Иранският петрол - сянката върху индустрията на САЩ и Русия

САЩ и Русия поеха голям риск с иранската ядрена сделка: тя заплашва петролните индустрии и на двете страни, а в случая с Русия – и икономическия ѝ растеж. В момента много неща зависят от това дали Иран може да повиши производството си на петрол толкова бързо, колкото твърди, и дали спекулантите ще реагират на тези усилия, както реагираха на новината за сделка, коментира BloombergView.

Цената на петрола сорт Брент се покачи през пролетта, достигайки до почти 68 долара за барел на 6 май, но след това се срина до 56 долара за барел в началото на юли, след като преговорите с Иран показаха признаци на прогрес. Анализаторите споменаха и други причини за спада – несигурността около влиянието на гръцката криза върху европейското търсене и срива на китайските борси, но възможното им спекулативно влияние върху цената на петрола вече приключи. Когато иранската сделка бе сключена на 14 юли, цената на сорта Брент се задържа на цена от 56 долара за барел.

Стойността е близка до цената, която както Русия, така и САЩ могат да приемат, без да понесат огромни загуби.

Руският бюджет предполага, че руската петролна смес Урал ще се изнася на цена от 50 долара на барел през тази година и 60 долара на барел през следващата. Сегашната ѝ цена е от около 55 долара на барел. Ако спадне до под 50 долара, Русия може да се окаже пред продължаваща рецесия през 2016 г. вместо пред икономически растеж от 2,3%, прогнозиран от правителството. Дори и сегашната цена може да повиши бюджетния дефицит и да накара правителствените разходи да се свият. В страна, която разчита на петрола и газа, за да гарантира от 17% до 25% брутния си вътрешен продукт (БВП), неизбежният спад на инвестициите на петролните компании предизвиква значителни опасения, които няма да бъдат компенсирани от каквото и да е петролно или газово сътрудничество с Иран.

В САЩ фракинг индустрията изглежда се е стабилизирала на сегашните цени на петрола. След лекия спад през май, американското производство нарасна до 9,6 млн. барела на ден и се запази на това ниво през следващите два месеца. Броят на работещите кладенци вече не намалява, макар че не се и повишава.

"Докато цената на петрола е над 50 долара за барел, нивата на активност може да не спадат повече и да се запазят на сегашното си положение“, казва анализаторите Андрю Косгроув и Уилям Фойлс от Bloomberg Intelligence. И все пак, малките американски фракинг компании са застрашени. Те вероятно ще бъдат придобити от по-големите, така че производството няма да намалее. Но ако цената падне под 50 долара за барел, по-големите играчи също са в опасност.

Ниските цени, разбира се, са отчасти в резултат от по-слабото търсене. В момента световният пазар на петрол е свръх презапасен с около 800 000 барела на ден, твърдят от Morgan Stanley. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), която според Morgan Stanley е отговорна за свръхпроизводството, прогнозира, че през 2016 г. търсенето ще се повиши с 1,34 млн. барела на ден. Но тук идва факторът Иран. Повишено производство на страната след вдигането на международните санкции може да се превърне в разликата между балансиран пазар и продължително свръхпредлагане.

Иранският министър на петрола Биджан Намдар Зангане кара и американците, и руснаците, да се страхуват от най-лошото. През юни Иран е изпомпал 2,85 млн. барел на ден, но Зангане казва, че страната трябва да изпомпва до 4 млн. барела на ден в рамките на седем месеца след вдигането на санкциите. След това, казва министърът, производството бързо ще скочи до 4,7 млн. барела на ден. Целта на Иран е да си възвърне предишния пазарен дял. "Тези, които са отговорни за поддържането на цените, са тези, които са поели нашия дял и са се възползвали от това“, заяви Зангане.

Ако този план се осъществи, Иран несъзнателно ще помогне на Саудитска Арабия, прекия си конкурент, да притисне американските производители. Но дали цифрите на Зангане са постижими? Ричард Нефю от Center on Global Energy Policy към Колумбийския университет, прогнозира, че в рамките на 6 до 12 месеца след вдигането на санкциите Иран ще може да добавя само още от 300 000 до 500 000 барела на ден на пазара, защото петролните полета на страната страдат от липса на инвестиции. Съживяването им ще струва повече от 50 млрд. долара, а не е сигурно, че тези пари ще бъдат на разположение.

"Иран ще може да предложи петролните си запаси, оценявани на около 30-40 млн. барела, на пазара. Но това е голямо количество петрол, което ще се освободи наведнъж и Иран ще поеме ценови удар, ако иска да се движи бързо. След това Иран ще трябва да гарантира нови повишения на производството и ще се бори за пазарния си дял, който изгуби преди три години. Това ще бъде трудно, дори и с по-висока цена на петрола. На днешните цени това обаче ще е голямо предизвикателство“.

Ако Нефю е прав, това означава ли, че цената на петрола ще се повиши? Трудно е да се каже, защото цената не се определя единствено от предлагането и търсенето. Постоянното наличие на новини от Иран за повишаващ се износ на петрол и сделки с големи петролни играчи може да накарат спекулантите да намалят цената на суровината.

Засега както американската фракинг индустрия, така и руската икономика, която е зависима от основно контролираната от държавата петролна индустрия, ще трябва да ходят по въже, което Иран лесно може да отреже. И все пак и Москва, и Вашингтон явно са видели предимства в сделката, които са повече от петролните рискове. Едно от тях може да е политически компромис между тях: сътрудничество с Близкия изток срещу шанс за замразяване на конфликта в Украйна. Алтернативно и Русия, и САЩ може просто да залагат на ползите от икономическа експанзия в Иран. Във всеки случай цената, под формата на пореден колапс на цената на петрола, може да се окаже по-висока от очакваното.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg