от стопанствата са с производствен обем до 8 000 евро.

Броят на заетите в земеделието у нас намалява с най-висок темп за страните от ЕС, като 30% от фермерите са над 65 години. Само 1,3% от управителите на стопанства имат висше образование.

Сега доходите в земеделието са с 30% по-високи спрямо 2006 г.

Има и положителни тенденции - увеличена производителност, предимно в зърнопроизводството и в големите стопанства, което обаче води до освобождаване на работна сила и необходимост от диверсифициране на икономиката.