Да не можеш да си позволиш българското...

Ако в чужбина видите дреха от известна марка с надпис, че е произведена в България, не се изненадвайте. Родните фирми шият предимно по поръчка за износ.

Около 130 фирми - от микропредприятия до големи предприятия, членуват в БАПИОТ - Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил.

"Има представители на трикотажно производство в различните му варианти, на връхно дамско и мъжко облекло, по-тежка конфекция, среден клас блузи, ризи и конфекция. Фирмите са с абсолютно различен профил и интереси, основното е, че произвеждат за фирми в Европа", обясни през Dnes.bg председателят на асоциацията Радина Банкова.

Най-често изработеното у нас пътува за Германия, Гърция, Италия, Франция, Великобритания, Скандинавските държави.

Българските фирми имат дългогодишни клиенти от чужбина. За тях това означава не само работа, а и че страната ни има позиция като място за производство.

Има все пак и фирми, които са развили и утвърдили на нашия пазар собствена българска марка.

Процентът продажби на него обаче е много нисък, от порядъка на 3-4 на сто. Един ръст от половин процент за нас е голямо постижение, уточни Радина Банкова.

Защо се получава така, че българинът не се облича с дрехи на родни производители?

"Не ни е развита пазарната мрежа, освен това знаем какъв е социалният статус на българина", обяснява тя. Общо взето излиза, че в собствената си държава не можем да си позволим облекло, произведено от наши фирми.

Според Банкова е мит това, че поръчките от чужбина идват, защото работната ни ръка е евтина.

"Миналата година празнувахме 180 години българска текстилна индустрия. България открай време е била място, в което текстилната индустрия е била силно развита", напомни тя.

Като почти всеки бранш у нас обаче и шивашкият страда от липсата на професионално подготвени кадри. Липсва и интерес у младите хора да работят в производството – независимо какво е то. 

С ограничен ресурс сме откъм професионално обучена работна ръка, но България винаги е била известна с наличието на много добри производители на всякакъв вид облекло, гордее се Банкова.

По данни на статистиката средната брутна работна заплата в бранша е 700-800 лева, а заетите са около 120 000. Само преди 10 години обаче те са били около 160 000.

Нашите обеми намаляват и заетите в индустрията в рамките на последните 5 години намаляват с много бърз темп, призна тя. По думите й основна причина е кризата, но сериозен фактор е и ненормалната икономическа ситуация в България, следствие от която е темпът на напускащите държавата всяка година.

Най-трудно е за малките фирми с до 50 служители, които се борят да оцелеят в трудните условия.

"Когато нямаш никаква подкрепа, много трудно правиш стратегическа политика за оцеляване на фирмата, това важи в най-голяма степен за предприятията до 50 човека, които не могат да си го позволят. Не може да очакваш, че малката фирма ще има административен капацитет, повечето са и семеен тип", каза Банкова.

Макар и с трудноизпълними критерии или с бюрократични спънки понякога, европроектите са единственият начин за обновяване на оборудването. Големият проблем обаче – работата с персонал, който скоро ще се пенсионира, си остава. Затова от шивашкия бранш се надяват най-накрая да се реализира идеята за дуално обучение след години само приказки по темата.