Работодатели предлагат нова система за минималните прагове

Нова система за изчисление на минималните осигурителни прагове предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Според авторите на новото предложение сегашният модел на договаряне на минимални осигурителни доходи (МОД) по браншове е изиграл положителна роля в периода 2003 – 2009 г., когато икономиката е изсветляла. Сега обаче развитието на икономиката предполага преосмисляне на модела, твърдят работодателите.

Една трета от фирмите смятат, че МОД са фактор, благодарение на който безработицата и сивият сектор в някои региони растат, сочи проучване на АИКБ. „Системата трябва да се усъвършенства“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Причините за промяна в системата

Проф. Стефан Петранов, експерт в проекта на АИКБ за ограничаване на неформалната икономика, разясни основните причини да се предлага промяна в системата. Той посочи, че МОД са въведени като компонент от макроикономическата социална политика с цел да се намали неформалната икономика и да се попълват адекватно социалните фондове.

През 2003 г. минималната работна заплата (МРЗ) е много ниска - 110 лв. на месец, при огромен размер на неформалната икономика. До 2008 г. икономиката е във възход, а безработицата – ниска, посочи той. През този период увеличаването на МОД води до това, че много хора, работещи без договори, подписват контракти. В много случаи формалните възнаграждения в договорите се доближават до реалните. Тази система е изсветлила икономиката и е дала по-големи осигурителни права на работниците, отчита експертът.

През 2014 г. условията са различни, смятат работодателите. МРЗ и МОД са нараснали съответно с 209% и 169%, което надхвърля значително растежа на реалната икономика. Неформалната икономика е намаляла значително. Има възнаграждения, които са под минималните прагове. След 2009 г. икономиката ни е в стагнация, мотивират се работодателите - а имаме и много нисък икономически растеж, висока безработица и дефлация през последната година.

Според АИКБ, ако в тези условия се стигне до рязко повишаване на праговете, това ще е проблем за предприятията в регионите, където икономиката е слабо развита. Едно увеличаване на техните разходи, непридружено от увеличаване на приходите, ги изправя пред труден избор. Фирмата или трябва да затвори, или да съкращава работни места, или да се търси спасение в неформални практики, твърдят работодателите.

Те прогнозират, че е възможно хора на по-висока длъжност да бъдат понижени или работниците да минат на 4-часови трудови договори, вместо на 8-часови.

Ако има необосновано нарастване на МОД, може да има намаляване на заетостта и увеличаване на сивата икономика, посочват от АИКБ.

Каква да е новата система?

Работодателите искат МОД да са икономически обосновани и да се отчитат разликите между големината на фирмите и регионите, тъй като трудовият пазар в България е силно разслоен – например възнагражденията в София са близо два пъти по-високи, отколкото във Видин.

Освен това една добра система трябва да гарантира набирането на достатъчен ресурс за социалните фондове.

Конкретно работодателската организация предлага няколко варианта. Увеличаване на праговете в съответствие с производителността на труда е първият. Вторият вариант е МОД да растат съобразно нуждите на пенсионната система, а третият - комбиниран подход от първите два. Праговете да растат според прогнозни икономически величини е четвъртото предложение. Да се комбинират исторически и прогнозни данни е петият вариант.

Ако системата действаше сега, праговете би трябвало да се увеличат за 2015 г. в границите 0,6 – 3,5% при сегашните преговори, изчисляват от АИКБ.

Васил Велев предложи още регионите да бъдат разделени на три според средната работна заплата в тях - на бързо развиващи се, на региони със средни и с ниски доходи. „Договорените прагове да важат за регионите със средни доходи, за тези с високите доходи да се добавят 10%, а за регионите с ниски доходи – да се извадят 10%“, разясни предложението той.

Това не означава, че в по-бедните региони ще се събират по-малко осигуровки. Просто праговете там няма да нарастват със същото темпо и ще бъдат по-адекватни на ситуацията, смята той.

Спорът за минималната работна заплата

Предложението за промени на минималните осигурително доходи е напълно приложимо и за минималната работна заплата, смятат работодателите.

„Съвсем логично е социалното министерство да погледне на предложената система като възможност да се изчислява МРЗ“, заяви проф. Петранов.

„Изобщо е под въпрос дали трябва да има МРЗ. В 7 от 28-те страни в ЕС няма минимална заплата и статистиката сочи, че там безработицата е с 50% по-ниска, отколкото в останалите 21 страни“, заяви Васил Велев. Според него МРЗ също трябва да бъде договаряна или поне да се определя въз основа на данни за икономиката.

За да се въведе системата на АИКБ, не са необходими промени в законодателството, смятат представителите на бизнеса.

Междувременно от КНСБ изпратиха позицията си във връзка с предложението на АИКБ за минималните прагове.

Ръководството на КНСБ не приема предложението, тъй като то би довело до дискриминационно отношение към работниците и служителите, полагащи еднакъв труд в различните предприятия и региони, заявяват от синдиката.

Още бизнес новини от Investor.bg