Горанов изчисли: Държавата разполага с 500 млн. лева

"Като сметнем какви целеви компоненти има фискалният резерв, се оказва, че оперативните разполагаеми ресурси не са чак толкова големи, колкото изглеждат. В тези 9 млрд. лв. към 31-ви декември 2014 г. не са отчетени и големите падежи, които направихме в началото на месец януари", посочи пред журналисти Горанов след заседанието на Тристранния съвет, който днес проведе първото си заседание за тази година. Припомняме, че по предложение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) като точка от дневния ред бе включено обсъждането на намерението на МФ за теглене на заем от 8 млрд. евро.

Горанов мотивира нуждата от нов заем, като посочи, че към 31 декември 2014 г. страната има фискален резерв в размер на 9,3 млрд. лева, от който около 1,3 млрд. лева са вземания от ЕС, като има и средства от Сребърния фонд, както и от т. нар. ядрен фонд, които не могат да се използват.

В тези 9,3 млрд. лева не са отчетени и плащанията, които страната вече извърши в началото на януари тази година, поясни той. „Ако няма дефицит занапред, няма пречка дългът, който е ограничен сега до 8 млрд. евро, да бъде намален“, поясни за пореден път Горанов.

По време на самото заседание пред социалните партньори той посочи същите цифри и обясни, че като се приспаднат сумите по вземанията от ЕС, тези от Сребърния фонд и от ядрените фондове, както и депозитът на правителството от 800 млн. лева за ПИБ, излиза, че правителството разполага към 19 февруари тази година с 500 млн. лева, изчисли Горанов.

„Който предлага да не теглим дълг, нека каже откъде да плащаме“, призова финансовият министър. Той препоръча критиците на заема да бъдат последователни, защото за предишни дългове не са поставяли такива въпроси, каквито поставят сега. Той повтори, че дебатът е проведен в НС, в комисии, а сега няма място за обсъждане в НСТС.

„МФ смята, че има падежи за 12 млрд. лева и смята да ги плати“, категоричен бе Горанов. Към тази сума той прибави и нуждата от 4 млрд. лева за погасяване на дефицита в следващите две години. Лимитите за поемане на дълг ще се определят всяка година в хода на бюджетната процедура, припомни той.

Като посочи, че днешното обсъждане на заема в тристранката няма да навреди на управлението и на държавата, председателят на АИКБ Васил Велев поиска точни отговори за разходването на заема, „за да не се правят политически спекулации“.

Финансовият министър Владислав Горанов обаче посочи, че тезата, че обществото няма отговори за дълга, не е вярна и допълни, че това е мнение само на АИКБ. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви, че представляваната от него организация подкрепя външния дълг с тези му параметри, защото "държавата има нужда от стабилност през следващите години".
 

Велев обяви още, че АИКБ е против това дефицитът за три години да бъде близо 6,5 млрд. лева. Горанов отговори, че е склонен разходите да бъдат намалени с 2 млрд. лв. и по този начин да бъде избегната една част от дефицита. "Склонен съм за това, защото не бива да задлъжняваме с това темпо", заяви Горанов. Той уточни още, че комисионната на четирите банки, която е разписана в споразумението, е най-ниската от десетки години, или по-точно 18 пъти по-ниска от 2002 година“.

„Емисията е обвързана не като номинално плащане, а като брой базисни точки спрямо обема. Ако не направим емисията, няма да дължим нищо“, каза Горанов. Той подчерта, че общият сбор на падежиращите задължения и новия дефицит през следващите две години е 9,3 милиарда евро, а правителството предлага да се емитират облигации за 8 млрд. евро.

На брифинга за журналисти след заседанието вицепремиерът Ивайло Калфин уточни, че не е редно да се поставя въпроса за подкрепа или не на този дълг от 8 милиарда евро, защото става въпрос за посредничество с четири банки, а не за теглене на заем. За тази година парламентът вече е решил какъв ще е размерът на дълга и параметрите са заложени в Закона за бюджета, добави Калфин, като поясни, че размерът на дълга ще се решава за всяка следваща година чрез Закона.

Още икономически новини четете в Investor.bg