Водят ли ниските цени на петрола нова рецесия?

Ако цените на петрола продължат с драматичния си спад, в крайна сметка въпросът се свежда до това кой ще е сред победителите и кой - сред губещите. Могат ли потъващите цени на петрола да посеят семената на следващата рецесия, пита още Гари Шилинг, президент на консултантската компания A. Gary Shilling & Co, за BloombergView.

Страните вносителки на петрол са очевидните победители от понижаващите се цени на суровия петрол. Сред тях е и САЩ, където въпреки скока на вътрешното производство вносът все още формира почти 50% от потреблението на петрол. Нетните страни вносителки от Западна Европа и Азия също ще спечелят от спада на цените. Индия и Египет, които субсидират вътрешното потребление на енергия, със сигурност ще се облагодетелстват. Това обаче ще бъде отчасти в резултат на ценообразуването на петрола в долари и обезценяването на валутите на тези страни спрямо зелената валута.

Неочакваните ползи за американските потребители са значителни с понижението на средните цени на горивата с 24% до 2,47 долара за галон от 3,77 долара през юни 2014 г. Без съмнение цените ще спаднат още повече, когато активният летен сезон на шофиране приключи след Деня на труда.

Повечето анализатори вярват, че потребителите ще вложат другаде парите си и така ще насърчат икономиката. Но почти всички спестявания от по-ниските цени досега са били използвани за преустройство на жилища и намаляване на задълженията. Потребителите са склонни да увеличават спестяванията си в трудни времена. Те направиха това по време на шестгодишното си възстановяване, дори когато реалните заплати и средните доходи на домакинствата оставаха без промяна.

По-ниските цени на петрола обаче може да дойдат с един недостатък. Докато те си проправят път през системата, може да бъдат последвани от дефлация. Десет от 34-те най-големи икономики в света вече отчитат годишен спад на потребителските си цени. Рискът е, че може да последват дефлационни очаквания, които да стимулират потребителите да отказват покупки в очакване на още по-ниски цени.

Ако това се случи, ще се натрупат неизползван капацитет и запаси, което ще накара цените да се понижат още повече. Когато подозренията на купувачите се потвърдят, те ще отложат отново покупките си, създавайки порочен низходящ кръг. Резултатът е малък, а може би и никакъв икономически растеж, както се случва в склонната към дефлация Япония през последните две десетилетия.

Губещите от понижаващите се цени на петрола очевидно включват производителите и петролните компании, особено тези със силен ливъридж. Американските шистови компании поемат голям удар и все пак упорито отказват да излязат от бизнеса. Една от причините за това е, че сондажните разходи също намаляват. Друга е, че цените на петрола все още са над пределните разходи на фракинг компаниите, което насърчава повишаването на производството им, за да компенсират по-малките приходи.

Служителите в американската индустрия за добив на петрол и природен газ формират само около 0,14% от общия размер на всички ведомости за заплати, но през юли те са получили средно около 41 долара на час – два пъти повече от това, което останалите американски служители получават. От края на миналата година работните места в сектора са намалели само с 4%, а седмичното заплащане – само с 3%.

Допълнителен спад на цените на петрола ще увеличи трудностите на африканските износителки Гана, Ангола и Нигерия. Износът на петрол допринася за 70% от бюджета на Нигерия. Същото се отнася и за икономиката на Венецуела, където боливарът се срина от 103 за долар през ноември до 701 за долар на черния пазар. (Официалният курс остава на нереалните 6,29 боливара за долар.)

Продължението на материала за петрола четете в Investor.bg