Упадъкът на Газпром и сложната игра с ЕС

Макар че до скоро "Газпром" беше основният лост на Русия за влияние върху Европейския съюз (ЕС), днес петролният гигант е изправен пред редица изпитания, коментират Димитър Бечев и Андрю Уилсън* за онлайн изданието Politico.

На 22 април Европейската комисия представи дългоочаквания си списък от обвинения, според които до скоро най-печелившата компания на Русия е нарушила антитръстовото законодателство на ЕС, като е злоупотребявала с доминиращата си позиция в Централна и Източна Европа.

„Изложението на възражения“ на комисията осъжда клаузите за местоназначение, които забраняват препродажбата на газ от една държава на друга, несправедливото ценообразуване и свързването на дългосрочни договори за съгласие за изграждане на газопровода "Южен поток".

Ако бъде установено, че е виновен и "Газпром" не успее да прекрати тези си практики, може да се наложи компанията да изплати солени глоби в размер между 10 и 12 млрд. долара.

Експертите вече направиха паралел между този случай и решението на комисията от 2007 г., което принуди Microsoft да изплати 794 млн. долара за внедряването на Internet Explorer в операционната си система, с което сложи край на господството на компанията.

Действията на ЕК са само част от трупащите се проблеми на Газпром. През 2014 г. общият износ на компанията отбеляза най-ниските си нива от 11 години насам. Причината са усилията на ЕС и Украйна да диверсифицират доставките си, слабата рубла, понижаващите се цени на петрола и слабото търсене на ключови пазари, които все още се възстановяват от икономическата рецесия.

В сравнение с 2013 г. нетната печалба на Газпром е спаднала с цели 86%, достигайки 3 млрд. долара. Само през последното тримесечие на 2014 г. компанията е загубила 8,3 млрд. долара. Подкупите, давани от Газпром, се изчисляват на сумата от 40 млрд. долара, което поставя компанията на червено.

Отмина времето, когато руските лидери биха се похвалили, че Газпром ще стане първата компания в света, която ще достигне оценка от 1 трилион долара, коментират още анализаторите. Пазарната капитализация на Газпром се е свила от 369 млрд. долара през 2008 г. до около 90 млрд. долара през 2014 г.

Бъдещите перспективи на компанията изглеждат още по-зле. Все по-големите количества на втечнен природен газ от САЩ, Източна Африка и Австралия означават, че цените на газа ще паднат още повече, с което Газпром вече е принуден да съобразява в дългосрочните си договори.

Огромни енергийни проекти, като станцията в Сибир, мегапроектът Ямал и "Турски поток", са резултат на по-скоро политически, а не икономически обосновки, но вероятно ще изискат огромни парични суми от компанията, която вече е силно притисната от инвестиции в нови полета и подобряване на мрежата си.

Двата огромни договора, обявени в Китай през 2014 г., се оказват по-добра сделка за Пекин отколкото за Москва, а за организиране на евентуалните промени в доставките ще са нужни години.

Упадъкът на Газпром е пречка за външната руска политика: компанията вече не се възприема като надежден инструмент за сплашване и подкупване на чужденците в сложната игра с ЕС от типа „разделяй и владей“. Но компанията губи влияние и вътре в страната.

След като години наред Газпром бе дойна крава за мъгливия бюджет и черните каси на Русия, сега „специалните проекти“ трябва да бъдат финансирани по друг начин или изобщо няма да бъдат реализирани, отбелязват авторите на анализа.

Олимпийските игри в Сочи се оказаха последният руски мега-проект: възможността Русия да финансира финалите на Световното първенство по футбол през 2018 г. е под голямо съмнение. Приходите от продажба на газ в момента покриват само 8% от държавния бюджет, докато тези от петрол покриват почти 50%. Петролът също така осигурява 54% от приходите от износ, а газът – само 14%. Така Русия все повече разчита на приходите един ресурс, а не от два.

Целият анализ вижте тук