Имат ли печеливш бизнес план спортните съоръжения?

Доколко спортните зали и стадионите, които предстои да бъдат изградени в България, ще бъдат печеливши и как се постига успешен бизнес модел – това обсъждат представители на местната власт и на бизнеса на конференция за инвестициите в спортни съоръжения.

90% от частните зали са на печалба, а 90% от държавните – на загуба. Това показва, че залите трябва да се управляват по-активно и професионално, и то не от едно министерство, държавно дружество или община, заяви Борислав Велков, управител на Арена Русе Мениджмънт.

Той посочи, че общините държат при изграждането на спортен обект да се направи нещо хубаво за града и да има социален ефект, но в крайна сметка не се постига възвръщаемост. Въпреки че за градовете има и индиректни ползи от организирането на спортни събития, бъдещото на залите е неясно, защото не се знае дали управата на общината ще има отношение към спорта през следващите десетилетия.

Велков посочи, че залата в Русе има 12-годишен бизнес план и е предвидено тя да се издържа изцяло от собствена дейност. Тя ще бъде отворена през април догодина, но вече се преговаря за събитията, които ще се проведат там.

„Инвестициите на рекламодатели в зали се увеличават, този сектор върви нагоре, но в България все още не е така. Спортът се управлява от една капсулирана среда, предимно от спортисти, а управлението на зали не е спортна, а мениджърска дейност“, изтъкна Борислав Велков.

Той посочи, че в България скоро ще тръгнат няколко зали, където въпросът за приходите не е догледан и след 3 – 4 години общините ще се питат как да ги издържат и защо им отказват първенствата.

Густав Бинярд, председател на УС на Roland Berger Strategy Consultants и член на юридическия комитет на FIFA, заяви, че след световното по футбол през 2006 г. в Германия вече се наблюдава нов бизнес модел за футболните стадиони в някои части на света. Вече се смята за грешно разбирането, че един стадион не може да печели пари.

В случая не говорим за политиките на общината и правителството, което търси престиж и социален ефект, а за възвръщаемост на инвестицията и стадионът да е печеливш в икономически смисъл, заяви Бинярд.

Той посочи, че проблемът за един футболен стадион е, че там няма повече от 30 събития годишно. „Какво става през останалите 330 дни? Модерният футболен стадион по германски модел е изграждане на обект, който да дава максимална стойност за футболните фенове“, посочи той.

Като пример експертът посочи как се променя бизнес моделът на футболния мач, при който феновете да бъдат ангажирани не само по време на играта, а и 60 минути преди и 60 минути след мача с различни забавления.

През останалото време целта е обектът да се ползва за изложби, сватби, презентации и конференции, а ложите да се ползват от фирми за срещи с клиенти.

„Не започвайте от архитекта, а от концепцията за вашия стадион – как искате да го ползвате. Той трябва да бъде приспособен към потребностите на София, Пловдив, Будапеща или Франкфурт. Ако купите плановете на един съществуващ стадион и го построите на зелен терен, на практика каните провала“, заяви експертът.

Като неуспешен бизнес модел Бинярд посочи нов стадион във Варшава с 55 хил. места, където има пет събития годишно.

В Будапеща пък е изграден един от най-модерните стадиони в Европа, но всяка есен се налага 280-те монитора да се демонтират, тъй като инвеститорът е искал да икономиса пари и те не са годни да работят през зимата. Там обаче има 150 събития всяка година. „Ето така се печелят пари и се постига възвръщаемост на инвестицията“, заяви експертът.

„Между 60 – 65% от приходите на закрити спортни съоръжения идват от храни, напитки, кетъринг и ВИП ложи. Повечето спортни зали в България имат не повече от 4 бюфета“, подкрепи го Велков.

Той даде като пример за лошо планиране Арена Армеец заради стъкления покрив. Заради дневната светлина се губят събития като прояви на Цирк дьо Солей и се създава дискомфорт за спортистите, заяви той.

Юлиян Михов, директор бизнес развитие в Ernst&Young България, посочи, че стадионът на Челси в Лондон е едно от най-натоварените места за организиране на конференции. От домакинстване на такива събития стадионът има сериозни приходи. Но за това е помислено, преди да е проектиран обектът, обясни той.

Кметът на Пловдив Иван Тотев посочи, че отношението на дадена община към спорта си личи от това колко се инвестира в спортна инфраструктура и подкрепа на клубовете. По думите му 60 – 65 клуба се подпомагат всяка година от общината с около 1 млн. лв.

Всяка година в Пловдив се инвестира в подобряване на гребния канал и измервателни устройства, заяви още той.

Кметът припомни, че в Пловдив се работи по довършването на спортната зала с колодрума, като проектът стартира като частен, но се наложи държавата и общината да го довършват. Трудно е да се реализира частна инвестиция с такива големи мащаби и тя да си изпълнява бизнес плана, отчете той.

Инвестицията е за около 38 млн. лв., като се очаква крайната цена да е 45 – 48 млн. лв., защото веднага след пускането на акт 16 се планира изграждането на втора зала в съседство с топла връзка. Между 300 и 500 хил. лв. ще струва поддръжката на залата годишно. Предстои изграждането и на втори гребен канал, като вложението е 15 млн. лв. До новия канал ще има парк и зоологическа градина, разказа той.

Тотев посочи, че в общината влизат допълнително приходи от гостите и спортистите, които идват за състезанията. Спортните клубове обаче нямали никакви бизнес модели, заяви кметът. Той изчисли, че най-малко са приходите от футболните стадиони.

Светла Стоянова, зам.-кмет на Нова Загора, представи изградената от общината многофункционална спортна зала „Младост“. Това е станало, след като е преустроена изоставена стара сграда – затворен киносалон, която е открита преди дни.

Инвестицията е била около 3 млн. лв. - за проучване, проектиране и строителство. Обектът ще се ползва по график от всички 17 спортни клуба в града. За тях общината отделя годишно около 100 хил. лв., като най-добре се представят клубовете по борба, колоездене и кикбокс. Общината планира да реконструира и местния стадион.

Още бизнес новини от Investor.bg